В последните години сме все по-отчуждени

Българинът все повече търси подкрепа от психотерапевт, тревожни състояния и трудности в партньорството водят хората при нас, казва София Щерева

Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com

- Удовлетвореността зависи от различни фактори. Един от тях е да се чувстваш част от общност, а в последните години ние сме все по-отчуждени, което дава обяснение и за понижените нива на удовлетвореност от личните взаимоотношения. Освен това колкото по-сигурен се чувстваш, толкова по-удовлетворен си. Родовите връзки също претърпяха промени в последните години, а ние сме общество със силни родови отношения. Това вероятно също дава отражение.

- Какви са основните ни проблеми, които ни пречат да имаме качествени и трайни взаимоотношения и най-вече да сме удовлетворени от тях – в дома, с приятелите, в работна среда?

- Според мен водещи са как се свързваме с другите и как общуваме. Ефективната комуникация е в основата на удовлетворителното партньорство, независимо дали е в семейството, с приятели или с колеги. В работата ни нашият екип отчита, че хората са все по-недоверчиви и все по-трудно се свързват. Сред причините за това е и несигурността, в която от доста време живеем. От друга страна нашите мозъци са по-заети от всякога. Хиперстимулацията непрекъснато натоварва сетивата, а това влияе и на комуникацията ни.

- Възможно ли е ниската удовлетвореност да е плод, както на обективни причини от една страна, така и на неумение да ценим все пак доброто и да се вглеждаме повече в лошото, тоест да сме черногледи?

В нашата народопсихология песимизмът и вглеждането в негативното са описaни многократно. В практиката ни ежедневно се срещаме с хора, които са изключително наясно какво не искат, изброяват подробно и конкретно, но когато ги попитаме какво искат се затрудняват да отговорят. Трудно се променя модела на мислене, когато е затвърден, но новата гледна точка дава и различна емоция.

- Как социално-икономическите условия, в които живеем тук в България, влияят на взаимоотношенията ни с другите?

- Tук не мога да формулирам отговор.

- А непрестанно развиващите се технологии?

- Технологиите ни дават прекрасна възможност за получаване на информация, за развитие, да се свържем с хора, които са на другия край на света или групи от хора, до които иначе не бихме имали достъп. Но дигиталната комуникация също е предизвикателство. Тя създава известна многозначност в посланията и дава възможност за анализиране и пречупване през всякакви призми. Фокусираш се върху написаното и липсва невербалната комуникация. Знаете, че така се стига до недоразумения. В партньорството се подклажда ревността и недоверието. Още преди 20 години в сайта насочвахме потребителите ни да „извадят" бързо на реален терен запознанствата в нета. Да ползват като тренажор за общуване свързването в дигиталната среда и максимално бързо да го извадят в реалността, за да не се изграждат нереалистични очаквания и да няма обрисуване на образа на другия с нашите очаквания.

- Как да подобрим личните си взаимоотношения, комуникацията помежду си, какви са основните ни пропуски, според Вашия опит ?

- Смятам, че комуникацията е в основата на подобряването на отношенията ни. Все още не можем да четем мисли и да отгатваме какво си мисли и какво иска другия. Често даваме насока на двойките повече да споделят в моментите на несигурност, да питат, да перифразират казаното, за да е по-ясно. Ще се повторя, но пак става дума за най-основния проблем на днешното време - отчуждението. Губи се спонтанността, губим силата на сетивата – не виждаме, не чуваме, не докосваме, не помирисваме, не вкусваме... Ето нещо, към което можем да се завърнем – да ползваме сетивата си в пълната им сила и да усещаме, не просто да регистрираме дадено събитие. Да се потопим в него и да го преживеем, което е и много по-ценно.

- Обръща ли се българинът по-често към психотерапевта?

- Да, българинът все повече търси подкрепа. Нашият екип има наблюдения, тъй като повече от 20 години работим заедно в сайта www.e-therapy.bg, където хората влизат и напълно анонимно и в защитена среда споделят трудностите си. В последните 5-6 години все повече хора търсят видеоразговор или консултация в кабинет. Споделят ни, че силно се интересуват от психология – четат, слушат подкасти и това се оказва често причина да посетят психолог и да споделят мислите, които ги терзаят. Повечето млади хора нямат предразсъдъците, които стопираха предишните поколения. Те се ориентират доста бързо в средата и намират начин за подкрепа.

- Какво най-често води хората при Вас?

- Все повече тревожни състояния и трудности в партньорството. Бих казала и темата на вашето интервю – неудовлетвореността в отношенията с другите, разминаванията между реалност и очаквания в междуличностното общуване. Напоследък доста хора търсят помощ и при справяне с гнева. Силната емоция някак не намира отдушник и реакциите им са силни и стряскащи. Стресът в работата също е честа причина да се консултираш с психолог. Разбира се и страхове, тревоги при децата и тинейджърите също водят родителите в кабинета.

- Какво според Вас в наши дни пречи най-много на психическото ни здраве?

- Най-общо мога да изброя несигурността, липсата на доверие, хиперстимулацията... Понякога и нереалистичните очаквания, които водят до разочарования неминуемо. Противопоставянето между силната ни потребност да се чувстваме свързани и отчуждението, което е факт в днешния свят.

- Стресът, напрежението в съвремието ни става все повече, а те се отразяват както на менталното, така и на физическото здраве, които всъщност са неразривно свързани. Как да си помогнем, за да сме по-спокойни, а оттам и здрави?

- Да се вслушваме повече в сигналите, които тялото ни дава. То прекрасно се справя с това да даде знак кога да почиваме, кога имаме нужда от храна. Да включим сетивата си осъзнато в ежедневието, а не да ги претоварваме със стимули, които натоварват системата. Помагат природата, движението, предпочитаните аромати и онези малки удоволствия, които са свързани със спирането. Така че, нека спрем и се огледаме, ослушаме, усетим със сетивата си какво има около нас. Колкото по-наясно със себе си си, толкова по-осъзнати и смислени свързвания с другите хора ще имаш. Не на последно място да се учим да се адаптираме, защото оцеляват най-адаптивните, а не най-силните индивиди.