Не сме съгласни с обидните констатации на БХК

Неговият доклад е едностранчив, непълен и не отразява реалните условия, заявяват от ССДПБ

Подобни квалификации:

- уронват професионалния авторитет на медицинските специалисти;

- създават недоверие в обществото;

- демотивират работещите в системата.

Подчертаваме, че при наличие на отделни нарушения, те следва да бъдат разглеждани индивидуално и не могат да служат като основание за генерализирани изводи за цялата система.

Считаме за напълно неприемливо

психиатричните болници да бъдат приравнявани към институции като затвори или арести. Държавните психиатрични болници са:

- лечебни заведения;

- част от националната здравна система;

- институции, чиято основна функция е лечение, грижа и рехабилитация.

Подобни сравнения са неоснователни, подвеждащи и  накърняват достойнството на работещите в сектора.

Не отричаме наличието на съществуващи

проблеми в системата. Същевременно подчертаваме, че те са резултат от дългогодишни системни

дефицити, включително:

- хронично недофинансиране;

- липса на устойчиви инвестиции;

- сериозен недостиг на медицински и помощен персонал;

- остаряла материална база.

Тези фактори са извън контрола на работещите в болниците и не могат да бъдат вменявани като тяхна лична или професионална вина.

Служителите в държавните психиатрични

болници осъществяват своята дейност при изключително тежки условия, характеризиращи се с:

- висока степен на професионален и емоционален стрес;

- работа с пациенти с тежки психични разстройства;

- повишен риск за личната безопасност.

Въпреки това, те изпълняват задълженията си с професионализъм и отговорност, като осигуряват непрекъсната грижа за пациентите и компенсират системните дефицити с лични усилия и ангажираност.

Считаме, че част от направените изводи

са резултат от:

- ограничен обхват на наблюденията;

- недостатъчно задълбочен анализ;

- липса на системно включване на гледната точка на работещите в Държавните психиатрични болници. Липсата на пълноценен диалог с персонала води до непълнота и едностранчивост в оценките.

Изразяваме сериозно притеснение относно начина, 

по който международни организации представят състоянието на психиатричната помощ в Държавните психиатрични болници в България. Считаме, че:

- оценките често не отчитат националния контекст;

- липсва задълбочено разбиране на структурните проблеми;

- не се предлагат практически приложими и устойчиви решения.

Дами и господа,

Категорични сме, че външни неправителствени организации не могат да изпълняват контролни и мониторингови функции в Държавните психиатрични болници. И тези наши убеждения не са лична атака, а юридически и институционално аргументирани:

1. Липса на законово делегирани контролни правомощия. Контролът върху държавните лечебни заведения е функция на публичната власт. Такива правомощия по правило се упражняват от институции като:

- Министерство на здравеопазването

- Изпълнителна агенция „Медицински надзор"

НПО по дефиниция са частноправни субекти, които нямат делегирани от закона контролни правомощия.

2. Липса на институционална отговорност. 

Държавните контролни органи носят:

- административна

- дисциплинарна

- политическа отговорност.

НПО не носят подобна отговорност за последиците от своите оценки или препоръки.

3. Недостатъчна клинична компетентност. Оценката на психиатрична помощ изисква:

- опитни психиатри

- медицински сестри с психиатрична квалификация

- специалисти по психиатрична рехабилитация.

НПО са съставени предимно от юристи, активисти или социални експерти, което не е достатъчно за оценка на медицински процеси.

4. Риск от конфликт на интереси. Често едни и същи организации:

- участват в проекти

- получават финансиране

- предлагат обучения

- извършват мониторинг.

Налице е структурен конфликт на интереси,  контролиращият може да бъде и бенефициент на финансиране.

5. Липса на стандартизирана методология. Държавните контролни органи работят по:

- медицински стандарти

- нормативни актове

- официални методики.

НПО често използват собствени методологии, които не са нормативно признати.

6. Ограничен достъп до медицинска информация. Психиатричните стационари работят с изключително чувствителни медицински

данни и само органи със законово основание могат да имат достъп до:

-медицинска документация

- данни за лечение

- информация за пациенти.

7. Риск от стигматизиращи или непрофесионални оценки. Когато оценките се правят без достатъчна клинична експертиза, съществува риск от:

- неправилни интерпретации

- стигматизиращи заключения

- обвинения без медицинска основа.

Това подкопава доверието към системата.

8. Липса на баланс между медицинска и правна перспектива. Повечето НПО работят основно в сферата на правата на човека. Това е важно, но психиатричната практика изисква баланс между:

- защита на правата

- клинична необходимост

- безопасност на пациентите и персонала.

9. Риск от политизация на мониторинга. НПО често участват в:

- публични кампании

- медийни кампании

- политически дебати.

Това довежда до политизиране на оценките , формиране на обществена нагласа и задълбочаване на стигмата, вместо до професионален контрол.

10. Подкопаване на институционалната система за контрол. Ако контролни функции се прехвърлят на частни организации се създава прецедент, при който:

- Държавата абдикира от своите функции

- Контролът върху публични институции се фрагментира

Сдружението на служителите в Държавните 

психиатрични болници настоява за:

1. Провеждане на реални и устойчиви реформи в психиатричната помощ, основани на конструктивен диалог, професионална компетентност и отговорно поведение.

2. Инвестиции в материалната база и сигурността, за да се осигурят едновременно правата на пациентите и безопасността на персонала. 

3. Признаване на труда в държавните психиатрични болници като високорисков, с адекватно заплащане, социална защита и политики за привличане на млади специалисти.

4. Гарантиране на минимални стандарти за персонал и условия на труд, включително нормативно определени съотношения персонал–пациенти и реални механизми за защита на служителите при агресия.

5. Ясно институционално разграничаване от страна на Министерство на здравеопазването, между стационарни психиатрични лечебни заведения и места за лишаване от свобода, в съответствие с медицинските и правните стандарти.

6. Преразглеждане на формулировките в докладите и препоръките на БХК, КПИ, ГИП и др., които стигматизират медицинския персонал и прехвърлят системни държавни дефицити върху работещите на терен.

7. Прозрачна и категорична позиция на Министерство на здравеопазването, Министерство на финансите и Народното събрание за устойчиво финансиране на психиатричната помощ.

8. Развитие на мрежа от социални и общностни услуги, които да

предотвратят хроничното задържане на пациенти в болниците поради липса на алтернативи.

9. Ефективен и конструктивен диалог между институции, специалисти и неправителствени организации.

Заключение:

Психиатричната помощ в Държавните психиатрични болници в България има нужда от цялостна подкрепа, последователна държавна политика и конструктивен обществен диалог. 

Не считаме, че е необходимо да се провежда  „мониторинг" от външни лица, представящи се като неправителствени организации, фондации или сдружения, независими от управлението на държавата, и да се формира паралелна власт извън традиционните институции, с реални опити за влияние върху взимането на решения, формирането на политики и обществени нагласи. Сдружението на служителите в държавните психиатрични болници призовава за партньорство, професионализъм и отговорна държавна политика, за да бъде гарантирано достойно лечение на пациентите ни, уважение на труда и професионализма на работещите в системата и устойчиво бъдеще за психиатричната помощ в България.

Управителен съвет

на Сдружението на служителите

в Държавните психиатрични болници