Психиатричната помощ е демонизирана

Вече знам какво означава посттравматично стресово разстройство на собствен гръб, не броим случаите на агресия, те са ежедневие, казва д-р Марияна Бранкованова

- Д-р Бранкованова, какво се случи в понеделник?

- По време на сутрешния рапорт, на който обсъждахме текущи задачи за деня, се чу силен трясък на врататa на манипулационната, последва втори удар, след което врататa бе разбитa. В стаята влетя пациент. Всичко стана много бързо. След нахлуването си директно се насочи към мен и започна да ме души. Брагодарение на бързата намеса на санитаря и главната сестра, не се стигна до лош за мен изход.

Пациента е на лечение при нас от месец май. Беше преведен при нас от ЦПЗ Русе, след проявена агресия към мой колега. Във връзка с влошено състояние, отказ от речение и проявена агресия, се наложи да бъде инициирана процедура за задължително лечение по член 155 от ЗЗ. От десетина дни забелязахме, че той стана по-напрегнат и тревожен въпреки непрекъснатото медикавентозно лечение. Но след провеждане на терапевтични разговори и обсъждане на проблемите поведенията бяха овладявани и така до понеделник сутритлнта.

- Какви са последиците за Вас, как се чувствате ден по-късно?

- В понеделник отидох на работа в добро настроение, готова за текущите задачи. След инцидента работния ден продължи по обичайния начин: визитация, прием на пациенти, обсъждане на терапевтични проблеми и тн. Сякаш всичко си беше наред. На следващия ден адреналинът явно вече е паднал и дойде освмислянето, объркването и мисълта как ще продължа да работя за напред. За първи път от 30 години се запитах - как ще вляза сама в амбулаторната си практика и ще остана сама с пациентите. Признавам си, че това е голям стрес и вече знам какво означава посттравматично стресово разстройство на собствен гръб.

- Случвало ли се е в практиката Ви да има и други инциденти на насилие?

- Да, преди години, докато работех в ЦПЗ, но тогава пациентът нямаше достъп до мен, имаше само заплашително поведение. Сега за първи път ми се случва пациентът да ме нарани, погледнато процесуално това е опит за убийство.

- Фактът, че пациентът успява по този начин да злоупотреби с вас, означава ли, че средата в болницата не е достатъчно сигурна за персонала?

- Определено ние работим в изключително стресогенна среда. Определено ние работим в изключително стресогенна среда с тежсо болни пацииенти. Пихиатричната помощ в България стигматизирана и демонизирана. Медиците работещи в държавните психиатрични болници сме поставени винаги от страната на "лошите", но реално ние све хората, които се грижим за психическото и физическото здраве на пациентите и много често сме единствените, които се отнасят с подкренпа и разбиране към тях.

- Къде е причината за стигматизацията на психиатрията в България?

- Причините са много. Хората се страхуват от психичната болест. Те не я разбират, причината за психичното разтройство не може да се обективизира на скенер или ренген. Много често близките не искат да приемат истината, те рационализират проблема и го търсят другаде, не искат да приемат диагнозата. Съжалявам, че ще го кажа, но ние много често сме пикантната черешка в новините и когато има някакви трудно решими проблеми в обществото - политически и икономически, проблемите в психиатрията са начинът да се отклони вниманието от тях.

- Кои са най-големите проблеми в психиатрията, за да може наистина ситуацията да се нормализира и за вас и за пациентите ви?

- На първо място са нужни усилия да се възприеме, че психичната болест е, като всяка друга и никой не е застрахован, че подобно заболяване няма да му се случи. На второ място, че психиатричните заведения - ДПБ, ЦПЗ, отделения в многопрофилните болници, са лечебни заведения като всички останали, където пациентът е потребител на медицинска услуги и в тях лекари и сестри и санитари полагат грижи за лечението им. за да има качествена услуга, медиците трябва да работят спокойно, да не се страхуват, че на следващия ден ще бъдат посочени за виновни. Разбира се, трябва да има качество, квалификация, работещите да са със съхранено психично здраве.

- Казвате - да не ви сочат с пръст - повод за тези ваши думи са обвиненията от страна на проверките на Комитета за изтезанията и последвалите законопроекти ли?

- Да, това визирам. При едно от посещенията на тази комисия имах субективното усещане, че тези хора дойдоха с подготвена информация, търсеха персонално определени пациенти, разговаряха с тях и посочваха персонално имена на хора от екипа.

- В законопроекта, който се отхвърли в парламента се предлагаше да се въведе комисия за контрол ма болниците към общините, да има психотерапевт и свещеник в екипите, какво е мнението ви за тези идеи?

- Контрол трябва да има, въпросът е до каква степен комисията ще има нужната компетентност и квалификация, за да го осъществява. Ние работим в постоянна връзка с психолози, но те са клинични, защото те боравят с материята, с патологията.

Психотерапевтът може да води психотерапевтична работа в амбулаторната си практика. В лечебните заведения, където работим с клинична волест, е необходимо психологът да е със специалност клинична психология.

Ролята на свещника - представям си моята ситуация, каква ще е ролята на свещеника. Ако се беше стигнало до фатален край, какво щеше да направо той. Когато пациента е в общността, ако той желае, нможе да посети местната си църква, но в лечебното заведение какво ще прави свещеника, не разбирам.

- Имате ли статистика за инцидентите на агресия през миналата година?

- Замислих се сега, че ние постоянно имаме такива инциденти, но дори не ги регистрираме. Вербалната агресия е много често срещана, там успяваме да овладеем състоянията. През лятото имаше инцидент отново в моето отделение, пациент разби вратата и успя да избяга, но със съдействието на полицията беше върнат. Не мога да кажа точна бройка, но това е част от нашето ежедневието.

- Кадровият дефицит е много остър доколко той увеличава риска?

- В България медицинския стандарт психиатрия изисква минимален брой лекари в отделение по компетентност, но не съдържа конкретно нормативно съотношение пациенти лекари. За първо ниво на компетинтност са необходими двама лекари, като поне един е с придобита специалност. За второ и трето ниво на компетентност броят на лекарите е минимум трима. Като пример ще посоча, че за европа за остри психиатрични пациенти се разглежда съотношение за един психиатър 4-12 пациенти в зависимост от нивото на грижи.

- Вие имате ли сега по един психолог на отделение?

- Не. Условията и трудът в ДПБ-та в България са много непривлекателни за младите колеги.

- Смятате ли, че това застрашава самата психиатрия?

- Да, ако политиците не вземат спешни мерки, българската психиатрия след 10 години ще е мъртва.

- Ваши колеги обсъждат идеи за промени в ЗЗ, така че по-бързо да се въдворяват в болницата в Ловеч рисковите пациенти, подкрепят ели ги?

- Да, така трябва да бъде.

- Какви промени са нужни, за да може българската психиатрия да не затвори след 10 години?

- Не съм подготвена за този въпрос. Но искам да предложа на следващото правителство да заповядат в психиатричните болници, да видят в какви условия работим, какви са битовите условия за пациентите и да помислят какво да направят, за да стане професията ни атрактивна за младите колеги.

- И то след като заплатите ви бяха увеличени м.г.

- Да, заплатите бяха увеличени и това е добре за материалното стимулиране, но младите хора имат нужда от развитие и перспектива, а тук - защо да влиза при условие, че ще бъдат постоянно обвинявани, че злоупотребяват с правата на пациентите.