Дългият КОВИД е многолико страдание

Той изисква холистичен лечебен подход, но все още не е направено необходимото за тази огромна група от пациенти с физически и когнитивен дефицит, казва проф. Коста Костов

- Проф. Костов, какъв е приносът на българския екип в създаването на ръководството за поведение при така наречения „Дълъг КОВИД"?

- Нашият принос към ръководството следва заданието, което ни беше дадено от редакторския екип – да споделим нашия опит в диагнозата и проследяването на пациентите след COVID-19. Проследената от нас кохорта преболедували от COVID-19 потвърждава световния опит от други центрове – от „Дълъг COVID" (Long COVID) боледуват не само пациенти след тежки форми на инфекцията, но и такива с леки форми на протичане. За онези, които са любопитни за нашия скромен принос могат да прочетат нашия текст, който е достъпен на https://www.intechopen.com/online-first/1191219.

- С какво българският екип успя да впечатли колегите ви от останалите държави, така че да попадне сред авторите на международното ръководство?

- Няма с какво да впечатлим колегите от международния екип освен с опит и коректност в споделянето на нашите данни и опит. Причината да бъдем избрани сред многото български екипи е активната ни работа с пациентите по време на пандемията и огромният натрупан опит, който сме споделяли в медиите чрез публикувани текстове, интервюта, публикации в специализираната периодика. Редакторският екип на списание INSPIRO е отворено за споделяне на собствен опит и даде възможност на колеги да публикуват собствени становища и световен опит в няколко броя на списанието по време на пандемията и така допринесоха за навременното осведомяване на специализираната общност за клиничното протичане на острата фаза и късните последствия от COVID-19. Част от авторския екип на списанието участва в научни конференции, публикува материали в международни списания, отговаряше на интерес от международни медии и асоциации. Аз самият изнесох десетки лекции пред медицински общности, сдружения и непрофесионални колективи, участвах като национален експерт и модератор на сесия на научен форум във Виена, посветен на съвременното лечение на COVID-19 в амбулаторни условия. Мой пряк сътрудник и съавтор в настоящата глава на международното ръководство е д-р Елеонора Стаменова, която подготвя докторат за последствията от пандемията в България, с данни от нашия собствен опит в УМБАЛ „Света Анна" и медицински център INSPIRO. Основната част от данните споделени в текста, който предложихме, са данни от този докторат. Колегите от неврологичната клиника на УМБАЛ „Света Анна", където работим всички ние, споделиха и своя опит в диагнозата и проследяването на болните с централни и периферни увреди на нервната система. Опитът ни е достатъчно голям, защото УМБАЛ „Света Анна" беше една от най-натоварените болници по време на пандемичните взривове и през болницата преминаха няколко хиляди пациенти с COVID-19. Това тренира клиничните екипи и ги подготви за бъдещи подобни предизвикателства. Щастлив съм, че бях с тези колеги, видях и преживях най-плътно смисъла на лекарската професия – милосърдие, състрадание, денонощна саможертва – за няколко дни медиците израстваха професионално с години.

- Кои са основните усложнение в респираторната област, върху които се акцентира в ръководството?

- Изводите от нашите данни съвпадат с тези от множество епидемиологични студии – най-честите респираторни симптоми след COVID-19 са задух и кашлица. Тези два симптома са водещи в респираторния клиничен комплекс, един от трите най-чести клинични симптомокомплекси /модели/ на проявление – затруднено дишане, умора и когнитивни нарушения. Това са най-често регистрираните групи от симптоми, която засяга болни както с тежки, така и с леки форми на болестта. Някои от нашите болни се изненадват, че са преминали през инфекцията почти незабележимо, но страдат дълго след това с оплаквания, които са липсвали или са били съвсем незабележимо проявени по време на острата фаза. Това не е изненадващо, защото настоящата общоприета дефиниция на „Дълъг COVID" предполага подобно развитие – регистрация на симптоми, които са били налични в острата фаза или са нови, регистрирани минимум три месеца след острата фаза на инфекцията, с продължителност поне 2 месеца при липса на друга болест, която би могла да обясни тези симптоми. В заключителната част на нашия текст сме обобщили съвременното становище за патологичните процеси при „Дълъг COVID". Това състояние на продължителен мултифункционален дисбаланс представя сложен набор от респираторни и неврологични прояви, които оказват значително влияние върху живота на засегнатите. Към най-честите дихателни симптоми (кашлица, задух, болка или стягане в гърдите), се наслагват и неврологични нарушения - инсулт, когнитивни увреждания (мозъчна мъгла, проблеми с паметта, затруднено концентриране), както и увреждане на периферната нервна система, проявяващо се като невропатия, автономна дисфункция и нарушения на обонянието/вкуса.

- Какви са препоръките и насоките за лечение на засегнатите от тях, пациенти?

