Пролетта отключва депресиите

Понякога лошото настроение се крие зад други болести и не се разпознава, казва доц. Георги Койчев

Депресиите обаче са болестно състояние, предизвикано от сложен дисбаланс в мозъка, казва доц. Георги Койчев. При тях се наблюдава дисбаланс в биохимията на мозъка. Има няколко системи, които осигуряват оптималното функциониране на мозъка. Едната е свързана с равнището на хормона серотонин, другата с норадреналин, а третата допамин. Те трябва да са в равновесие. Когато обаче спадне нивото на една от тях или рецепторите стават по-нечувствителни, се получава дисбаланс, който може да има различна тежест.

Заболяването не зависи от цивилизацията, защото се среща и при животните. Картината на нарушение на съня, на апетита, на настроението, на енергията, на инициативата, се нарича общо спад на жизнения тонус. Повечето индивиди се затварят, не им се общува с другите, не им се прави нищо. Най-същественото е, че те губят способността да изпитват радост и удоволствие.

Най-често се срещат по-леките и среднотежките депресии. По-рядко се срещат състояния като истинската меланхолия, която може да прерастне до дълбоко заболяване със симптоми на мировата скръб или смазващо чувство за вина. Човешките заболявания по принцип протичат леко, иначе нашият биологичен вид нямаше да оцелее, е убеден д-р Койчев. Според него тежките форми на депресиите са рядкост. Те обаче крият риск от посягане на себе си, поради което се е продил афоризма, че пролетта е сезонът на сватбите и самоубийствата, добавя той. Снижението на жизнения тонус на човека, уврежда нормалното функциониране на организма. Жените стигат до крайни състояния да не могат да си гледат семейните задължения, да не се радват на децата си дори. Това заболяване вреди и на работното място, тъй като засяга възможността за концентрация. А вече всички професии изискват пълно съсредоточаване. Има предприемачи, които фалират, поради депресия. Има и хора, които като излязат от депресията, минават в другата крайност – стават еуфорични, превъзбудени, а това също ги лишава от реална и трезва преценка.

„Съвременният свят е доста забързан и човек лесно може да падне под леда", казва доцентът.

За радост повечето депресии се отразяват само на настроението, на фона на преживяванията като ефектът е, че човек става малко по-подтиснат, неразговорлив и несъобразителен. Но сънят му е добър, храни се нормално, има енергия и е активен. Това са леките състояния. При среднотежките депресии обаче вече има нарушение на основните функции сън, апетит, секс, общуване. Тежките прояви вече са истинските психози с качествено разстройство и обикновено се лекуват в болници.

Ако за първи път се изпадне в това състояние, а то продължава средно 6 месеца, се предприема медикаментозно лечение за близо 1 година. Терапията обаче не бива да се спира на втората седмица, когато вече има видими по-добри резултати. Много често засегнатите спират медикаментите, но това усложнява коварното заболяване, което отново се появява и то по два пъти годишно, всяка година. Има медикаменти за превенция, човек, който е изкарал два или три пъти депресия, трябва обезателно да се подложи на продължителна профилактика. При по-леките форми могат да се ползват методи на самопомощ, на психологическа подкрепа. Но без лекарства рискуват поне 6 месеца да останат в това състояние.

Психолозите не могат да решат въпроса с една депресия, която почива на биохимично разстройство. Но могат да окажат подкрепа на човека и да му предоръчат лечение с лекарства. Добрите сред тях знаят това и търсят възможности да работят в екип с лекар – психиатър. Има много добри препарати за лечението на депресиите, които се превръщат в бич за съвременните общества. Неоправдано е модерният човек да се измъчва дълго без да ги ползва. Над 70 на сто от пациентите, които ползват медикаменти, излизат от заболяването. Малък е процентът на хроничните случаи, но все пак депресията е медицинско състояние, болест. Понякога тези болести се маскират зад телесни страдания. Доц.Койчев твърди, че това е сериозна пречка тези състояния да не се диагностицират от някои лекари. На преден план излиза болка, примерно в зъбите, ръцете корема и др. и никой не може да установи от какво е. Като мине пролетта, изведнъж болката изчезва. Тук става въпрос за елемент на депресия, която се е маскирала зад телесна болест. Това е огромен проблем в медицината. Защото се оказва, че близо 40 на сто от пациентите, които отиват при общопрактикуващи лекари, всъщност имат нужда от психиатрична помощ, защото страдат от непитични депресии. А те не се хващат от съвременните апарати, въпреки че живеем в ерата на апаратната медицина. В крайна сметка правилната диагностика на болеста се прави като човек сам се наблюдава или пък близките му.