При инсулт всяка минута е от значение
- Инсултът е остро мозъчносъдово състояние, при което запушването на кръвоносен съд или кръвоизливът в мозъка може бързо да доведе до увреждане на мозъчната тъкан. Скоростта и точността на диагностиката имат решаващо значение: те насочват избора на лечение и дават възможност да се ограничи рискът от трайни последствия. Грижата за пациента обаче не приключва с овладяването на острото състояние. Тя включва установяване на причината, контрол на рисковите фактори и индивидуално планирано възстановяване. По отношение на оказване на медицинска помощ тук всяка минута има значение. Исхемичният и хеморагичният инсулт са резултат от различни процеси.
- Какво трябва да установи медицинският екип, преди да определи терапевтичния подход?
-В двата случая се касае за нарушение на мозъчното кръвообращение. При исхемичните инсулти се нарушава кръвоснабдяването на част от главния мозък поради запушване от тромб, а при хеморагичните се наблюдава кръвоизлив вследствие на травма, „спукана" аневризма, при някои заболявания на съсирването на кръвта и други състояния. Клинично и двете заболявания могат да протекат с идентична симптоматика, затова е важно провеждането на образна диагностика с цел установяване на типа инсулт. Преценката за поведение и терапия е различна при двата типа инсулти.
- Какво определя дали пациент с остър исхемичен инсулт може да бъде лекуван с метод за възстановяване на кръвотока?
-При някои пациенти кръвотокът към засегнатата мозъчна област може да бъде възстановен чрез интравенозна тромболиза или механична тромбектомия. Процедурите се извършват при пациенти с показания и липса на противопоказания, което не винаги е лесна задача. Решението се взема след прецизна оценка, като от значение са моментът, в който пациентът последно е бил видян без симптоми, резултатите от образните изследвания, мястото на запушването, общото му състояние и много други фактори. Важно е очакваната терапевтична полза от лечението категорично да надвишава възможните рискове и странични ефекти от него.
-Разпознаването на инсулт често се свързва с промяна в лицевата симетрия, слабост в някои от крайниците и нарушение в говора. Кои прояви също налагат спешна оценка?
- Тези признаци са важни, но не обхващат всички възможни прояви. Инсултът може да се изрази и във внезапно нарушение на зрението, загуба на равновесие, проблем с координацията, двойно виждане или силно, необичайно главоболие. Значение имат внезапността на симптомите и промяната спрямо обичайното състояние на човека. Особено подвеждащи могат да бъдат симптоми, които са краткотрайни или отзвучават. Изчезването им не позволява да се изключи мозъчносъдово събитие. При внезапна поява на неврологични оплаквания е необходима медицинска оценка.
-Как трябва да се разглежда преходната исхемична атака, когато неврологичните симптоми са отзвучали?
-Преходната исхемична атака не бива да се приема като безобиден епизод само защото симптомите са отминали. Тя може да е сигнал за повишен риск от последващ инсулт и налага своевременно изясняване на причината. Оценката може да включва неврологичен преглед, изследвания на мозъчното кръвообращение, сърдечния ритъм и съдовите рискови фактори.
- Кои фактори са най-значими за превенцията и защо тя трябва да бъде съобразена с индивидуалния риск?
-Сред основните рискови фактори са високото кръвно налягане, тютюнопушенето, нарушенията в липидния и въглехидратния метаболизъм, обездвижването и някои сърдечни заболявания. Значението им за отделния човек зависи от съчетанието между личната медицинска история, придружаващите заболявания, начина на живот и резултатите от прегледите. Контролът на кръвното налягане, диабета и холестерола, намаляването на тютюнопушенето, редовната физическа активност и балансираното хранене са важни елементи на профилактиката. При установено заболяване те следва да бъдат част от индивидуален план за лечение и профилактика.
-Как се изгражда грижата за пациента след острия инсулт и каква роля има рехабилитацията?
-След острия етап е важно да се установи вероятната причина за инсулта и да се предприемат мерки за ограничаване на риска от повторно събитие. Паралелно с това се оценява състоянието на пациента и се определя подход за възстановяването му. Рехабилитацията може да включва работа за подобряване на движенията, говора, преглъщането и когнитивните функции, като се цели самостоятелност в ежедневието, особено при пациенти с риск от инвалидизация. Типът рехабилитация се определя индивидуално според състоянието и потребностите на всеки пациент. Проследяването от различни специалисти и общите усилия на лекари и пациенти са важни за продължителната грижа след сериозни заболявания като инсулт. При внезапни неврологични симптоми не бива да се изчаква те да отминат. Незабавната медицинска оценка е първата и най-важна стъпка към навременно лечение.
От 22 до 100 години-ракът на гърдата не пита за възраст
Диабетът удвоява риска от инсулт
Ерготерапията възстановява качеството на живот
Капаните на алергичния ринит през есента и зимата
Български пробив в диагностиката на рака
„Крадецът на костно вещество“ посяга и на мъжете
Страхът от упойката: Митове и факти
Всяка крайност след травма е вредна
Ренгенът при деца е съобразен с възрастта