Меню
Интервю

На демографията пречи политическата конюнктура

29-02-2024 06:00
Но очевидно и в здравеопазването има проблем, за да спада продължителността на живота в нашата страна, казва доц. Спас ТашевНа демографията пречи политическата конюнктура
Силвия
Силвия
Николова
silnikol@gmail.com
Ражданията в болниците продължават да намаляват. През 2023 г. те за първи път се оказаха под 50 000, показва анализът на „Индекс на болниците" върху данните на НЗОК. Защо се случва това, какви са прогнозите им след 10-15 години, докъде стигна работата на Съвета по демографските въпроси при премиера, очаква ли се реален ефект, какъв и кога, попитахме доц. Спас Ташев. Той е директор на Института за изследване на населението и човека при БАН.
- Доц. Ташев, ражданията по здравна каса през 2023 г. са малко под 50 000. Ясно е, че раждаемостта в България намалява. Защо?

- Действително, в България се говори за намаляващата раждаемост, но тя продължава да спада. Това се дължи на все по-малкия брой жени в детеродна възраст. Обусловено е от цялата демографска структура на населението. Процесът ще бъде повлиян много бавно. В същото време можем да говорим, че има и оптимистични тенденции. Ако използваме такъв тип показатели, като тотален коефициент на плодовитост или среден брой деца на една майка през нейния живот. Към 2022 г. ние вече достигаме показател почти 1,8 деца, което е доста над средното за Европейския съюз, където е 1,56. По време на кризата на Жан Виденов бяхме стигнали до 1,1 дете. Сега виждаме да период от двадесетина години имаме бавно покачване на раждаемостта. Към момента тя не се отразява върху общия брой и структура на населението, защото в горните възрасти имаме натрупване на хора, което обуславя и високата смъртност. Когато обаче това население си отиде, колкото и да удължаваме неговия живот, ще усетим ефекта от цитираното вече увеличаване на раждаемостта в България. Към 2025 – 2026 г. ние ще продължаваме да намаляваме като абсолютен брой население. След това ще настъпи период на стабилизация и ще започне постепенно обръщане на демографските процеси – нещо, което е напълно възможно и за което всички си мечтаем. Във всички случаи настъпва подобряване в жизненаия стандарт на хората, поради което е съвсем логично да наваксаме и раждаемостта без да се изисква някаква специална държавна политика. Смятам, че по-скоро всички програми, направени досега са хвърляне на прах в очите на хората, надлъгваме с обществото. Те не дават кой знае какви резултати. Като цяло, българинът все още е привързан към семейството дори то да не е юридическо, а да е фактическо. Напълно оптимистично е в скоро време да очакваме по две деца на майка в детеродна възраст, което е предпоставка в бъдеще да запазим броя на населението в страната. Очаквам това да започне да се случва след десет-пенадесет години, когато хората във високите възрасти си отидат по естествен път от този свят. Ясно е, че ние живеем пет-шест години по-малко от жителите на другите европейски държави. Нещо повече, през последните три години ние имаме скъсаване на средната продължителност на живота. През 2019 г. той е бил 74.9 към момента е 71.9 години. Така сме се върнали към нивата от 1976 до 2000 година. Според мен, очевидно в здравеопазването има проблем, за да спада продължителността на живота в нашата страна.

- Националният статистически институт отчита 3 000 – 4 000 раждания на българки в чужбина, но не знаем дали тези деца някой ден ще се върнат в България. Във Вашите доклади отчитате ли ги?

- Ако трябва да говорим за големите проблеми в демографската статистика, трябва да отчетем, че емиграцията е явлението, което най-трудно се отчита към момента и което най-трудно се прогнозира. Очевидно е, че има разлика между данните на текущата демографска статистика и тези от преброяванията. Само за пример, според текущата демографска статистика в продължение на няколко поредни години се твърдеше, че емиграционното салдо е много малко отрицателно, тоест загубите са незначителни. В същото време обаче данните от преброяването показват, че през 2021 г. спрямо 2011 г. ние имаме намаляване на населението на страната с 800 000 души, като 40% от тях се дължат не на смъртност, а на емиграция. Текущо не сме отчели тези емигранти, които са довели до 40 на сто по-малко население през десетгодишния период. Въпреки това, когато правим прогнози, ние се опитваме да правим различни сценарии. Така, че те са и оптимистични, и реалистични, и песимистични. Стремим се да отчетем една бъдеща динамика. За нея от огромно значение е как ще се развива обществено-политическата стабилност и икономическото развитие.

- Какво показват последните Ви прогнози за десет-петнадесет-двадесет годишен период?

- Различните прогнози сочат едно общо нещо, че населението ще намалява, но с по-малки темпове. Сега сме близо 6,5 млн. души. Оптимистичната ни е, че ако успеем да го задържим до 5,5 млн. души в следващите тридесет-петдесет години, това ще бъде успех. Смятам, че това ще бъде критичната граница, до която то може да падне. Песимистичната е, че можем да се стоипим до 4,5 млн. души след близо шестдесет години. Според тази на ООН за 2080 г. обаче то ще бъде 2,9 млн. души. Мисля, че дотам няма да стигнем. За да има по-добря промяна, основното изискване е да има приемственост в демографската политика на отделните правителства. За съжаление, точно това не се наблюдава. Всяко едно от тях идва с убеждението, че само то може да реши демографските проблеми без да е отчело това, което е свършено от предходните. Много важно е да има консенсусна политика с натрупване. В един управленски мандат от четири години няма как демографснките процеси да бъдат повлияни. Човек не трябва да бъде пророк, за да каже какво ще се случи. В момента при населението на 65-годишна възраст имаме средна продължителност на предстоящия живот 14,2 години. Това означава, че навършващите сега или в скоро време пенсионна възраст ще живеят средно петнадесет години. Сега това са 23,5% от населението на страната, което след споменатият период няма да го има, като ще отпада постепенно на петгодишни интервали. Трябва да очакваме тази висока смъртност в перспектива и в нея няма нищо неестествено, след като се знае демографската картина в България. Аз смятам, че през този период ще успеем леко да подобрим раждаемостта, като ще имаме 5,5 млн. души население. Това е напълно реалистичен вариант.

