ГЕРБ не посмя да бетонира доплащането
Управляващите най-вероятно ще се откажат от намерението си да регламентират в закон доплащането за лечение. То и в момента съществува, но от министерството на здравеопазването смятаха да бетонират възможността пациентите да плащат за избор на екип, екстри и подобрени санитарни условия, като я запишат не само в наредба, а и в Закона за здравното осигуряване. Тези текстове да не бъдат включвани и в закона, е предложението на депутата от ГЕРБ Лъчезар Иванов, внесено между първо и второ четене в парламента. Евентуалното оттегляне на текстовете обаче няма да промени нищо съществено за болните, тъй като в сила ще остане сегашното положение, при което нормативната уредба също позволява доплащането.
Предложението на МЗ е доста смущаващо, защото отваря вратата на лечебните заведения за още повече такси и доплащания. „По инициатива на здравноосигуреното лице и при изразено от него изрично искане за осигуряване на медицинска помощ с лекарствен продукт и/или медицинско изделие, и/или диетична храна за специални медицински цели, и/или по метод, различни от предоставяните от лечебното заведение в рамките на осигуряваната от него медицинска помощ от пакета на здравната каса и надхвърляща стойността й, гарантирана от бюджета на НЗОК, се допуска заплащане и/или доплащане", гласи идеята на министерството. Това развързва ръцете на болниците за доста „нововъведения" при лечението, за които да се искат пари.
Друга поправка на МЗ гласи, че пациентът,
„по своя инициатива има право срещу заплащане да получи допълнително поискани услуги" - подобрени битови условия, допълнително обслужване, свързано с престоя на пациента в лечебното заведение, извън осигурените здравни и общи грижи, избор на лекар или екип от медицински специалисти.
Предложението на Лъчезар Иванов е тези текстове да отпаднат. Така обаче нищо съществено няма да се промени. „В момента няма забрана за допълнителни заплащания, като на болниците е забранено да изискват плащане или доплащане за услуги, които се поемат от НЗОК", коментира адвокат Мария Шаркова, специалист по медицинско право. „Допълнителните услуги като ВИП стая, кетъринг и др. не се заплащат от НЗОК и съответно наредбата за достъп до медицинска помощ дава право да се предоставят такива, като ги ограничава по вид", казва тя и обяснява, че в поправката на Иванов не се забранява предоставянето на подобни услуги.
Това значи, че и занапред пациентите ще доплащат
за подобрени битови условия, избор на екип и и лекар – до съответно 900 лв. и 500 лв., административни и финансови такси, непоети от касата медицински изделия, включително и консумативи като конци и упойки. Ценоразписите на болниците, качени на сайта на МЗ за пръв път миналата година, показаха абсурдни такси и услуги от такса за безжичен интернет, за справка за час на раждане и за пренос на болни по етажите до цени на ВИП стаи за близо 900 лв. на ден, над 100 лв. прегледи при хабилитирани лекари, „допълнително обслужване" до 400 лв. Според Шаркова, ако се отхвърли предложението на здравно министерство, на пациентите може да бъде спестено все пак нововъведението да доплащат за „нови методи" за лечение.
3800 посланици на здравето
1,6 млн. лв. за деца без място в градина
Над 5.5 млн. лв. за Детската болница в Бургас
Продължаващото обучение остава под въпрос
„Шейново“ осъдена да плати 120 000 лева
80% от кожните алергии са професионални
Трябва да работим заедно за пациентите
Част от средствата по НПУ под въпрос
ЕК прие своята предварителна оценка на второто искане за плащане и ни уведоми, че редица ключови етапи не са изпълнени
Болниците с 322 млн. за декември
Здравната каса пренасочи 15-те млн. от помощни средства за лечение на деца в чужбина и даде допълнително 5 млн. за медицински изделия
България първа по хоспитализации в ЕС
Лечението в болница преобладава в държавите, в които има и най-много легла на глава от населението, отчита новият доклад на ОЕСD и ЕК