Недоволството на колегите е оправдано

Предложенията на НПО-тата за пациентите са чудесни, но не чух нито едно да мисли за персонала, това е насока, по която може да наблегне доц. Околийски и да стане новатор, казва проф. Христо Кожухаров

- Проф. Кожухаров, Вашите колеги призоваха за протестни действия, ако институциите не проявят повече разбиране към тях и към работата им, основателно ли е това?

- Мисля, че да. Въпреки че в психиатрията има различни принципи на делене - държавни болници, университетски болници, ЦПЗ, млади - стари, амбулаторно работещи, стационарно, в края на краищата ние всички работим едно и също, нашата роля е да помагаме на психично болните. А това са едни и същи пациенти, които по различно време влизат в различните болници, така че дори между нас да има някакви различия във вижданията, то пациентите и оттам исканията ни, би трябвало да са общи. Затова и когато държавните болници излязоха на протест, БПА ги подкрепи и те получиха 50% увеличение на заплатите.

- Доколко основателни са притесненията на колегите Ви, че нагласите към тях са негативни?

- Аз ги подкрепям в това усещане и разбиране. Може би в държавните психиатрии стигмата е още по-голяма, в смисъл, че те са виновни за всичко, докато за университетските клиники и ЦПЗ-та има малко релативиране на стигмата. Това, което не подкрепям е разделението на самите структури, ние всички сме жертва на бърнаута, а изкарването на колегите за виновни, ще доведе до нов отлив от тази сфера.

- Кои са очакванията на гилдията към новия министър и служебното правителство?

- Не бих искал да деля министрите на нови и стари, редовни и служебни. Като национален консултант, когато се е налагало да ходя в МЗ, се качвам пеша по стълбите и виждам, че вече са заети стените на доста етажи с портрети на здравни министри. С това искам да кажа, че хората се сменят, а проблемите остават, затова исканията и очакванията ни би трябвало да са едни и същи, защото както ние имаме задачи, които би трябвало да изпълняваме, така и министрите, независимо кои са те и в какви конфигурации са, имат едни и същи задачи. И ако те не са свършени от предходните, а това е факт, ще трябва да се свършат от следващите. Така че аз съм умерен реалист.

- В тази връзка какви би трябвало да са основните приоритети в областта на психиатричната помощ пред доц. Околийски?

- Аз мисля така - трябва да се проследи целия път на пациента, не трябва да се набляга на отделни състояния, например аз работя в университетска болница и се занимавам повече слечние остри пациенти, по-рядко с рехабилитация, но процесът на боледуване е такъв, че дори при едно перфектно лечение този пациент след това трябва да бъде насочен към следващото звено на обгрижване и то да е ясно. Трябва да има ясен маршрут на пациента, мрежа на обгрижване, но това го няма и го е нямало, затова доц. Околийски, когото дълбоко уважавам, трябва да се опита да види цялостния път на пациента и да го постави на дневен ред. Ако един пациент се изпише от болница сравнително рано и не отиде в защитено място за обгрижване или при амбулаторен психиатър, тъй като той все още няма създаден инсайт за болестта, това ще доведе до неспазване на терапията и до влошаване.

- Доц. Околийски при предното пребиваване в МЗ имаше идея заедно с екипа, от който беше, психиатрията да мине към НЗОК и да се финансира по КП, доколко адекватно е това и смятате ли, че отново ще бъде тема на разговор?

- Мога да кажа, че тогава беше взето решение да се създадат три пътеки за детска психиатрия, а за възрастните /в зряла възраст пациенти имаше много опасения и не се взе решение за промяна. Тогава съсловието беше разделено по тази тема, защото много колеги се съмняват, че всички пациенти ще могат да бъдат обхванати, ако психиатрията се финансира от НЗОК-има много неосигурени и коморбидни пациенти. Изводът, който може да се направи е, че първо трябва да се постигне съгласие по отношение на психиатрията за възрастни, а при детската, след като има единодушие за преминаване към НЗОК, това може да се направи и тази промяна ще улесни създаването на амбулаторни частни структури. Но темата може отново да бъде обсъдена.

- Тоест, БПА по-скоро подкрепя преминаването към НЗОК на психиатрията?

- БПА направи събрание, на него присъстваха 50 души, като всеки представляваше четирима колеги, и всички гласуваха против. Тоест, дружеството не е съгласно за преминаването на психиатрията за възрастни към НЗОК, а за детската имаше единодушие за създаване на пътеки за деца.

- Над 500 на година са случаите на агресия от страна на пациентите в психиатричните структури у нас към персонала, нормална ли е тази цифра, съпоставима ли е с други държави?

