Още няколко отклонения в здравеопазването ни

Всяка година чрез инициативата "Индекс на болниците" наблюдаваме какъв е обемът дейност на лечебните заведения през предходната в няколко ключови направления. Тази не направи изключение, а ето и няколко отклонения в работата им, които са малко встрани от основните тенденции, които вече показахме, но за сметка на това ни направиха силно впечатление. Те очакват своето обяснение от компетентните институции.
При инсултите
В България има райони, в които честотата на това заболяване става прекалено висока на фона на средната за страната. През миналата година у нас е имало 45 360 хоспитализации на пациенти с исхемичен инсулт. При население от 6 447 000 души, това означава, че с инсулт са били 7 на 1000 души. В Бургас обаче честотата на тези хоспитализации се оказва, че е почти два пъти по-висока. Или поне това показват цифрите. В болниците в областта са били лекувани 4589 души, при 378 596 жители в региона това прави честота от 12 на 1000 души. За сравнение, в други големи области като Варна, честотата е 5 на 1000, а в София дори 4.5 на 1000.
Каква е причината за това няма как да кажем, но вероятно си струва здравните власти да проверят случая, защото инсултът е спешно състояние, при което се изключа пренасочването на пациенти от други региони, както и плановото им лечение или покриването на незадоволени потребности назад във времето. Това пък означава, че или в този регион е налице много болно население, което спешно се нуждае от мерки, или има друго обяснение. Интересен феномен за Бургас е и че там вероятно се намира единствената частна болница в страната, която е приела повече пациенти с инсулт в сравнение с публичните.
При ражданията
Тук ще се спрем върху диагностиката и лечението на новородените бебета с тегло над 2500 грама, първа и втора степен на тежест. По тези две пътеки болниците отчитат към касата бебета, които имат нужда от дейности като кислородотерапия, фототерапия, парентерално хранене, вливания на плазма, еритроцитна маса, електролити и/или аминокиселини, мониториране на жизнено важни показатели най-малко до 48 часа от раждането, антиконвулсивна терапия, ехография, ЕЕГ. Тези намеси може да се наложат при в резултат на състояния като хипербилирубинемия, вътрематочна хипоксия и асфиксия на плода, майчино-фетална инфекция, конвулсии при новороденото, исхемични и хеморагични поражения на централната нервна система, ендокринни и метаболитни разстройства на новороденото, хематологични разстройства или забавена кардиопулмонална адаптация. За да се извършват болницата трябва да разполага съответно с отделение по Неонатология поне първо или второ ниво на компетентност. Дотук всичко е ясно, парадоксът се крие в това, че има лечебни заведения - държавни и частни, в които честотата на тези случаи е много висока - над 74%, а в други тя е под 10%, като стига дори до под 1%. В същото време средната честота за страната е 37%. И тук отново възниква логичният въпрос - защо има толкова голяма разлика и то сред болници, които имат работещи отделения по Неонатология с високо ниво на компетентност.
При вродените аномалии
Аналогичен проблем на този с инсултите се открои и при децата с вродени аномалии, при които се оказа, че отново имаме ендемичен регион - този път той беше Плевен. В него установихме, че има ръст от 113% на хоспитализациите с тази диагноза за миналата година. Общо за страната отчетените случаи бяха 3457, или с 441 повече в сравнение с предходната година, в Плевен обаче увеличението бе със 133 случая в сравнение с 2023 г., когато в региона е имало 284 хоспитализации на вродени аномалии. НЗОК извършва проверка по случая, като тази седмица очакваме да разберем резултатите от нея и съответно причините за необичайното явление.
При неврохирургията
Без обяснение обаче засега остава и друг феномен от м.г. - увеличение на операциите в неврохирургията с 30%. През миналата година операциите по клиничните пътеки 6,7,9,11 и 12, в страната са над 23 хиляди срещу по-малко от 18 хил. през предходната. Най-голямо за периода е увеличението - почти двойно, на операциите на черепномозъчни нерви - от 2654 на 4186 случая, като в две от болниците в Бургас и София ръстът е над три пъти - от 291 случая през 2023 г.на 923 през миналата. Обяснение на този феномен към момента също липсва. В отговор на парламентарен въпрос обаче здравният министър изнесе интересни данни, които не кореспондират по никакъв начин с тези на здравната каса. Според него в страната през 2024 г. неврохирургичните операции са били 36 990.
В заключение
Инициативата "Индекс на болниците" бе създадена с намерението да даде повече публичност на дейността в системата, за да може по-лесно да се видят хубавите и лошите неща в нея, и недостатъците да се изправят. В течение на годините въпросите, които фактите повдигат, стават все повече. За нас това означава, че подходът ни е бил правилен. За съжаление той сам по себе си няма как да накара политиците да свършат своята работа, за да разполагаме с едно по-добро здравеопазване.

Успеваемостта при инвитро с лек спад
През 2023 г. тя е малко над 26%, показват актуалните данни на Центъра за асистирана репродукция

Без изненади в ортопедията
Ръстът на операциите за година е в рамките на 7%, запазват се и основните центрове, където те се извършват

Пациентите в онкологиите се увеличават

12% ръст на инвазивната кардиология
През миналата година броят на центровете, в които са извършвани процедурите е намалял с един, показват данните в Индекс на болниците

Ражданията остават под 50 000

Неврохирургичните операции скочиха с 30%

Тромболизите се увеличават

Сърдечните операции растат заедно с клиниките

Нужна е регулация в системата
В момента здравеопазването в България е на маратонския принцип - всеки може да участва, казва д-р Асен Келчев

Трябва да се оценява качеството в онкологията
Защо българските пациенти с онкологични болести доплащат за лечението си, проблем ли е това, ясен ли е пътят им на лечение, има ли комплексност и качество в него. Това са част от въпросите, които отправихме към доц. Ася Консулова.