- При премиера бе създаден съвет по проблемите на демографията. Какво се случва, какви мерки бяха набелязани, до къде стигна работата?

- Съветът вече имаше две срещи, но все още няма конкретно очертани мерки. Бяха направени обсъждания и някои предложения, които трябва да бъдат обобщени в доклад. На мен е ми е известно той да е готов. Искам обаче да посоча, че говорим за ротация на правителството и виждаме, как тя поставя въпроса за приемственост на политика, но само от изборите досега. Големият проблем е, че ние трябва да имаме приемственост не при ротацията, а при смяна на отделни правителства поне по отношение на националнозначими въпроси, какъвто е и демографският. По тази причина не съм оптимист, че към настоящия момент ние имаме потенциал да взимаме решения в тази насока. Пречи ни лошата политическа конюнктура в страната. Крайно време е политическите формации да разберат, че по отношение на някои проблеми не трябва да има партийно съревнование, а партийно сътрудничество. Демографската политика е един от тях. Само ще отбележа, че ние нямаме база данни за това, какви програми са правени през годините за решаване точно на демографския проблем. Въобще няма институция носител на тази памет. Имаме различни трансформации, поради което често пъти се търсят решения, които вече са били предлагани. Първо трябва да се постигне консенсус и надграждане, а после и всичко останало. Тук искам да посоча, че нашият институт работи активно по въпроса за образованието и демографските процеси. Преди пет-шест години разработихме цялостна демографска политика в шест тома. За това време бяха сменени и няколко правителства. Оказва се, че управляващите нямаха представа, че такова нещо е правено и то не толкова отдавна. Поради това, сега ние започнахме да обощаваме в съкратен вариант всеки един от тези шест тома, като го свеждаме до 20-30 страници, за да го представим на комисията по образование в парламента. Очевидно няма да успеем преди ротацията. След нея ще видим кой е министър и кой ще отговаря по демографските въпроси, и ще предоставим и на тях данните и нашия модел. Ние не претендираме, че сме единствените в страната, но всички работещи в тази посока трябва да обединят усилията си, за се постигне нещо, което действа наистина.

- Какво предвижда моделът?

- Съществуващите регионални диспропорции пораждат вътрешна миграция. Предложили сме мерки, с които да се хомогенизира инфраструктурата в страната. Направили сме анализ по региони на колко километра от големите центрове трябва да има добри транспортни връзки, за да не премества населението своето местообитание, а живеейки до тях да намери своя поминък, образование и здравеопазване.

- Очаквате ли реален ефект, какъв и кога?

- Към монта реален ефект от политики нае очаквам най-малкото поради предстоящата смяна в управлението. Ако се окаже, че няма големи сътресения в него, тогава дори тези действия, които са обсъждани при сегашното държавно ръководство, ще дадат някакъв положителен резултат. При подобряване на здравеопазването можем да очакваме продължаване на живота с около пет години, като хората имат по-продължителна трудова заетост. От своя страна, тези неща ще съдействат за подобряване на демографските показатели, включително и на раждаемостта.


Инвитро процедурите без промяна в успеваемостта

Инвитро процедурите без промяна в успеваемостта

За поредна година тя остава около 27% за финансираните от държавата, показват официалните данни

Няма структуриран подход към онкозаболяванията

Няма структуриран подход към онкозаболяванията

Ако се знае какво точно покрива НЗОК, застрахователите можем да помогнем много, като надградим системата с втори стълб, казва Ивана Димова
Онкологични ръководства у нас няма

Онкологични ръководства у нас няма

Нито една клинична пътека на НЗОК не е построена въз основа на стандартни оперативни процедури, казва доц. Димитър Калев
Държавата абдикира от контрола на болниците

Държавата абдикира от контрола на болниците

Здравната система не е пазар, а ние я докарахме до сергия, тя е елемент от националната сигурност на всяка страна, казва д-р Мими Виткова
69% от пациентите с онкологични заболявания доплащат

69% от пациентите с онкологични заболявания доплащат

Средната сума на човек е била 1495 лв., което поставя сериозни финансови бариери пред достъпа до адекватна здравна помощ, показва изследване на "Индекс на болниците"

Онкологията се разрасна

Онкологията се разрасна

През миналата година две болници са отворили нови отделения - по лекарствено лечение и по лъчелечение

17858 операции в неврохирургията

17858 операции в неврохирургията

Въпреки че 115 болници са осъществявали някаква дейност в тази област, тя остава концентрирана в 15 центъра в страната

Ръст в ортопедичните операции

Ръст в ортопедичните операции

През миналата година те са били над 74 хиляди, с което почти догонват нивата отпреди пандемията

Нов ръст на инвазивните кардиологии

Нов ръст на инвазивните кардиологии

Реална дейност през миналата година са започнали отделения в Бургас, Сливен, София и Търговище, показват данните за здравната каса

Ражданията у нас паднаха под 50 000

Ражданията у нас паднаха под 50 000

През 2023 г. те са намалели с 2 062 в сравнение с предходната, показват данните на здравната каса
1 2 3 4 5 ... 13 »
открийте болница
Банер
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Какво очаквате от новия здравен министър?

Април 2024 Предишен Следващ