Ананиев може да направи реформи, но дали иска

Мораториумите са дисциплинираща мярка, а истинската промяна е затварянето на 100 болници, казва Николай Василев

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

- Г-н Василев, каква означава поставянето начело на здравната система на финансист?

- Знаете, че не съм лекар и съм с огромно уважение към тази професия, тя е една от най-трудните и отговорни на света. Но като министър съм бил принципал на пет болници – Правителствена и 4 транспортни. Смятам, че лекарите са незаменими в областта на медицината, но не е задължително да са най-добрите управленци. Това са две различни неща. Напълно нормално е министърът на здравеопазването или дори директор на болница да е лице с немедицинско образование. Министърът е политическа фигура, важно е той да има управленски качества, визия за сектора, способност да взема решения, понякога трудни, идеи за оптимизация, за реформи, които лекарите едва ли ще направят, защото са непопулярни.

- Доколкото познавате г-н Ананиев, той притежава ли всички тези качества?

- Според мен той притежава всички качества, за да успее при някои условия. Той е имал досег със здравната система – дълги години беше част от Надзорния съвет на здравната каса. Тоест, от гледна точка на държавата има нужния опит и контакти. Всички хора казват само добри думи за него като професионалист – честен, справедлив човек, който може да управлява подобна система. Той беше и министър на финансите и не смятам, че този пост е по-лесен от това да си министър на здравеопазването.

- Кои са условията, за да успее?

- Това зависи от него. Той може да избере два различни и напълно обратни подхода – единият е да се носи по течението, да не свърши нищо драматично, горе долу да не бъде запомнен с нищо и да бъде един от двайсетте здравни министъра за последния четвърт век. 

Това е лесният вариант, много трудно някой може да изброи министрите, които са се извъртели в здравеопазването и какво от това. Ако той си избере този път, това е лесната възможност.

По-трудният вариант е, ако реши да не бъде безметежен министър, а да бъде реформатор. Но първият въпрос тук е, дали иска да бъде реформатор или не, защото досега не сме чули мнението му. Защото той може, но не знаем дали иска. Вторият въпрос е дали ще има подкрепата на премиера –не съм сигурен. Това е седмият здравен министър на Бойко Борисов, дали ще има осми, девети и десети - не знаем. Това ще покаже животът. Но е факт, че, ако човек няма много специалната подкрепа на премиера, спокойно може да бъде един от многото. Тук не е въпросът просто да си министър, а и кой ще те подкрепи. Защото и най-добрите идеи без подкрепа няма как да се реализират.

- Той не е представител на нито една политическа партия – това е по-скоро положително или отрицателно явление?

- Не е ясно, защото, ако беше изявен представител на ГЕРБ, по-трудно парламентарната група ще може да му види сметката при първите трудности. Ако той е просто един човек, тогава може да се окаже, че всички го харесват, но никой не го подкрепя, когато стане дума за сериозни действия и промени. Той обаче е дългодишен играч, работил е при много правителства от всички цветове, много добре разбира всичко това и сигурно е един от най-опитните хора в министерствата в новата история на България.

- Какво според вас би трябвало да се промени?

- Мога да кажа какви са петте неща, които трябва да се променят според мен като икономист. Казвал съм ги на всеки здравен министър, с когото съм работил, без да има никакъв резултат. Дори съм посветил част от една своя книга на този въпрос. Човек като Ананиев може да ги промени, но дали ще го направи, не съм сигурен.

Първият проблем според мен е, че икономическият модел на здравеопазването е грешен. Стойността на много клинични пътеки е такава, че колкото повече болниците лекуват, толкова по-голяма загуба реализират, защото разходите им не се покриват от цената на услугата. В такъв случай болниците няма нужда да работят. Това е погрешно. А на всички хора, които ще кажат, че здравеопазването не е стока и болниците не трябва да са търговски дружества, ще отговоря, че това не е сериозно и не е възможно. Просто те се харесват за пет минути на некомпетентната публика, но нямат никаква идея как да променят нещата, а да ги върнат на положението отпреди 30 години, не е по-добро решение.

Вторият проблем е, че бившите държавни болниците са още държавни, но защо трябва да е така? Говорил съм с много здравни министри и не съм намерил нито един разумен аргумент защо една болница е по-добре да е държавна. Защо 28 години след прехода това съсловие и политиците не успяха да измислят какво да направят с държавните болници, защо няма приватизация? Някой ще каже – ама то болницата да не е като супермаркета. Но същите тези хора, които го казват, са против приватизацията и на супермаркетите, защото вярват в комунистическата планова икономика. Тези хора обикновено не искат нито електроцентралите, нито предприятията да се приватизират. Според мен е по-добре болниците да са частни. А някои хора са против приватизацията, защото идеологически са против, или пък комерсиално са против, защото им е добре да ги точат.

Третият проблем е броят на болниците. Колко трябва да бъдат не знам, но със сигурност в момента са много. Както по разни градчета, където има дори хирургии, така и в София. И моят въпрос е – вашата леля в малкото градче ли искате да я пратите на хирург или не? Според мен сега болниците са с 50% повече от времето, когато ние бяхме в правителството. Тоест, оттогава има над 100 нови болници и някой трябва да обясни защо е така. И Кирил Ананиев е правилният човек, защото той години наред е изчислявал бюджетите им и знае за какви проблеми става дума. Както Албания току що намали университетите си на десет, а в Холандия, която е с два пъти и половина по-голямо население, има много по-малко болници, така трябва да стане и у нас. Лично аз бих подкрепил масово промяна с нова здравна карта, която казва, че трябва да има друг вид разпределение на болниците.