- Не бих могъл да цитирам данните за други държави, но бих казал, че при психично болните има по-голямо ниво на агресия и трябва да се вземат мерки тя да бъде намалена. За тази цел е нужно да се подобрят условията на труд във всички болници, не само в държавните, а това означава да има адекватно оборудване, едно добро съотношение между персонал и пациенти. Хората, които работят там, не може само да се сатанизират, а трябва да имат и удовлетвореност от труда си, да имат адекватни заплати, възможности за намаляване на бърнаута - във всички западни клиники има външна и вътрешна супервизия, балинтови групи, работещите имат достъп до психолог и психотерапевт, има и алгоритми за справяне с бърнаута. Тези предложения на НПО-тата за пациентите са чудесни, но не чух нито едно да работи за персонала, а това е насока, върху която може да наблегне доц. Околийски и да бъде новатор в тази област. Тази ситуация е като една везна - много е лошо да не променяш средата, защото тя разболява, но, ако не правиш нищо за персонала - да му осигуриш квалификация и опазване, тогава везната пак няма да е равна. Но, ако има мерки и в двете посоки, везната е уравновесена, пациентите ще са по-доволни, персоналът също, бърнаутът ще е намален и няма да има желание за стачки и напрежение.

- Как обаче да намерим кадри, които да се влеят в системата, защото тя е в дефицит?

- В университетските клиники има млади кадри, при нас има постоянно по 10-12 души, които специализират. Тоест, ако в държавните психиатрични болници има условия за специализация и по-добри условия, и там ще има млади кадри.

- Освен лошите условия, какво друг стои зад тези случаи на агресия, има ли диагнози, които я провокират?

- Да, безспорно има психични заболявания, които интегрират агресията в себе си. Един пациент с деменция, каквито има много в многопрофилните държавни болници, част от неговото поведение е агресията, аналогично е положението при пациентите с БАР, когато са в манийна фаза. Почти всички състояния, свързани с абстиненция от алкохол, стимуланти - амфетамини, метамфетамини, кокаин, са свързани с повишаване на агресията. Повечето от заболяванията в психиатрията са свързани с повишен риск от агресия, затова този труд е определен като вреден и е намалено работното време.

- В данните на НЦОЗА има и около 30 случая на година, които са свързани с убийства от хора с психични заболявания в извънболничната помощ - защо се стига дотук и има ли превенция на този феномен?

- Така е, но това е големият въпрос към Съдебната психиатрия - дали определени пациенти, които извършват тези обшествено опасни деяния не трябва да бъдат регистрирани. С навлизането на демокрацията диспансеризацията за тези хора няма, а част от психиатрите смятат, че трябва. Аз също смятам, че след като изпишем тези хора от болница, те трябва да се проследяват активно,но сега не е така. Това е проблемът, че те не са регистрират и оттам не се проследяват, но всичко това е част от големия въпрос за пътя на пациента. Пътят на пациента трябва да е проигран, решен, а не да се прави на парче и там е ролята на МЗ. Ако сега не са близките на пациента или някой заинтересован, никой не проследява този пациент.

- Кои са диагнозите, които стоят зад тези прояви на агресия?

- Личностови разстройства, шизофренни разстройства, манийни разстройства, това са диагнози,зависимост към наркотици ,които биха могли да доведат до подобни инциденти, но не е задължително. Затова трябва да имаме информация за конкретните пациенти с диагноза, а не за диагнозата по принцип. Едно е човек с епилепсия, който постоянно получава припадъци, друго е човек с епилепсия, който евентуално може да направи малки припадъци. Проследяването на тези хора и ограниченията за тях не са еднакви, въпреки че диагнозата е една и съща. Така е и тук, не трябва да слагаме стигмата - той е шизофреник, той е психопат и няма никакви права, но при пациенти с повишен агресивен потенциал, който е регистриран при предходни прегледи, трябва да има регистрация и проследяване.

- Една такава диспансеризация няма ли да се отрази добре и на самия пациент, защото ще се наблюдава, ще си взема лекарствата?

- Да, но доводите да не се прави са от различни НПО, че така се нарушават правата на личността. Но държавата има и отговорности, които са да не защитава само правата на личността, но и на обществото.

- В сагата "Петрохан" Вие виждате ли наличие на белези за психични проблеми сред тези хора или за извършването на манипулация над тях?

- Бих коментирал начинът на подаване на информацията, той е изключителен объркващ и не знам коя информация е верифицирана, коя не. Напомня ми много на КОВИД-времето, когато в някакви пресконференции през някакви сайтове се даваше информация. Тоест, всякакви изводи, които се правят на този етап са спекулативни и не бих искал да съм още един глас в тази спекулация. Но смятам, че не можем да говорим за меланхолно самоубийство, този човек не прилича на депресиран, а, за да извърши такова, той трябва да е депресиран. По отношение на това, че е влияел на другите в една затворена общност, има много противоречия, би могло да говорим за личностово разстройство, но много непълна е информацията и няма как да се направят верни изводи.

- Как Вие тълкувате този объркващ начин на подаване на информация?

- Това плаши, както беше и по времето на КОВИД, влиза се и във всякакви конспирации. Това поведение мога да си обясня с приближаването на изборите и ваденето избирателно на всякаква информация. Но това, което ме притеснява е, че се наблюдава абсолютен разпад на доверието от страна на обществото в институциите и семейството, както и на липсата на емпатия.