- Настоящите стратегии за лечение се фокусират върху набор от фармакологични интервенции, физиотерапия и рехабилитация, психологична и хранителна подкрепа, промени в начина на живот и някои иновативни терапии като лечение със стволови клетки и фактори на растежа на нервите. Продължаващите изследвания са от решаващо значение за разкриването на точните механизми на „Дълъг COVID" и разработването на по-ефективни средства и методи на лечения. Управлението на нарушенията на психичното здраве, включващи тревожност, депресия и когнитивна умора, е жизненоважно за цялостната грижа за пациентите, което подчертава необходимостта от комплексен холистичен подход към това многостранно състояние.

Към всеки пациент се подхожда индивидуално, защото сме във времето на персонализираната медицина. Всеки пациент е различен, отделна личност, различно страдание, с различна окраска, с различен обем на засягане на една или няколко органи и системи. В България липсват публикувани препоръки за пациенти и лекари за поведение при последствия от COVID-19 и поради това и пациенти и лекари не разполага с общоприета, консенсусна стратегия на поведение в тези случаи, които в България не са никак малко, вероятно няколко десетки хиляди, а ако се основавам на световните статистически данни – вероятно най-малко 150 000 души, страдащи от различни форми на тежест на „Дълъг COVID". Благодарение на натрупания опит на УМБАЛ „Света Анна" и в амбулаторната помощ по време на пандемията, голяма част от тези пациенти могат да се обърнат към нас за оказване на необходимата помощ. За любопитните читатели, предлагам връзка към страницата на списание INSPIRO (https://inspiro-bg.com/), единственото списание в респираторната медицина, достъпно за пулмолози и колеги от всички останали специалности, вкл. и общопрактикуващи лекари, което се грижи за предоставяне на навременна информация за пулмолози и интересуващи се от респираторна медицина, излиза редовно от 16 години, 5 броя годишно. Няма подобно списание в информационния поток за пулмолози, които го търсят и ползват в своята ежедневна практика. За пациентите с „ Дълъг COVID", които търсят адекватна медицинска помощ предлагам връзка към страницата на медицински център INSPIRO (https://inspiro.bg/), с достатъчно голям опит в проследяването и лечението на тези пациенти, с необходимата диагностична медицинска апаратура и компетентност на екипа, за осъществяване на адекватна медицинска грижа и проследяване.

- Приложими ли са в българските болници и амбулатории?

- За съжаление, болниците, поради системата на клинични пътеки, не са в състояние да се погрижат в достатъчен обем и време за пациентите с „Дълъг COVID" поради ограничените рамки на клиничните пътеки и болнични процедури, а тези болни страдат дълго и с месеци. Затова, грижата за тях трябва да се поеме от специалистите в амбулаторната помощ, които имат подготовка, квалификация и опит – пулмолози, невролози, психиатри, кардиолози, физиотерапевти, рехабилитатори и кинезитерапевти. Тук е и мястото на извънболничните медицински центрове, където има мултидисциплинарен екип като този в медицински център INSPIRO, който е в състояние да диагностицира и лекува клинични случаи с множество оплаквания от различни органи и системи, каквито са болните с „Дълъг COVID". Тук е и мястото на центровете и болниците за следболнична рехабилитация, на балнео-санаториалните комплекси и СПА-центрове, които могат да осигурят необходимото време и компетентни екипи, за да се погрижат за пациентите, които имат нужда от комбинирано лечение на тялото и душата, които страдат едновременно и взаимно обвързано.

- Какво трябва да знаят и спазват самите пациенти, за да се справят по-лесно с усложненията от КОВИД?

- От непосредствени усложнения на болестта, както и продължителните такива, дефинирани като „Дълъг COVID", по-често страдат пациенти с рискови фактори – в напреднала възраст, с придружаващи болести, пушачи, след тежко протичане на болестта, лекувани в интензивен сектор, неваксинирани. По-често от „Дълъг COVID" страдат жените и представителите на бялата раса. Всичко това насочва към решението – първична профилактика и навременно, адекватно лечение на придружаващите болести, здравословен начин на живот, спазване на личните предпазни мерки при обявяване на епидемичен инфекциозен взрив, навременна ваксинация на рисковите групи. Разбира се, това включва и навременно обръщане към специалист при регистриране на сигурна остра инфекция от новите варианти на SARS-CoV-2. Ранното започване на лечението на рисковите групи в първите няколко дни на болестта може да се окаже решаващо за изхода и развитието на „Дълъг COVID".

- Достатъчно ли знаем вече за КОВИД и има ли още случаи, които изненадват медицинските специалисти?

- Достатъчно не означава напълно достатъчно. Ако знаем твърде много много за острото протичане на инфекцията, все още има какво да разберем относно механизмите на поява и развитие на състоянието „Дълъг COVID", за неговата навременна профилактика и системно лечение. Липсват дори сигурни диагностични маркери, които прогнозират или доказват бързо и убедително развитието на продължителни последствия след острата фаза. Все още се основаваме на епидемиологичната анамнеза, симптомите и неспецифичните лабораторни методи. Няма и общоприета дефиниция на „Дълъг COVID". Дори и ние лекарите да знаем достатъчно, държавата не прави достатъчно и има какво да се желае от отговорните институции за да твърдим, че е направено необходимото за тази огромна група от пациенти, която се лута по пътеката на изцелението с лошо качество на живот, физически и когнитивен дефицит.