Абсурди

Неморалната цена на здравето

30-05-2017 07:39
Или бегъл поглед върху това колко може да струва да си пациент в българска болницаНеморалната цена на здравето
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

„Плати или умри" – това беше заглавието на един от първите текстове, които написах като журналист, някъде в далечната 2002-2003 г. Още си спомням обидата на лекаря, който тогава изреждаше тарифите от „черния" ценоразпис на болниците, както и неудобството ми от истината за другата страна на монетата. Тогава компеймънтът прохождаше срамежливо, обикновено включваше цените на медицинските изделия и „нещо" за самите медици. Сега, почти 15 години по-късно, нещата са съвсем различни.

Доплащането е неотменима част от всяка стъпка на пациента в здравната ни система, а ценоразписите отдавна нито са „черни", нито са бедни като асортимент. Това, че обикновено са законни обаче, невинаги означава, че са морални. Давайки си ясна сметка за това, решихме отново да повдигнем темата, като този път публикуваме някои от по-екзотичните доплащания, които са в сила през тази година и на които се натъкнахме. Сигурни сме, че те не изчерпват богатия асортимент на родното въображение, както и че се практикуват в още много болници, не само в тези, където ги открихме.

Доплащането от страна на пациентите за административни и финансови услуги безспорно е едно от най-интересните нововъведения от лечебните заведения. В отделението по ортопедия на „Полимед" например

110 лв. на ден струва оформянето и обработката на документи

поддръжката на компютърна система и софтуер, както и консумативите за административното обслужване. Още 112 лв. на ден се искат за поддръжка на софтуера за финансово–счетоводна дейност, извършване на платежни услуги и консумативите за тях. Мотивът за въвеждането на тези доплащания е, че здравната каса не ги покрива чрез клиничните пътеки, които плаща.

Аналогична такса за административно обслужване има и в „Софиямед". Тя е част от цял пакет на стойност 400 лв., който включва общо 12 услуги:

- посрещане на пациента

- провеждане на разяснителни разговори

- запознаване близките на пациента с правилата в лечебното заведение

- поддържане на постоянна връзка с близките на пациента

- съпровождане на пациента и близките до съответния кабинет

- предоставяне на телефон за връзка с административен представител

- съдействие за записване на допълнителни контролни прегледи

- консултация „второ мнение" със специалист от болница

- съдействие за издаване на дубликати на документи

- психо-социална подкрепа по време на хоспитализацията

- допълнително административно облужване

- допълнителни консумативи и консултации по време на престоя, включително и в реанимационен сектор

В някои болници се взема доплащане дори за присъствието на бащата при раждаането на детето му. Ако иска да стане свидетел на щастливото събитие, в „Дева Мария" всеки татко ще трябва да плати 150 лв., а за „свободни посещения за целия престой" – 300 лв.

На друго място родилките с цезарово сечение пък

трябва да доплатят за „еднократен оперативен сет"

В „Авис –Медика" например той струва 225 лв. и включва следните неща – компреси за маса, чувал за маса, чаршаф за операционна маса, лепяща лента, марлени компреси, микулич компреси, бебешка пелена, престилки, кърпа за подсушаване, превръзка за оперативни рани, тупфери, аспирационна система, стерилна синя купа, еднократен скалпел. Основанието за доплащнето е, че сетът е от най-високо „европейско" качество и не е включен в самата клинична пътека.

Все по-често става и доплащнето за грижи от медицински сестри или дори от санитари. В болница „Селена" осигуряването на самостоятелен пост при пациентка, която е хоспитализирана за раждане например, струва 500 лв. В болница „Вита" изборът на индивидуален пост на акушерка на посещение струва 50 лв., а на санитар - 25 лв. В „Тина Киркова" индивидуалният акушерски пост е 300 лв, а в „Шейново" – 200 лв. В „Аджъбадем Сити Клиник МБАЛ Токуда" самостоятелен сестрински пост на час е 30 лв.

