Ерготерапията възстановява качеството на живот

Ерготерапията (Occupational Therapy) подпомага хората с временни или трайни функционални ограничения да възстановят, развият или компенсират уменията, необходими за самостоятелно и пълноценно ежедневие. Тя използва значими за пациента дейности както като терапевтично средство, така и като цел на възстановяването. Корените ѝ са в лечебното използване на занимания и труд още през XVIII–XIX век. За ключова дата за развитието й в съвременността се приема 1917 г., когато в САЩ е създадена организацията предшественик на Американската асоциация по ерготерапия.

 

„Успешната рехабилитация не означава единствено 

 

подобряване или възстановяване на двигателни функции, а възстановяване на способността за самостоятелно участие в ежедневния живот", подчертава доцент д-р Христина Миланова, началник на Клиника „Физикална и рехабилитационна медицина" във Военномедицинска академия (ВМА). За повечето хора ежедневните дейности са нещо естествено, за което рядко се замисляме. Да се облечем, да приготвим закуска, да използваме телефон, да напишем съобщение, да отворим врата или да се върнем към любимото си занимание – това са обичайни действия, които ни дават усещането за независимост. 

 

След заболяване, травма или оперативна интервенция 

 

обаче дори най-обикновените задачи могат да се превърнат в сериозно предизвикателство. Именно тук ерготерапията има особено важна роля – тя помага на човека да превърне възстановените функции в реални практически умения. Това означава, че пациентът не просто изпълнява упражнения, а се обучава да използва своите възможности в конкретни житейски ситуации – самообслужване, обличане, хранене, лична хигиена, домакински дейности, професионална активност и социално участие. Ерготерапията има своето място в комплексната рехабилитация на пациенти с двигателни, сетивни, когнитивни и други функционални нарушения. 

 

Приложението й е и при неврологични заболявания 

 

и състояния – мозъчен инсулт, черепно-мозъчни травми, множествена склероза, болест на Паркинсон и увреждания на периферната нервна система. Тя намира място при оОртопедични и травматологични състояния – фрактури, увреждания на горните крайници, следоперативни състояния и ендопротезиране, както и при рРевматологични заболявания – ревматоиден артрит, остеоартроза и други състояния с ограничена ставна функция. Застъпена е и в педиатрични състояния – нарушения в двигателното и сензорното развитие, затруднения във фината моторика и ежедневните умения, а също и в гериатрия – възрастово обусловено намаляване на функционалната независимост, когнитивни нарушения и повишен риск от загуба на самостоятелност.

 

Ерготерапията намира място и в психиатрията

 

и социалната рехабилитация. Основните й направления са в зависимост от функционалните нарушения и индивидуалните потребности на пациента. Според тях тя има и своите дялове. Те са функционална ерготерапия – възстановяване на уменията за извършване на ежедневни дейности чрез целенасочени упражнения и практически задачи, свързани с хранене, обличане, къпане, готвене и използване на предмети в реални или симулирани условия. Сензомоторна тренировка и развитие на фината моторика – работа върху координацията, фината моторика, сръчността, захватите, силата и функционалното използване на горните крайници. Когнитивна рехабилитация – подобряване на вниманието, паметта, планирането, последователността и безопасното изпълнение на задачи. Компенсаторни стратегии – използване на адаптирани прибори, ортези при показания, обучение за работа с помощни средства и промени в дома и работното място. 

 

Обучение на близките и подготовка за връщане

 

към ежедневните роли – подкрепа за възстановяване на участието в семейния, социалния и професионалния живот.

Съвременната физикална и рехабилитационна медицина използва комплексен подход за възстановяване на нарушените функции. Съчетаването на различни средства в индивидуална рехабилитационна програма позволява да се работи едновременно върху нарушените функции и върху реалните потребности на пациента. Ерготерапията не замества кинезитерапията и останалите методи на физикалната и рехабилитационната медицина, а ги допълва и надгражда, като превръща постигнатото функционално възстановяване в практически приложими умения. „Основното предимство е нейният индивидуален, функционално ориентиран подход. Терапевтичните задачи се подбират според конкретните потребности, възможности и цели на пациента", посочва доц. Миланова. Например, кинезитерапията подпомага възстановяването на движенията на ръката, а ерготерапията тренира използването ѝ при хранене, обличане и работа с предмети.

 

Високите технологии навлязоха в подкрепа на 

 

възстановяването. В съвременните ерготерапевтични програми се използват и високотехнологични средства. Роботизираните системи за горен крайник, виртуалната и добавената реалност, интерактивните сензорни устройства, биофийдбекът и компютърните когнитивни тренировки разширяват възможностите на ерготерапията. Те подпомагат многократното упражняване на целенасочени задачи, индивидуалното дозиране и проследяването на напредъка. Например, пациент след инсулт може да тренира достигане и захващане чрез интерактивна система, а след това да пренесе придобитото умение към работа с реални предмети. Технологиите допълват, но не заместват практическата тренировка в ежедневна среда.

 

Основната цел на съвременната рехабилитация е 

 

постигането на по-голяма независимост, по-безопасно самообслужване, намаляване на необходимостта от чужда помощ и по-успешно участие в семейния, професионалния и социалния живот. За един пациент успехът е да държи чаша, за друг – да се облича сам, а за трети – да се върне на работа. Резултатите са индивидуални и зависят от състоянието и рехабилитационния потенциал. Ерготерапията подпомага повишаването на функционалната независимост, възстановяването на практически двигателни и когнитивни умения и намаляването на зависимостта от чужда помощ. 

 

Тя улеснява адаптацията към остатъчни функционални 

 

ограничения, връщането към семейни, професионални и социални дейности и допринася за подобряване на качеството на живот. „Тя изгражда връзката между възстановената функция и реалния живот. Защото възстановяването не е само постигане на определена функция, а възможността тя да бъде използвана в ежедневието – за повече самостоятелност и по-пълноценно участие в живота", заключава доц. Миланова.