Нужна е регулация в системата

Преди няколко дни Отделението по кардиохирургия в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център обяви официално резултатите от дейността си, включително и смъртността от операциите на сърце. От какво бе провокирано това решение, може ли то да подобри качеството на дейността, както и да се наложи сред останалите болници, попитахме неговия началник - д-р Асен Келчев.
- Д-р Келчев, направихте нещо нестандартно - обявихте резултатите от смъртността при операциите на сърце. Защо?
- Не може нещо, което е стандарт в Западна Европа и развитите страни, да се приема за нестандартно. Смятам, че качеството на медицинската услуга трябва да е водещо, като атестат за това са непосредствените хирургични резултати. Да, не е популярно обявяването на резултатите в България, но в Западна Европа това е рутинно, като в някои болници се обявяват дори резултатите на всеки хирург. Смятам, че това трябва да залегне като стандарт, за да може да се подобрява качеството на предлаганата медицинска услуга.
- По какъв начин?
- Веднага давам пример. Болницата "Сейнт Джордж" във Великобритания преди време обяви резултати от 3.7% смъртност при средна за страната от около 2.5%, ако не се лъжа. Тогава държавата взе мерки, извърши одит, за определен период от време забрани да се извършват високотехнологични сърдечни операции там. Екипът от хирурзи беше сменен и се елиминираха проблемите, а лечебното заведение подобри съществено резултатите си. Обявяването на резултатите от дейността има за цел да върне и да запази доверието на пациентите в здравната система.
- Смятате ли, че това може да се случи и у нас?
- Докато държавата не извършва този качествен контрол, той ще е пожелателен.
- Какви би трябвало да са критериите, по които да се оповестява смъртността?
- Има различни начини, но трябва да се създаде модел, по който да се прави това, иначе ще сравняваме ябълки с круши. Резултатите, които ние обявихме, включват обща смъртност при спешни и планови пациенти. Със сигурност е уместно те да се разделят по профила им. Също така да се разделят и на процент очаквана смъртност. Съществува точкова система, която определя риска от една сърдечна операция, като ниск - с риск 1-3%, умерен – 3-5%, висок - над 5%, а със забранителен са пациентите с риск над 20%. Това разделение ще помогне да се види къде има дефицит в услугата.
Ако се оперират прекалено рискови пациенти и те загиват, трябва да се обсъди има ли изобщо смисъл от тези операции. Защото у нас има много болни, които отиват на лекар, когато е вече твърде късно за оперативно лечение и тогава остава индивидуалната преценка, дали има ли смисъл да се предприема такава интервенция. Дали този пациент няма по-голям шанс с някоя по-ниско рискова терапия, която да му даде възможност да живее по-дълго. В същото време, при ниско-рисковите пациенти, трябва да се направи възможно най-добрата и трайна процедура според стандартите за добра медицинска практика, включваща клапна реконструкция вместо протезиране, използване на повече артериални графтове при извършване на аортокоронарен байпас, хирургично лечение на предсърдно мъждене, а ако тези процедури могат да бъдат извършени с минимална хирургична травма, това е оптималната терапия. И тук е мястото на различните кардиохирургични центрове, разполагащи с различни възможности, включващи екип, апаратура и инструментариум за осъществяване на тези процедури. Веднага давам пример, че според европейските препоръки, пациентите с дегенеративна митрална клапна болест трябва да се насочат към център, където шансът за митрална клапна реконструкция е най-голям. Ние сме такъв център в страната и постоянно подобряваме своите резултати.
- Какво се случва в нашата кардиохирургия с оглед на увеличения брой структури в нея?
- Системата на здравеопазване в България е на Олимпийския принцип - всеки може да участва. Последствията се виждат и затова МЗ и НЗОК трябва да се ангажират с тях.
- Има ли кадрови дефицит в кардиохирургията?
- Кадрови дефицит има в здравеопазването в целия свят. Кардиохирургията е една от най-високоспециализираните медицински услуги, защото зависи от усилията на много различни специалисти. В кардиохирургията са ангажирани специалисти по кардиология, инвазивна кардиология, кардиохирургия, анестезиология, медицински сестри - анестезиологични, реанимационни, операционни, перфузионисти, рехабилитатори, както и клинична лаборатория, микробиология, образна диагностика, кръвна банка. Наличието на кардиохирургия в една болница и добрата работа на отделението е атестат за цялото лечебно заведение.
- Разполагате ли в Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ Сърдечно-съдов център с всички нужни специалисти и това ли стои в основата на резултата от 1.8%?
- Това е добър резултат и за да се постигне той, всички работим в синхрон. Страдаме от кадрови дефицит, но имаме достатъчен брой компетентни на всяко едно ниво лекари и медицински сестри, които работейки в една посока, доведоха Отделението до тези резултати. Всеки един - от санитаря до управителя на болницата, има заслуга в постигането им.
- Какво да очакваме през 2025 г. в кардиохирургията при вас?
- Смятам, че продължаваме пътя, който сме поели. Надявам се, че пациентите, които ще получат съвременна минимално инвазивна и реконструктивна клапна хирургия ще стават все повече. Ще продължим развитието на високотехнологичната медицина, благодарение на целия екип и на мениджмънта на болницата, която инвестира в това. Ще продължим да пропагандираме идеята, че българинът трябва да ходи на профилактични прегледи и да предприема операция в по-ранен етап, за да се изравни очакваната му преживяемост с тази на общата популация.
- А в здравната система?
- От гледната точка на здравната система, не знам какво да очаквам – изненади, може би. Очаквам да има някаква регулация на качеството на предлаганите медицински услуги, за да може да върнем доверието на хората в здравната система в България. В момента всяка болница се спасява поединично по някакъв начин с несигурността в системата и кадровия дефицит, дори с цената на откриване на нови Медицински Университети.
- Колко време може да продължи това?
- Продължава вече достатъчно дълго и не му се вижда краят. След отпадането на редица стандарти за добра медицинска практика в много от специалностите, държавата като че ли абдикира от контрола на медицинската услуга в България. Независимо от всички проблеми, с които се сблъскваме, колегите, с които работя, са страхотни професионалисти, целеустремени в изпълнение на професионалния си дълг, а именно - да носят здраве на нашите пациенти, за което им свалям шапка!

Ражданията остават под 50 000

Неврохирургичните операции скочиха с 30%

Тромболизите се увеличават

Сърдечните операции растат заедно с клиниките

Трябва да се оценява качеството в онкологията
Защо българските пациенти с онкологични болести доплащат за лечението си, проблем ли е това, ясен ли е пътят им на лечение, има ли комплексност и качество в него. Това са част от въпросите, които отправихме към доц. Ася Консулова.

Инвитро процедурите без промяна в успеваемостта
За поредна година тя остава около 27% за финансираните от държавата, показват официалните данни

Няма структуриран подход към онкозаболяванията

Онкологични ръководства у нас няма

Държавата абдикира от контрола на болниците

69% от пациентите с онкологични заболявания доплащат
Средната сума на човек е била 1495 лв., което поставя сериозни финансови бариери пред достъпа до адекватна здравна помощ, показва изследване на "Индекс на болниците"