Страхът издава паническото разстройство

„Паническото разстройство е психиатрична диагноза. Наричаме го така, защото е временно състояние на тялото и не е болест в точния смисъл на думата. С тази дума се омекотява стигмата, която тегне върху цялата психиатрична патология", казва д-р Зарков. Обяснява, че в групата на т. нар. чести психични разстройства влизат състояния, свързани със стрес, като фобиите, постравматичния стрес, тревожността. Или това най-общо казано е групата на тревожните разстройства. Лошата новина е, че тези състояния се диагностицират и при много млади хора.

Причините

Най-честата причина за появата на паническото разстройство е стресът, който ни връхлита и нашата „предразположеност" да реагираме със симптоми на паника, вместо с покачване на артериалното налягане - при здраво сърце и без история за хипертония, или с „киселини" - при здрав стомах. Заради това и рисковите групи са активните, работещи хора, които най-често са изложени на стрес.

Симптомите

Истината е, че паническото разстройство не е сериозно заболяване, от него не се умира, но може да доведе до неприятни последици, ако не се вземат мерки. Симптомите му са известни и лесно различими от специалиста. „Обикновено изведнъж, без видима причина, човек става напрегнат, тревожен, започва да изпитва страх и страхът ескалира, защото е свързан с телесни усещания – сърцебиене, изтръпване на крайниците, задух, стомашни проблеми. Моментът се преживява като катастрофично усещане. Човек има чувството, че ще получи инфаркт и всеки момент ще умре. Всичко това е съпроводено от интензивен страх, без да има някаква реална причина за него", пояснява д-р Зарков. Затова паническото растройство е най-драматичното от всички видове тревожни растройства, човек мисли, че губи живота си и търси помощ. Спешните медици обаче го различават лесно поради опита, който имат. „В някои спешни центрове дори има надписи с големи червени букви, че паническата атака е нещо, което може да изчака до 30 минути, да не бъде прието като спешно състояние с код „червено", пояснява психиатърът.

Разпространението

Изследване на Националния център по обществено здраве и анализи, което е проведено в цялата страна, с много голяма извадка и достоверност на резултатите, показва, че от паническо разстройство страдат едва около 1-2% от хората. То е съизмеримо с посттравматичния стрес. Различава се от фобиите, защото при тях има страх от нещо конкретно – от змия, от високо, от тесни пространства. Специфичните фобии засягат около 6% от българската популация, сочат данните на НЦОЗА. „Сега правим ново изследване с финансовата помощ по Норвежкия финансов механизъм със същия инструмент, както преди 10 години, когато беше извършено допитването, което цитирам. Ще видим дали за този период се е променила структурата на болестността от тези състояния", казва психиатърът. И допълва, че тъй като пациентите се обръщат или към спешна помощ, или към джипитата, един от проектите, по които се работи в НЦОЗА, предвижда обучение на личните лекари, социалните работници и психолозите в училищата да разпознават тези състояния. Той също е финансиран по Норвежкия финансов механизъм.

„Паническата атака е най-честата причина да се търси лекар и да се обяви пред близки и познати, че нещо се случва, защото страхът от смърт изглежда реалистичен за потърпевшия. Около 60% от хората в такъв момент са потърсили помощ. За сравнение едва 30% от пациентите с депресия го правят. В последно време колеги казват, че се увеличават случаите на тревожни разстройства, но според мен това може да се установи само след епидемиологично проучване на представителна за страната извадка. Истината е, че се повишава търсенето на специализирана психиатрична помощ, защото има повече информация за тези състояния,", убеден е д-р Зарков.

Въпреки че 60% от хората с паническо разстройство търсят помощ, само 20% достигат до психиатър, показват данните на НЦОЗА. Иначе се лекуват от спешните центрове, от личните лекари, от невролози и кардиолози, заради симптомите. Не се търси психиатър и заради стигмата. „Ако се обърнат направо към психиатър, на практика ще си спестят два месеца ходене по доктори, време и пари", категоричен е специалистът.

Терапията

Модерното лечение на тревожните разстройства включва два етапа. Те могат да вървят паралелно или отделно. Лечението е с антидепресант и зависи от конкретните познания на професионалиста, от тежестта на симптомите и от приемането на лечението от страдащия човек. Втората част е когнитивно-поведенческа психотерапия. „Има достатъчно доказателства, че може да се лекува паническото разстройство по този начин, дори без медикаменти. Но резултатите се забавят. Затова се прави комбинирано лечение. За да се овладеят симптомите и човек да си „стъпи на краката", се предписват лекарства, след което може да започне поведенческата психотерапия", препоръчва специалистът. Задължително лечение трябва да има, когато паниките нарушават социалното функционилане на човек. Например, стопират го да излиза навън, защото може да получи паническа атака докато шофира в задръстванията или пък работата му е толкова натоварваща, че там получава кризите. Може да ги получи и ако се е нагърбил с прекалено много неща и не може да се справи. Това е стрес, който може да предизвика паник атака.

Д-р Зарков пояснява, че паническият пристъп не може да се лекува с билки или хомеопатия. „Ако човек получи паническа атака, когато му предстои много тежко решение в живота или изпит, загуба на близък човек, след като премине това препятствие, има вероятност паническите пристъпи да спрат. Не се изключва и плацебо ефект при използване на билки или хомеопатия. Всъщност, при тревожните разстройства от билките помага само жълтият кантарион и то не чай или отвара, а таблетки с екстракт от тази билка", пояснява лекарят.

Самолечението

Знае се, че то е много вредно. Особено ако се използват медикаменти, изписани на зелените рецепти. „По този начин могат да се „замажат" симптомите, а в същото време проблемът да се задълбочи. Задължително тези лекарства трябва да се предписват само от професионалисти, най-вече от психиатри, със строг контрол до кога да се пият", казва д-р Зарков.

Психотерапевтът е този, който разпознава възможностите на човека и му помага да прецени дали не ги надхвърля, за да не се появят симптомите на тревожност. Защото отвъд тези граници идват паническите атаки. „Лекарствата променят биохимията на мозъка, там, където се получават тези екстремни електрически разряди, но не променят готовността на нервната система да понесе свръхстрес. В този смисъл когнитивно-поведенческата психотерапия работи върху причините, а антидепресантите – върху симптомите на паническите разстройства", обяснява лекарят.

Паническото разстройство, както и другите психически заболявания, може да доведе до социална изолация, а тя кара човек да се обърне към чашката - логичен начин за „разпусне". „Не препоръчвам да се търси изход по този начин. Трябва професионална оценка на състоянието и работа за овладяването му", категоричен е д-р Зарков.