Четвъртият момент е, че трябва да има доплащане при услугата. Защото, когато един ресурс е безпалтен, той се пилее по два начина. Първо, клиентът го ползва повече, отколкото има нужда – примерно ходи на преглед за щяло и нещяло, а когато плаща дори левче, преценява дали е нужно. И другото, което е не по-малко важно от левчето на пациента, са злоупотребите с услугите, които болниците твърдят, че са направили, а всъщност не са. Това е като с касовия бон в рестораната – ако се направи така, че всичката храна е безплатна, всеки ходи, яде, а после ресторантът изписва три пъти повече храна, отколкото реално е изядена. Ако има съучастие от пациента, той ще си гледа сметката и ще контролира, затова трябва да има доплащане.

Петото е, че цялата система е засегната от корупция и никой не прави достатъчно по този въпрос. Това не може да продължава и трябва да се намери политическа воля, за да се промени.

- А трябва ли да има демонополизаия на НЗОК като част от една бъдеща рефрома?

- Това не е част от моите пет виждания, но съм любопитен да чуя по този въпрос какво мисли новият министър. Не съм против демонополизацията.

- Първите стъпки на новия здравен министър започнаха като председател на Надзора на НЗОК, с чийто бюджет той се опитва да вкара по-дълги мораториуми за финансиране на нови молекули и дейности, това удачно ли е?

- Това не е реформа. Това е в графата дисциплина. Реформа е да се закрият вредните университети, а не само – дай да не отваряме нови. Реформата е, когато някой каже, че ще приватизира 200 или закрие 100 болници.

- Ако тези дисциплиниращи мерки не бъдат приети на второ четене, ще бъде ли това атестация, че му липсва политическа подкрепа, защото отпорът срещу тях е голям?

- Не бих се концентрирал само върху един факт и то в началото на неговия мандат. Това е само бюджет. Въпросът е дали ще прави реформа или не в своя мандат. Ако не направи нито едно от тези пет неща, автоматично влиза в графата на своите 15 предшественици, които не направиха резки движения. Нека някой да посочи каква голяма промяна се е случила от 2001 г. досега, освен увеличаването на милиардите за здравеопазване.

- Кое ще му гарантира по-дълъг живот като министър – предприемането на реформа или не?

- За мен това няма значение – според мен човек трябва да си каже защо иска да е министър. На мен основният приоритет не ми е бил дължината на мандата, а свършената работа като реформи. Но това не ми е попречило да бъда най-дълго изкаралият министър в България след 1990 г. Това противоречи на твърдението, че, ако нищо не правиш, изкраваш повече. Бих предпочел един министър да изгори по-бързо, но да е дал повече. Иначе няма смисъл.

- Защо при липсата на реформи в здравеопазването мандатите на министрите там стават все по-къси?

- Трудно ми е да ви кажа, според мен това доказва моята логика – министрите не са били смели и реформатори и следователно не са оцелели.

- Петър Москов беше с много висок рейтинг, защо?

- Тук не става дума само за процент одобрение, а и за ефективност, за това какво е останало след тази епоха. Пръстовият отпечатък, който подкрепях, не остана. Тогава дългосрочно какъв е смисълът? Има такава мисъл – че не са важни милионите вдишвания и издишвания, а секундите, които спират дъха. Тоест, не е важно да е бил дълго човек на една позиция, а да направил нещо значимо.

- Често се казва, че здравеопазването не се реформира, защото е труден ресор с много пари в него и социални функции едновременно с това, така ли е според вас?

- Констатациите са верни, но с уговорката, че всички други ресори са такива. Да не би парите в образованието да са по-малко, или да не е важен транспортът, който всеки човек ползва? Това, което казвате, е вярно, но е оправдание.

- Колко ще може да се забави реформата в здравеопазването?

- Може цял живот да се забави, като всяка година добавяме с половин милиард по-голям бюджет.

- Фактът, че г-н Ананиев отива в МЗ, означава ли, че финансово министерство ще управлява сектора или той ще си извоюва автономност?

- Той ще си извоюва автономност, не му липсват нито самочувствие, нито авторитет и умения. Въпросът е дали има визия и желание за реформи. Ако е поредният министър без реформи, тогава лекарите ще имат повече основания да казват, че финансист не може да се справи на този пост. Толкова много лекари питаха защо не е лекар, ами досега като имаше начело 20 лекари, какво се промени?

- Имаме примера и с още един здравен министър финансист – Славчо Богоев, имаше ли по-добър резултат?

- Да, той беше по нашето време. Той беше свестен министър, положителен човек, но не се е налагало да прави голяма реформа. Говорим за период, когато преди това беше извършена голяма промяна и не съм сигурен, че незабавно пак трябваше да се започне нова. Но от тогава минаха 15 години. Многото нови болници се нароиха не при него. Но искрено желая смелост и сили на Кирил Аннаиев, защото не му е лесна работата. Нека знае, че в тежки моменти винаги може да разчита на подкрепа от бойни другари реформатори.