Имплант връща слуха

- Доц. Руев, какво представлява кохлеарния имплант?
- През последните години в отологията и въобще в медицината се оказа, че най-голямото и революционно събитие е поставянето на кохлеарнини импланти. Ухото се оказа единствения сетивен орган на човека, който засега може да бъде заменен благодарение на кохлеарните импланти. Всъщност те представляват един вид слухови апарати. С тази разлика, че една част от тях се имплантира. Тоест ние говорим за имплатни системи, които са съставени от две части - вътрешна, която се поставя в човешкото тяло, и външна, която осъществява предаването на информацията към вътрешното тяло.
- Колко големи са имплантите, как изглеждат?
- Различни са имплантните системи. Имаме кохлеарна имплантна система, слухова имплантна система, която е комбинация между слухов апарат и един кохлеарен имплант. Имаме имплантна система за костна проходимост, която предава информацията по костен път. Също така една имплантна система, която е за средното ухо. Това са различни видове имплантни системи, които дават възможност да се възстанови слуха при различни увреждания. При имплантните системи във външното тяло се намира микрофона, батерията, предавателя, които по индукционен път предават информацията. Тоест не е необходимо да се сменят батерии в самия имплант, всичко се предава по електромагнитен път от външното тяло. Така имплантът, който сме сложили е за цял живот. Той може да се препрограмира, ако има нова система за кодиране на звуковете, като преинсталацията става дистанционно.
- Как избирате най-подходящата система за всеки човек?
- Изборът на съответната имплантна система идва от това какво е увреждането. Ако увреждането е в кохлеата, където са слуховите клетки, тогава ние използваме така наречените кохлеарни импланти. Тогава електродът, който въвеждаме в охлюва, стимулира слуховия нерв по електричен път. Ако уврежданията са такива, че системата от слухови костици е увредена и пациентът има запазен слух по костен път, тогава ние използваме имплантните системи по костен път. Те представляват една бобина, която слагаме в областта на мастоидния израстък, за да предава информацията към вътрешното ухо по костен път. И съответно третата система е за средното ухо. По електромагнитен път закачаме импланта върху слуховата верига, за да я стимулира. В този случай се получава едно усилване на звука, чрез системата от слухови костици.
- Кое е минималното слухово увреждане, при което се налага корекция?
- За поставянето на всяка система има медицински индикации. Смятаме, че при една загуба на слуха, която е над 40 децибела има нужда от слухово протезиране. Ако пациентът не е доволен от своите слухови апарати или не може да ги носи, тогава минаваме към тези имплантни системи.
- Как се диагностицира загубата на слуха?
- Диагностиката на слуха се осъществява по два основни начина. Единият е субективното изследване или аудиометрията, което ние извършваме при почти всеки пациент, който има проблеми с ушите. А другият е обективният метод, при който по електофизиологичен път изследваме функцията на мозъка. Това се прави в случаите, когато не можем да получим обратна връзка, както е при децата и бебетата.
- Какво представлява електрофизиологичния метод?
- Той е построен на принципа на електроенцефалограмата. Ние изпращаме стимули през ушите и регистрираме дали има мозъчна активност. Ако пациентът чува, се получават едни характерни криви, които говорят за това има ли увреждане или не.
- Какви са предимно пациентите ви - деца или възрастни?
- Когато говорим за кохлеарни импланти, става дума най-вече за деца. Но има и възрастни пациенти, които в резултат на заболяването си са стигнали до практическа глухота. Те също са индицирани за поставяне на кохлеарен имплант. Всички пациенти, включително и децата, преди да се сдобият с кохлеарен имплант, трябва да имат минимум шест месеца опит със слухов апарат, през което време ние оценяме тяхното развитие, как чуват със и без слухов апарат. В резултат на това поставяме индикациите - «за» или «против» кохлеарен имплант.
- Кои са причините, поради които се стига до пълна или частична глухота?
- Най-често това са вродените заболявания. Едно на 1000 от всички новородени деца се ражда глухо. Това е световна статистика, тя е валидна и за България. У нас всяка година се раждат около 60-70 деца със слухова загуба, която налага протезиране.
- Каква част от тези деца успяват да бъдат диагностицирани навреме?
- Сега, с въвеждането на универсалния неонатален слухов скрининг, би следвало всички деца с увреждания още в първата година да бъдат диагностицирани. Разбира се, това би било възможно, ако този слухов скрининг се провежда повсеместно. Тоест ако минимум 90-95 % от децата са обхванати.
- В болница «Тракия» прави ли се такъв скрининг?
- Да, в нашата болница се прави скриниг на всички новородени със скринингова аудиометрия. Това се случва още, докато детето е в неонатологията, преди изписването му.
