Настояваме за трикратно увеличение на финансирането в психиатрията

Така България може да достигне европейските стандарти и да осигури необходимата грижа за най-уязвимите членове на нашето общество, казват лечебните заведения в тази сфера

Уважаеми госпожи и господа,

С настоящото писмо бихме искали да изразим нашата загриженост относно сегашното състояние на психиатричната помощ в България и да предложим конкретни мерки за нейното стабилизиране и реформиране и необходимата за това актуализация на финансирането в тази изключително важна област.

Инцидентите, които се случват в последно време в психиатричните лечебни заведения, в огромна степен се дължат на неадекватно финасиране на дейността.

Значимост на психиатричната помощ

Психиатрията е ключова част от здравеопазването, която подпомага не само индивидуалното здраве на хората с психични разстройства, но също така има значимо влияние върху цялото общество. Пренебрегването на нуждите в тази област води до сериозни социални и икономически последици, включително увеличаване на социалната изолация, безработицата и дори престъпност. Налице е увеличаване на честотата на психичните разстройства вследствие на пандемията и глобалната несигурност. Световната пандемия и съпътстващата икономическа криза увеличиха стреса и тревожността в обществото, което доведе до значително повишаване на случаите на депресия, тревожни разстройства и други психични проблеми. Болничната психиатрия е на първа линия в справянето с тези предизвикателства, но сегашното ниво на финансиране не е достатъчно, за да отговори на нарастващата нужда от услуги. Увеличеното финансиране на болничната психиатрия ще намали натиска върху спешната помощ и би позволило на тези пациенти да бъдат насочвани към правилното място, където могат да получат необходимото лечение.

Проблеми и предизвикателства

През последните години стана очевидно, че психиатричните болници, центровете за психично здраве, отделенията/клиниките по психиатрия към болниците за активно лечение в България страдат от сериозен недостиг на финансиране. От началото на 2022 година основното заплащане на леглоден на денонощен стационар със защитено трето ниво на компетентност е в размер на 65,00 лева, което не покрива изобщо необходимите разходи за дейността. Това води до остаряла материална база, недостиг на квалифициран персонал, както и ограничен достъп до съвременни лечебни методи и програми. Липсата на достатъчно средства затруднява ефективното функциониране на тези институции и ограничават възможностите за адекватно лечение на пациентите.

Необходимост от актуализиране на финансирането

В светлината на гореизложеното, настояваме за преразглеждане на текущия бюджет, отделен за психиатричната помощ, и предлагаме следните конкретни мерки:

Ревизиране на бюджета за психиатричните болници, центровете за психично здраве и отделенията/клиниките.

От направените анализи с данни от всички ЦПЗ и клиники по психиатрия към УМБАЛ е констатирано, че към месец юни 2024 година стойността на леглоден в денонощните стационари е в размер средно на 140.00 лева на леглоден.

В държавните психиатрични болници, макар че финансирането в тях е по други правила, средно стойността на 1 храноден на пациент е 3.21 лв., а стойността на 1 лекарстводен на пациент е 1.32 лв.

Настояваме за трикратно увеличение на държавното финансиране с цел:

Осъвременяване на заплащането на персонала в болничните заведения, подобряване на инфраструктурата и условията на труд, както и наемане и обучение на допълнителен персонал. Работата с психично болни лица е изключително стресираща и изискваща, което може да доведе до прегарянето на персонала. Адекватното възнаграждение може да служи като фактор, който да компенсира напрежението и трудностите както и високите нивата на стрес и изтощение.

Повишаване на качеството на предоставяната грижа. Нормално заплатеният персонал е по-вероятно да бъде ангажиран в продължаващо професионално развитие и обучение. Това води до повишаване на професионалните умения и познания, което директно се отразява на качеството на предоставяната грижа.

Отразяване на социалната стойност на психиатричната работа. Психиатричната работа има голямо социално значение и изисква високи нива на емоционална и професионална ангажираност. Актуализацията на възнаграждението е начин за признаване на този социален принос и за адекватно оценяване на трудността на професията.

Увеличаването на възнаграждението на персонала в болничната психиатрия е необходимо не само за привличане и задържане на квалифицирани специалисти, но и за повишаване на качеството на предоставяната грижа и подобряване на работната среда. Тези инвестиции ще доведат до дългосрочни ползи както за пациентите, така и за здравната система като цяло.

