Страхът от упойката: Митове и факти

Д-р Божидар Тенев от УМБАЛ „Св. Екатерина“ за безопасността на съвременната анестезия и най-честите въпроси на пациентите

- Напълно естествено е пациентите, на които предстои сърдечна операция, да изпитват притеснение както от самата интервенция, така и от анестезията. Тези страхове са разбираеми, но мога да ги уверя, че развитието на съвременната анестезиология позволява значително да се ограничат рисковете, свързани с упойката.
Напредъкът във фармацевтичната индустрия ни предостави нови анестетици с по-благоприятен профил на безопасност и възможност за по-прецизно дозиране. Същевременно съвременната медицинска апаратура позволява непрекъснато и много по-подробно наблюдение на жизнените показатели на пациента. Това ни дава възможност своевременно да установяваме отклоненията и да реагираме адекватно.
Изключително важно е пациентите да бъдат добре информирани. Затова сме разработили предоперативен информационен протокол, в който на достъпен език обясняваме какъв вид анестезия предстои да бъде приложен, как протича процедурата и какви са възможните рискове и усложнения.
Целта е всеки пациент да знае какво да очаква по време на операцията и след нея. Когато човек разполага с достатъчно информация и има възможност да зададе въпросите си, тревожността му обикновено намалява.

- Възможно ли е човек да се събуди по време на операция, да усеща болка, но да не може да помръдне или да сигнализира?

- За съжаление, да. Това е рядко, но възможно усложнение на общата анестезия, известно като интраоперативно осъзнаване. В литературата се посочва честота приблизително 1–2 случая на 1000 пациенти, макар че тя варира според вида на операцията, състоянието на пациента и използваните методи за установяване на осъзнаването.
Една от възможните причини е недостатъчната дълбочина на анестезията. Рискът може да бъде по-висок при спешни операции и при пациенти в тежко състояние, когато анестезиологът трябва внимателно да балансира между необходимата доза анестетик и поддържането на стабилно кръвообращение.
Значение имат и индивидуалните особености на организма – начинът, по който се разграждат медикаментите, генетичните фактори, възрастта и приемът на определени лекарства или вещества. Например при пациенти с продължителна употреба на опиоиди или други вещества може да има промяна в необходимите дози на някои медикаменти.
Сред клиничните признаци, които могат да насочат към недостатъчна дълбочина на анестезията, са ускорен сърдечен ритъм, повишаване на артериалното налягане, изпотяване и движения на тялото.
Когато са приложени мускулни релаксанти, пациентът може да не е в състояние да се движи или да сигнализира. Затова анестезиологът оценява състоянието му чрез непрекъснато наблюдение, данните от апаратурата и, когато е приложимо, специализирани методи за проследяване на дълбочината на анестезията.
При съмнение за недостатъчна анестезия се предприемат незабавни мерки за коригиране на нейното ниво.

- Как анестезиологът определя колко упойка е необходима? Има ли значение възрастта, теглото, придружаващите заболявания и лекарствата, които човек приема?

- Дозата и видът на анестезията се определят индивидуално според пациента и предстоящата операция.
При регионалната анестезия, каквито са спиналната и епидуралната, се съобразяваме с продължителността на интервенцията и с областта на тялото, която трябва да бъде обезболена. Изборът на медикамент и неговата доза зависят от необходимия обхват и продължителност на обезболяването. Разполагаме с локални анестетици с различна продължителност на действие – от сравнително краткодействащи до такива, чийто ефект може да продължи няколко часа.
При общата анестезия задължително отчитаме телесното тегло, възрастта, придружаващите заболявания и медикаментите, които пациентът приема. За всеки анестетик има препоръчителни дозови граници, но конкретното количество се определя от анестезиолога според индивидуалните особености и реакцията на организма.
Особено внимание изискват пациентите с чернодробни и бъбречни заболявания. При чернодробна недостатъчност например трябва да се съобразим с начина, по който организмът разгражда съответния медикамент, и да изберем най-подходящия препарат.
При пациентите със затлъстяване отчитаме повишения риск от затруднено осигуряване на дихателните пътища, нарушения в дишането и аспирация. Дозирането на медикаментите също изисква специална преценка.
При бъбречна недостатъчност е необходима подробна предоперативна оценка. Трябва да знаем какво е състоянието на бъбречната функция, каква терапия получава пациентът, провежда ли диализа и кога е била последната процедура. В зависимост от тези данни се избира подходящият анестезиологичен подход.
Всички тези фактори са важни, защото няма една универсална доза или един вид анестезия, които да са подходящи за всеки пациент.

- Защо е толкова важно пациентът да не се храни и да не пие преди операция? Какво може да се случи, ако не спази указанията?