- А при възрастните, какви са причините за настъпване на сериозни увреди по слуха?
- Възрастните ни пациенти най-често не са имали тотална загуба на слуха и са носили слухови апарати, но заболяването е прогресирало и се е получило ново увреждане, което води до нуждата от кохлеарен имплант. Ние имаме пациенти, които успешно сме имплантирали и те са много доволни от резултатите. За нас те са много добър опит, защото можем да оценим нашите резултати и по отношение на децата. Много е трудно човек да получи обратна връзка от децата, защото те още не могат да споделят. Освен това те се учат тепърва да говорят, да чуват и е много трудно да направят преценка. Докато възрастните пациенти, които говорят и имат някакъв опит със слуховите апарати, споделят своите впечатления в процеса на рехабилитация, което е от голяма полза за нас.
- Какви са впечатленията им - че това им възвръща слуха почти на 100 %?
- Не, те започват да чуват по съвсем нов начин. Тук говорим не за акустична стимулация, а за електрическа стимулация директно на нерва, който се намира вътре в кохлеата. Всъщност пациентите на база на своя опит и спомени, първата година след поставянето на импланта, се учат
на какво съответства всеки звук, след като получат информация от кохлеарния имплант. Тоест те се учат наново да разпознават всички звуци от околната среда.
- А при децата как протича процеса?
- Децата нямат такъв спомен, при тях той трябва да се изгради тепърва.
- Но това им позволява всъщност да се научат да говорят?
- Да, това им позволява, защото, когато един човек не чува, той няма как да се научи да говори. Но, когато започне да чува в зависимост от това дали това е станало в по-ранен или по-късен етап - резултатите са различни. Колкото по-рано се започне този процес, толкова резултатите са по-добри, защото тук участва и главният мозък. Ако се пропуснат първите 6 месеца или първата година от живота, тогава мозъкът на детето не може да съзрее на 100%. Въпреки усилията на рехабилитатори и лекари, се получава известен дефицит. Затова нашият апел е, когато има някакво съмнение за увреждане на слуха, всички деца да бъдат насочвани за изследване на слуха.
- По какви симптоми могат да разберат родителите, че детето не чува?
- Родителите не могат да разберат в тези най-ранни месеци от живота, че детето не чува. Дори напротив - могат да се заблудят, че чува, защото дори и глухите деца започват да изговарят бебешките звуци. Но те не ги изговарят, защото наподобяват шумовете, които чуват, а това е етап от развитието, който може да заблуди родителите, че децата им започват да се учат да говорят. Родители, които имат опит с деца със слухови проблеми са много внимателни и могат да разберат. Но те са много малък процент от всички.
- Липсата на реакция при много силен шум не е ли показателна?
- Дори глухите деца при много силен шум реагират. Детето трябва да е абсолютно глухо или увреждането да е много тежко, за да не реагира на тези по-силни звуци. Естествено, че, когато детето има някакви увреждания, то спи по-дълбоко, не се стряска от случайни шумове, те трябва да са много по-силни, за да може то да ги чуе. При всяко едно дете е индивидуално.
- Значи най-сигурния знак, че детето не чува, е това, че не може да проговори добре?
- Да, но тогава вече е късно, тогава вече децата са на 2-2,5 години и сме изпуснали много ценно време. Затова най-важен е скринингът и редовният преглед при специалист.
- Имплантите покриват ли се от касата?
- В България се покрива единствено кохлеарната имплантна система. Останалите имплантни системи, за които говорихме, не се покриват от Здравната каса и може би това е един процес, който тепърва трябва да се промени. В повечето европейски страни има определени индикации, при които Здравната каса покрива и други имплантни системи. Ние всички разбираме, че бюджетът на Здравната каса е ограничен, но медицината се развива, изискванията на хората също, а бюджетът на Здравната каса не следва тези изисквания на обществото като цяло.
- Самата интервенция за поставянето на импланта безопасна ли е?
- Самата интервенция е сложна процедура, особено при малки деца. В областта на средното ухо преминава лицевия нерв, ние трябва да се съобразяваме и с всички черепно-мозъчни нерви, които са в близост до ухото. Нашата цел е да поставим самия кохлеарен имплант без да има никакви увреждания. Така че това е една много сложна оперативна интервенция, но пък има огромен ефект. Затова постоянно се обучаваме на всичко най-ново, в колаборация сме с университета в Бохум, където колегите имат много по-голям опит от нас. Но и ние вече имаме достатъчно опит, смея да твърдя, че сме един от центровете, които извършват всички имплантации на европейско ниво.