Предложенията за реформи са екзотични

Явно целта е да спасим болниците от фалити, а кой ще спасява после застрахователите, пита д-р Мими Виткова

Управляващите предлагат два модела и разработват концептуално единият от тях, което означава, че са склонни да наложат в страната този, който са проиграли. Мисля, че се прави един несполучлив опит за сериозни промени в здравната система по доста необмислен начин, дори аматьорски. Това да вкараш нов играч в системата и да не коментираш предварително идеята с тях, говори, че подходът е несериозен. Не са се справили и с конституционните текстове, не е ясно какво ще се получи на финала от тази промяна.

Единственият „смисъл" е как касата да плаща по-малко

Така обаче наказваме на практика тежко болните и поставяме в пълна неизвестност застрахователите. Не е ясно как без всякакви актюерски разчети някой реши, че вноската трябва да бъде дори по-малка от 12 лв. на месец. Не е ясно какво ще покриват с тези средства застрахователите – в някои текстове се говори за болнична помощ, в други се вижда, че става дума за покриване и на медицински изделия и медикаменти. Застрахователите нямат право да отказват застраховка, а изравнителните рискове, които ще се формират в Гаранционен фонд се определят на регионален принцип, според възрастта и пола. Но полът е забранен да бъде използван като оценка на риска с европейска директива. В същото време проиграването на модела е по цени на клиничните пътеки от 2006 г. и се оставя абсолютно отворена врата всяка болница да формира своите цени и застрахователите да покриват неизвестно какъв разход – до плюс безкрайност.

Това не почива на никаква логика и аритметика

Не е ясно и дали се затваря врата за доплащане към пациента. Някъде се пише, че има такова намерени, но не е ясно дали ще се случи. В същото време, ако се прочетат недостатъците на системата, всички до един, са решими и са в ръцете на държавата, която е абдикирала напълно от всякакъв контрол.

В нашата система трябва да се увеличи размера на публичните разходи, но предлаганите варианти не са единственият начин това да се случи. Първо, държавата трябва да се освободи да плаща здравните осигуровки на хора с две, три или пет хиляди лева заплата. Когато това се случи, ще калкулира какви средства ще постъпят в системата и тогава ще се прецени дали е необходимо да се увеличава размера на вноската. Да, може част от нея да бъде дадена за управление на частните фондове, но трябва да знаем точно срещу какво. Няма система, която да се финансира от основния платец само донякъде, в случая 700 лв., а застрахователят да покрива останалото до плюс безкрайно. Няма система в Европа, която да остави най-тежко болните - в случая онкологично болни, в ръцете на застрахователя или на произвола на съдбата.

Ние знаем, че 1 млн. българи не си плащат

вноските, а сега ще искаме те да плащат и задължителна здравна застраховка, а кой ще плаща за пенсионери и деца. Ако държавата ще плаща за тях и застраховки, защо не им плати сега реалните осигуровки. Така че има много други варианти преди да се предприемат подобни екзотични решения. Ако те станат факт, най-потърпевши ще бъдат пациентите и застрахователите. Понеже сега са застрашени от фалити болниците, единият от мотивите явно е да ги спасим, а кой след това ще спасява застрахователите не е ясно! Не знам и колко разумни застрахователи ще нагазят в тези мътни води.