„Медицинската адаптация на пациента в болнична обстановка" също е друго нововъведение в клиниките ни. В „Аджъбадем Сити Клиник МБАЛ Токуда" тя струва 300 лв. и включва „обучение от медицинския персонал за ресоциализация и адаптация на пациенти, планирани за оперативно лечение, предоставяне на информация на пациентите и близките им относно справянето с рискови състояния, наблюдение на общото състояние на пациента след оперативната процедура, обучение, профилактика и възпитание на пациента относно предстоящи рехабилитационни протоколи". Медицинското обслужване в условия със „завишени критерии" е друга иновация, която води до

утежняване на цената на медицинската дейност с 20%.

Копеймънтът невинаги е мръсна дума, той е присъщ на всяка здравна система и дори може да бъде полезен - наред с вливането на допълнителен ресурс в нея, има възпитателен и контролиращ ефект върху опитите за злоупотреби. Разбира се това се случва, когато е в разумни граници – около 20 процента от всички харчове в нея. У нас той заема близо 50%, по данни на СЗО и Евростат. Това означава няколко неща – ограничаване на достъпа до лечение за пациентите, неадекватно финансиране на системата и липса на контрол в нея. И ако при лекарствата има ясни правила за реимбурсирането им от здравната каса и доплащането от пациентите, при медицинските услуги очевидно не е така. Точно на това се дължат и отклоненията при компеймънта в болниците. Лимитите и окастрените бюджети на клиниките през последните две години бяха сред основните причини, които задълбочиха финансовите им проблеми, а оттам и доплащането в тях. За нарастването на копеймънта допринесоха липсата на реално остойностяване и финансиране на лекарския труд, на вето върху безкрайното роене на болници, на истински контрол в системата. Крайно време обаче е управляващите да въведат нормален ред в здравната система, а участниците в нея да спрат да бойкотират опитите им. Защото наистина нищо не може да извини липсата на морал в обществото ни.


Мая Илиева осъди Токуда

Мая Илиева осъди Токуда

Медицинската сестра беше уволнена преди година заради това, че оглави протестите за по-високи заплати

Kомерсиалните практики обезсмислиха осигуряването

Kомерсиалните практики обезсмислиха осигуряването

Здравната комисия в парламента отхвърли доста смущаващите текстове на здравно министерство, които предвиждаха доплащането за лечение да бъде бетонирано в Закона за здравното осигуряване. Това обаче не стана, а депутатите запазиха сега действащото положение. Редно ли е това и какво трябва да се направи, попитахме д-р Мими Виткова.
ГЕРБ не посмя да бетонира доплащането

ГЕРБ не посмя да бетонира доплащането

Да остане в сила сегашното положение, предлага депутатът Лъчезар Иванов, при което пак ще се искат пари от пациентите

СЗО: Доплащането в България е високо

СЗО: Доплащането в България е високо

Неформалните разходи са над 44% и застрашават достъпа до лечение, обяви д-р Скендер Сила

Даваме 36% от парите си при болест

Даваме 36% от парите си при болест

Почти всеки четвърти българин няма достъп до лекар, фелдшер или до лекарства, сочи проучване на БАН
Доплащането нямаляло наполовина

Доплащането нямаляло наполовина

За сметка на приходите от пациентите, клиниките са увеличили дълговете си, показват цифрите за миналата година

Ще се пребори ли властта с доплащането?

Ще се пребори ли властта с доплащането?

Ето идеите на д-р Даниела Дариткова и д-р Димитър Петров
Лекари и пациенти са жертва на парите

Лекари и пациенти са жертва на парите

Скоро нормалното здравеопазване ще е достъпно само за шепа хора, смята Десислав Вълчев
Доплащането е най-големият ни проблем

Доплащането е най-големият ни проблем

Ако не го решим, ни чака нация от болни хора, казва Станимир Хасърджиев

ЕК: Намалете доплащането за здраве

ЕК: Намалете доплащането за здраве

Високите му нива ограничават достъпа до лечение, смятат европейските експерти

Преглед

На вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия"

СПРАВОЧНИК
Има ли реалистични изгледи у нас да се проведе здравна реформа?

Януари 2023 Предишен Следващ