Липсата на болка не изключва проблем

Субтилните промени в стойката и стъпването могат да протичат без болка и отчетлива симптоматика, казва д-р Виктор Василев

- Да, защото липсата на болка невинаги означава, че опорно-двигателният апарат се развива без отклонения. Плоскостъпието, нарушенията в стойката и началните промени, насочващи към сколиоза, могат дълго време да останат незабелязани както от детето, така и от неговите родители.
В периода на активен растеж костите, ставите и мускулатурата се променят динамично и се адаптират към всекидневните натоварвания. Профилактичният преглед позволява да оценим начина, по който детето стои, стъпва и се движи, както и да установим евентуален мускулен дисбаланс или асиметрия. Ранната оценка не означава непременно лечение. Тя дава възможност навреме да се прецени дали е необходимо наблюдение, промяна в двигателните навици или целенасочена терапия.

- Кои всекидневни фактори могат да повлияят неблагоприятно върху стойката и походката на детето?

- Продължителното седене, недостатъчната физическа активност и повишеното телесно тегло са сред факторите, които могат да увеличат натоварването върху гръбначния стълб и долните крайници. Когато движението е ограничено, мускулатурата, която осигурява стабилността на тялото и поддържа правилната стойка, не получава необходимото функционално натоварване.
Значение има и начинът, по който се носи ученическата раница. Тя трябва да бъде правилно регулирана, да прилепва близо до гърба и да се носи с двете презрамки. Прекомерното ѝ тегло и едностранното носене могат да причинят дискомфорт, умора и неравномерно натоварване. Важно е обаче да уточним, че тежката раница сама по себе си не е причина за сколиоза.
Редовната физическа активност, съобразена с възрастта и състоянието на детето, остава една от най-съществените предпоставки за добра двигателна култура и хармонично физическо развитие.

- Детето ми спортува редовно. Това достатъчно ли е, за да го предпази от нарушения в стойката и гръбначния стълб?

- Редовната физическа активност има съществено значение за развитието на мускулатурата, координацията и двигателния контрол. Тя подпомага правилната стойка и общото физическо развитие, но сама по себе си не може да гарантира, че няма да се появи ортопедично отклонение.
Не съществува универсален спорт, който да предотвратява сколиозата или да коригира вече установено изкривяване. Плуването, гимнастиката и останалите двигателни занимания могат да бъдат полезни, но не заместват специализираната оценка и индивидуално подбраната терапия.
Когато вече е налице нарушение в стойката, физическата активност трябва да бъде съобразена с конкретното състояние на детето. При необходимост тя се комбинира с целенасочена кинезитерапия, проследяване и други мерки, препоръчани от ортопед.

- Кога плоскостъпието е част от нормалното развитие и кога изисква консултация с ортопед?

- В ранна детска възраст по-ниският свод на стъпалото често е физиологична особеност. С израстването той постепенно се оформя, но този процес не протича еднакво при всички деца. Затова не всяко плоско стъпало изисква корекция, както и не всяко отклонение трябва да бъде пренебрегвано.
Консултацията с ортопед е препоръчителна, когато детето се уморява бързо, изпитва болка в ходилата, глезените или краката, износва обувките неравномерно, стъпва асиметрично или походката му изглежда променена. При прегледа специалистът оценява формата на стъпалото, оста на долните крайници и начина, по който се разпределя натоварването.
Плантографията може да допълни тази оценка. Когато има медицински показания, индивидуалните ортопедични стелки могат да бъдат част от комплексния подход. Те се изработват според особеностите на конкретното стъпало и целта на корекцията, а не единствено според възрастта или размера на обувката.

- Какви признаци могат да насочат родителите към сколиоза и какво следва при установено отклонение?

- Началните промени понякога са много дискретни. Родителите могат да забележат, че едното рамо стои по-високо, лопатките са на различно ниво, талията изглежда асиметрична или тазът е леко наклонен. Възможно е асиметрията да стане по-видима, когато детето се наведе напред.
Профилактичният преглед може да установи наличие на отклонение и да определи необходимостта от допълнителни изследвания и проследяване. Скринингът обаче не замества медицинската диагностика. При съмнение за сколиоза е необходима прецизна ортопедична оценка.
Когато е показана, кинезитерапията се изгражда индивидуално според възрастта, физическото състояние и конкретните особености на детето. Целта е да се подобрят мускулният баланс, стабилността и двигателният контрол. Универсална програма, еднакво приложима за всички деца, не съществува.