Чрез увеличеното финансиране се очаква да се подобрят:

Условията на живот в психиатричните отделения, осигуряване на подходяща среда за рехабилитация, както и достъп до различни форми на терапия – арт терапия, трудотерапия и др.

Разработване на специализирани програми за определени групи пациенти. Разработването на програми, които да отговарят на специфичните им нужди, е от съществено значение за подобряване на качеството на грижите.

Интеграция на психиатричните услуги с общата здравна система. В момента психиатричната помощ често е изолирана от останалите здравни услуги, което води до фрагментираност и затруднява пациентите в получаването на цялостна грижа. Интеграцията на психиатричните услуги би могла да улесни достъпа до психиатрична помощ, да подобри координацията между различните медицински специалисти и да намали стигмата, свързана с психичните заболявания.

Въвеждане на дигитални психиатрични услуги. Разширяването на телемедицината и внедряването на дигитални инструменти в психиатрията може да подобри достъпа до услуги, особено в отдалечените и слабонаселени райони. Това включва платформи за онлайн консултации, приложения за мониторинг на психичното здраве и системи за дистанционно лечение. Дигиталните услуги могат също така да улеснят проследяването на пациентите и да осигурят продължаваща грижа между посещенията в болницата.

Разширяване на програмите за ранна интервенция. Ранната интервенция е критична за предотвратяване на тежки психични разстройства и хроничност. Въвеждането на специализирани програми за ранна диагностика и интервенция може да намали нуждата от продължително болнично лечение и да подобри дългосрочните прогнози за пациентите.

Развитие на междусекторно сътрудничество. Психичните заболявания засягат различни аспекти от живота на хората и често изискват намеса от различни сектори – здравеопазване, социални грижи, образование, правосъдие. Създаването на механизми за ефективно междусекторно сътрудничество би позволило по-добра координация и цялостна грижа за пациентите.

Повишаване на прозрачността и отчетността в управлението на психиатричните услуги. Реформите в болничната психиатрия са комплексен процес, който изисква координирани усилия, дългосрочна визия и стабилно финансиране. Надяваме се, че представените предложения ще бъдат разгледани с необходимото внимание и ще бъдат включени в стратегиите за развитие на здравеопазването в страната.

Заключение

Убедени сме, че с подходящо финансиране и подкрепа психиатричната помощ в България може да достигне европейските стандарти и да осигури необходимата грижа за най-уязвимите членове на нашето общество. Надяваме се, че Народното събрание ще вземе предвид нашето предложение и ще предприеме необходимите стъпки за подобряване на финансирането в този сектор.

Разчитаме на адекватна реакция за нормализиране на дейностите на психиатричните лечебни заведения.

С уважение,

ЦПЗ - Благоевград, ЦПЗ – Бургас, ЦПЗ – Велико Търново, ЦПЗ - Враца, ЦПЗ - Добрич, ЦПЗ - Пловдив, ЦПЗ Русе, ЦПЗ – Смолян, ЦПЗ – София Област, ЦПЗ – Стара Загора, ЦПЗ – Хасково

ДПБ – с. Карвуна, ДПБ – с. Царев брод, ДПБ – гр. Ловеч, ДПБ – гр. Севлиево,

ДПБ – с. Церова кория, ДПБ - гр. Пазарджик, ДПБ - гр. Кърджали, ДПБ – гр. Раднево, ДПБ - гр. Бяла, ДПБ – с. Карлуково, ДПБЛНА – Суходол

Психиатрична клиника, УМБАЛ"Александровска", гр. София

Психиатрична клиника, УМБАЛ"Свети Наум, гр. София"

Психиатрична клиника, УМБАЛ"Странски", гр. Плевен

Психиатрична клиника, УМБАЛ"Ст. Киркович", гр. Ст.Загора

Психиатрична клиника, УМБАЛ" Св. Марина", гр. Варна

Психиатрична клиника, УМБАЛ"Св. Георги", гр. Пловдив

Психиатрично отделение, МБАЛ"Св. Петка", гр. Видин

Българска Психиатрична Асоциация

Експертен съвет по психатрия към МЗ