Докато пицата е постна, няма смисъл да я режем

Едно е ясно. Нашето здравеопазване не може да продължи да функционира със сега действащия здравноосигурителен модел. Всички виждаме това – пациентите са недоволни, лекарите са недоволни и възможностите за злоупотреби в системата са огромни. В предлаганите модели, особено във втория има важен елемент, който смятам, че е полезен за българските граждани. Той е в унисон с всички препоръки на Световна банка, ЕК и други международни институции, които са анализирали нашата система – да генерираме повече средства чрез публични фондове за сметка на гарантиране на намаляването на доплащането от джоба на пациента. В момента българинът плаща близо 50% от всички здравни услуги от джоба си, когато се разболеее и това е най-високият процент доплащане в целия ЕС.

Има много елементи, които не са ясни в това, което се предлага до момента.

Липсват гаранции, че срещу една допълнителна здравна застраховка, ще получим нещо допълнително като здравна услуга. И второ- как ще се гарантира, че никой няма да ни кара да доплащаме отново това, което в момента доплащаме. Тези близо 4 млрд. лв., които излизат от джоба на гражданите към здравните услуги, които в момента получаваме. Смятам обаче, че всички тези моменти трябва да бъдат изчистени първо на експертно ниво, в най-малки детайли и подробности и едва тогава с ясни аргументи да се обясни какво допълнително ще получат хората, как ще се гарантира ограничаването на злоупотреби и доплащания, да се проведе една обществена дискусия за това в каква посока тръгваме. Вариантите общо взето са два: или седим на сегашното положение и продължаваме да затъваме или намираме по-добър вариант, който е в полза на гражданите, а не в полза на някой друг.

Нито един от представените модели не бих казал, че е достатъчно добър,

за да го подкрепим. Вторият вариант има потенциал да бъде доразвит и доразработен, само при положение, че ясно се дефинира срещу допълнителната застраховка какво допълнително получават гражданите и как се забранява всякакви форми на изнудване, доплащане, изпращане в определени магазинчета за закупуване на възглавници, избори на екипи и така нататък. За съжаление в днешната презентация не видяхме заложени такива механизми, да се надяваме, че те биха могли да бъдат въведени, за да можем да убедим обществото,че има смисъл да се прави допълнително задължително застраховане. Първият модел го отхвърляме, защото когато пицата е постна няма нужда да я разрежем на пет парчета, тоест когато вноската продължава да е 8% и събираме едни 4 млрд. лв. от здравни вноски, няма никакъв смисъл тези 4 млрд. лв. да ги разделим на четири или на пет и да ги дадем на четири или пет мастодонта, които да си нахранят хубаво администрацията, които още повече да объркат системата и пациента и да се чудим какво става. Докато пицата е постна няма никакъв смисъл да я разпарчетосаме съвсем, за да я изядат кучетата, а не пациентите, които реално имат нужда от нея.