Доплащането нямаляло наполовина

За сметка на приходите от пациентите, клиниките са увеличили дълговете си, показват цифрите за миналата година

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Близо 2.4 млрд. лв. са били приходите на 324 болници в страната за миналата година или с малко над 100 млн. лв. повече в сравнение с предходната година. Основният източник на финансиране за лечебните заведения остава да бъде здравната каса. Постъпленията им по нея са били над 1.97 млрд. лв., в които са включени средствата за онкомедикаменти и медицински изделия.

На второ място се нареждат приходите на лечебните заведения от доплащане – 217 млн. лв., и на трето от финансирания по европроекти, както и от държавния и общинските бюджети, за оборудване и ремонти – 171 млн. лв. основно в публичните лечебни заведения.

Въпреки че като цяло официалното доплащане е намаляло два пъти,

тежестта му в болниците с различна собственост не е еднакво. За 204 държавни и общински болници то е 105 млн. лв., а в 124 частни структури е 111 млн. лв. Размерът на парите, които пациентите дават допълнително за болнична помощ е много различен и в зависимост от заболяването им. Така например доплащане в отделенията по инвазивна кардиология рядко може да се открие дори в частните болници, защото конкуренцията за пациенти е много голяма. Аналогична седят нещата и с някои други спешни диагнози кат инсултите. Съвсем различно обаче е в АГ-сектора, където допълнителното кеширане на бременните жени започва от положителния тест приключва едва с изписването след раждането.

Различна е и степента на доплащане в отделните частни болници.

Както вече clinica.bg писа някои от тях започнаха да увеличават цените на услугите си и да въвеждат редица екзотични предложения от тази година. Обикновено сред тях са най-големите вериги в страната, някои от които и с чуждо капиталово участие.

Освен намалените разходи на пациентите в болниците, по-ниското ддоплащане има още един положителен резултат за тях. Това е фактът, че те дават все по-малко пари на ръка. Напрактика за миналата година разходите на частните здравни фондове минаха 42 млн. лв. Това означава, че те за първи път са покрили една не малка част от разходите от 200 млн. лв. на хората в болниците.

Намалените приходи от официалното доплащане имат и негатовен ефект.

Те допринасят за влошаването на финансовите резултати на лечебните заведения. От 780 млн. лв. през 2015 г., дълговете на болниците са станали над 820 млн. лв. през миналата. Докато борчовете на публичните лечебници обаче растат, на частните намаляват. Основната част от задълженията през миналата година – 540 млн. лв. са били на държавните и общинските клиники. Те са се увеличили с около 50 млн. лв. в сравнение с предходната. В същото време борчовете на частните са станали 284 млн. лв. срещу 292 млн. лв. през 2015 г. Най-вероятно причината се крие, както в по-добрия мениджмънт, така и в погасяването на някои дългове към банки и финансови институции.

Структурата на задълженията на болниците донякъде е идентична.

Най-голям процент е към различни доставчици, основно на лекарства и консумативи. Този дял е 33% за частните болници и 55% за държавните. На второ място при частните клиники са дълговете към предприятия от групата – 22%, а при държавните към персонала – 12.2% и още 4.9% към НОИ за осигуровки. Пари на служителите си обаче дължат и частните структури - 9.5%. По-големи обаче са техните борчове за кредити към банките -18.1%.

Не е ясно дали ограничаването на доплащането ще се задържи и ще с епревърне в тенденция, със сигурност обаче задълженията на болниците ще продължат да се увеличават. Причините за това са както в силно конкурентната и неетична пазарна среда, в която оперират, така и в нежеланието на властта да прекрати агонията на много от тях с налагането на непопулярни, но нужни мерки.