Надяваме се новият министър да ни чуе

Каним г-н Кирил Ананиев на разговор, нека заедно решаваме проблемите, казва д-р Христо Мазнейков

- След като нашите ръководители на държавата са решили така, да се надяваме, че това ще е полезен ход. Практиката досега показва, че тези ходове не са много успешни и нашият съвет към г-н Ананиев, като човек изключително добре запознат с бюджета, е да съумее да разговаря с лекарите. Нашето мнение на Националното сдружение на частните болници е, че всички съсловия в медицината – от сестри, през лекари, от университетски, общински, областни болници трябва да седнат с нашите управляващи и да разговарят, за да се направи обща стратегия за развитие на медицината. Ако г-н Ананиев успее да постигне консенсус и съгласие между всички тези съсловия, това ще е много важно. А не както досега, да се работи на парче и всеки следващ министър да отрича предходния и да се започва от нула. Това не бива да се случва. Надявам се, че управляващите също го разбират, затова искаме да вярваме, че ще има по-голяма чуваемост.

- Защо този път премиерът не избра лекар, а финансист?

- Това трябва да попитате него, но вероятно не е доволен от лекарите. Ако изобщо можем да дадем някакъв съвет на премиера е, че той назначаваше партийни кадри, а не експертни. Назначи министър, който досега е ръководил само жена си и нищо друго, което беше най-големия му провал – няма друго такова управление като това на Петър Москов, при което след две години съдът да отхвърли всички нормативни актове до един. Какво добро направи, за какво управлява две години, пълна загуба на време.

- Смятате ли, че идването на Кирил Ананиев е заявка за ограничаване на изтичането на средства?

- Това, което никой не иска да каже досега е, че, за да има здравеопазване, на нас ни трябват около 6000 лв. на човек от населението. Управляващите казват – ние ви даваме 3 млрд. и хората като чуят това смятат, че е страшно много. Но на нас ни трябват около 10 млрд., за да може пациентите да не доплащат нищо и да се лекуват както трябва. Другото много важно е да се види какво се случва с дела на лекарствата в цялостната структура на разходите. Дали има някъде държава, където те са над 30%.

- Догодина се предвижда мораториум за финансиране на нови молекули и дейности, добра стъпка ли е това?

- Не разбира се, може да си представите за какво става въпрос. Защо да се ограничават новите дейности, абсурдно решение е. Затова трябва да се говори с лекарите, иначе един финансист слага мораториум и създава нови проблеми. А после умират хора и вината се търси в Х, У и Z, а не в това, че са разбили организацията на здравеопазването. В България има добра достъпност, можеш да стигнеш до лекар, до топ специалист, не е като на Запад. И ние не искаме тук да стане като там, а обратното, има какво да им покажем.

- Доколко цялото това роене на болници не наврежда на пациента, типичен пример е София?

- Когато има една болница и тя няма пациенти, може ли да съществува. Няма как, защото болницата е пряко зависима от пациентите. Но тук стигаме до контрола, когато го няма има и други случаи. Затова вместо да правим ограничения, нека да въведем добър контрол. Всички добри болници, които работят, искат точно това. Аз дадох предложение, което се оказа, че вече съществува в Германия. Вместо да идват по 5-6 проверяващи, нека имаме по един, който да идва всеки ден при нас и при още една болница, да вижда кой приемаме, как лекуваме, какво разписваме. Имаме 400 болници, значи са нужни 300 души, това не е много персонал, а ефектът ще е огромен, всичко ще се знае и ще се вижда. Естествено, за да не влизат в някакви комбинации, тези хора ще се сменят. Друг въпрос е спешната помощ, където също дадохме предложение - ако един човек си счупи крака на околовръстното, защо да идва лиенйка от центъра, не е ли по-добре да има добър колцентър, да се обадят на нас и да го вземем с наша линейка, нищо не искаме за този транспорт. Така ще се спестят разходи на държавата.

- Бюджетът предлага 406.6 млн. повече за 2018 г., добре ли е това за системата?

- Разбира се, но това е едно увеличение, което е изядено предварително от инфлации, поскъпване на цени. Ако бяхме добре финансово, нямаше да има болници в крайно тежко състояние.

- За болниците се предвижда 1.8 млрд., това ще позволи ли да работите без лимити?

- Ние виждаме желание от страна на управляващите да ни помогнат, затова искаме да говорим и да решаваме проблемите заедно, за да бъде решението трайно. Но въпреки ръста за парите на болници, няма да се осигури безлимитното им функциониране.

- Говори се за нуждата от смяна на модела на финансиране, махането на пътеките ли е решението?

- Това би било най-добре, но изисква много повече средства. Много хора искаха да сменят системата на пътеките, но ДСГ изискват много повече средства. Затова трябва да се съберем – съсловието и политиците, и да се разберем как да разпределим ресурса. Ние също знаем, че трябва да си наложим ограничения.

- Какво бихте казали на г-н Ананиев – докъде сте склонни, вие лекарите, да си наложите ограничения?

Това решение се осъществява в диалог. Ние от 10 години предлагаме политиците да седнат с нас и да разговаряме – другото решение или ще е насилствено, или ще доведе до тежки трагедии. Ето сега, когато някой е беден, нямаме система, за да му осигурим достоен живот. Ние имаме един такъв случай, държим човека вече месец, майка му и баща му са го гледали 60 години, но са си отишли от този свят, има сестра, която е с онкологично заболяване, мъжът й е починал, има малка дъщеря и не знаят какво ще се случи с този човек, къде ще отиде.