- При плановите операции обикновено се спазват определени интервали, през които пациентът не трябва да приема храна и течности. Често се препоръчва поне шест часа без храна и два часа без течности, но конкретните указания зависят от вида на храната, състоянието на пациента и предстоящата процедура.
Причината за тези ограничения е рискът от аспирация – попадане на стомашно съдържимо в дихателните пътища.
По време на обща анестезия защитните рефлекси, включително кашличният и гълтателният, са потиснати. Ако в стомаха има храна или течности, е възможно част от съдържимото да се върне към хранопровода – процес, наречен регургитация – и да попадне в трахеята и белите дробове.
Това може да причини сериозно белодробно увреждане, включително химичен пневмонит, известен и като синдром на Менделсон.
При спешни операции невинаги можем да изчакаме необходимия период без прием на храна и течности. В такива ситуации прилагаме специален анестезиологичен подход, известен като бърза последователна индукция и интубация, чиято цел е да ограничи риска от аспирация и възможно най-бързо да осигури защита на дихателните пътища.
Ако въпреки предпазните мерки настъпи аспирация, е необходимо незабавно да се оцени състоянието на пациента и да се предприеме подходящо лечение според тежестта на белодробното увреждане.
Затова е изключително важно пациентите да спазват указанията, които получават преди операцията, и да съобщят на анестезиолога, ако са приемали храна или течности извън разрешеното време.

- Защо понякога ни става лошо след анестезия?

- Гаденето и повръщането са сред най-честите нежелани реакции след анестезия.
Рискът зависи както от индивидуалните особености на пациента, така и от вида на упойката и извършената операция. При жените например следоперативното гадене и повръщане се срещат по-често, отколкото при мъжете.
Значение имат също използваните медикаменти, промените в кръвното налягане и кислородното снабдяване на организма. При общата анестезия гаденето и повръщането обикновено се наблюдават по-често в сравнение с някои видове регионална анестезия.
Видът на операцията също е от значение. При определени интервенции върху стомашно-чревния тракт, както и при някои лапароскопски операции, рискът може да бъде по-висок.
Друга възможна нежелана реакция е алергията към медикамент или друго използвано вещество. Тя може да се прояви с кожен обрив, а в по-тежките случаи – с оток, бронхоспазъм или други симптоми, което се случва много рядко.
Затова преди операцията е важно пациентът да съобщи за всички известни алергии и за предишни нежелани реакции към анестезия.

- Колко време отнема възстановяването след анестезия?

- Обикновено първоначалното възстановяване след анестезия протича в рамките на един-два часа, като продължителността зависи от състоянието на пациента и приложените медикаменти. Ако се появят нежелани реакции, се предприемат съответните мерки за овладяването им. В зависимост от вида и тежестта на оплакванията може да се наложи подаване на кислород, както и прилагане на антихистаминови средства, кортикостероиди или други подходящи медикаменти. С навременното лечение тези реакции обикновено се овладяват и състоянието на пациента се стабилизира.

- Кое е най-голямото погрешно схващане за упойката, с което се сблъсквате в практиката си?

- Едно от най-разпространените схващания е, че упойката непременно уврежда организма. Разбира се, не съществува медицинска процедура, която да е напълно лишена от риск, и анестезията не прави изключение. Но съвременните медикаменти и апаратура ни позволяват много по-прецизно да определяме необходимите дози, да наблюдаваме ефекта им и своевременно да реагираме при нежелани реакции.
Нашата задача е да изберем най-подходящия анестезиологичен подход за конкретния пациент, като сведем рисковете до възможно най-ниско ниво.

- Какво прави анестезиологът през цялото време, докато хирургът оперира?

- След въвеждането на пациента в анестезия работата на анестезиолога далеч не приключва. Напротив – през цялата операция той непрекъснато наблюдава състоянието на пациента и поддържа жизнените му функции.
Проследяваме редица показатели, сред които артериалното налягане, сърдечният ритъм, кислородната сатурация, отделянето на урина и показателите за кръвообращението. При сърдечните операции често използваме инвазивно измерване на артериалното налягане, както и допълнителни методи за наблюдение на мозъчното кислородно снабдяване и дълбочината на анестезията.
Всеки от тези показатели ни дава важна информация за състоянието на организма.
Следим внимателно промените, за да можем да реагираме своевременно при отклонение. Целта е през цялата операция да поддържаме максимално стабилно състояние на пациента и да осигурим възможно най-добрите условия за извършване на хирургичната интервенция.

- При сложните сърдечни операции какви са най-големите предизвикателства пред анестезиолога и екипа по интензивно лечение?

- Най-големите предизвикателства възникват при пациентите в изключително тежко състояние, при които сърдечната функция е сериозно увредена и често са налице множество придружаващи заболявания.
В УМБАЛ „Св. Екатерина" постъпват и пациенти, насочени от други лечебни заведения, именно защото имат нужда от високоспециализирано лечение при сложни и тежки състояния. При тези болни предизвикателството е голямо както за анестезиолога и кардиохирурга по време на операцията, така и за екипа в интензивното отделение след нея. Често се налага продължително наблюдение и прилагане на различни методи за поддържане на жизнените функции.
В зависимост от тежестта на състоянието може да се използват високоспециализирани технологии за подпомагане на сърдечната дейност и кръвообращението, като екстракорпорална мембранна оксигенация (ЕКМО), интрааортна балонна контрапулсация или механични устройства за подпомагане на сърдечната функция, включително т.нар. изкуствени сърца.
При определени пациенти се налага и бъбречнозаместителна терапия, а в специфични случаи – плазмафереза.
Всичко това изисква много добра координация между отделните специалисти и индивидуален подход към всеки пациент. Именно при тези сложни случаи взаимодействието между кардиохирурзите, анестезиолозите и екипа по интензивно лечение е от решаващо значение.