Психиатри не искат реформа заради пазарната ниша

Ситуацията в тези социални домове не е новост за властите сега, след доклада на доклада на Комитета за борба с изтезанията към Съвета на Европа. За всичко описано в него се знае отдавна. Мерки не се предприемаха защото хората във властта това не представлява интерес и проблем. Ако все пак се появи подобен проблем, имат достатъчно възможности да осигурят адекватна грижа за своя човек. Другите не ги интересува. Това са

включително и ментални, от години. Към тези пациенти дори жестокостта е още по-голяма, защото те са неприятни за гледане, говори се, че те са опасни. На базата на тези схващания преди 60-70 години болниците са правени в периферията, в малки населени места с цел изолация. Лечението се е свеждало до институализация. Сред управляващите няма разбиране за важността на този проблем. Според мен, има и нещо по-съществено, а именно липсата на единно становище в съсловието на психиатричната общност, че

Най-големите стигматизатори са психиатрите, работещи в системата. Имам и обяснение защо го правят. Всеки си е намерил някаква пазарна ниша и не иска да си нарушава комфорта. Няма друго обяснение за активната съпротива срещу въвеждането на клиничните пътеки в психиатричната помощ. Те не са най-доброто нещо на света, но различавайки се от цялата останала здравна система по начина на финансиране, а именно, че остават извън борда, е факт неоспорим. Преди години на общо събрание на Дружеството на психиатрите в България дори заяви „Хайде сега да пуснем и касата, че да ни гледа какво правим". Това се потвърждава и от факта, че сегашният ръководител на Катедрата по психиатрия в Медицинския униерситет – София проф. Георги Ончев

на психиатричната болница от Курило в София. Говоря за човек, който следва да обучава студентите на модерни подходи в психиатричното лечение. След като хора на високи позиции имат подобни виждания, какво остава за по-слабо информираните. Естествено е, че ще се появят съпротиви. Питам, какво направи националният ни консултант за 15 години? И отговарям: Направи едно голямо нищо. Нямаше да има уравляващи и правителство, което да удържи на един натиск от страна на общността за реформа, но такъв нямаше. Докато Стратегията за реформа в Психиатричната помощ все още беше в процес на обществено обсъждане, професионалната организация на психиатрите, в която вече с гордост не членувам, излезе със становище, че „гилдията не я према". Не става ясно обаче, кога са питали, какви са аргументите, какво е гласувано. Ето така, през всичките тези години, всякакви опити да се направи реформа, бяха посрещани на нож, но не се предлага нищо друго. За мен основната причина за закъсняването й не са управляващите, независимо кои са те, а ние, психиатрите. До дни стратегията ще бъде внесена в кабинета. Очаквам всичко, залегнало в нея да бъде изпълнено съгласно плана за действие. С включените предложения се получи един много добър проектодокумент. Тя беше

след посещението на членове на Европейската психиатрична асоциация. Изглежда сега пак под натиск отвън ще трябва да направим промените. На българското психиатрично съсловие силата му стига до там само да казва „не, не е така". Това ме натъава и огорчава много. Имаме чудесни колеги и професионалисти, желаещи промяна, но техният глас е заглушен в общия хор на персоналните нападки срещу тези, които искат да се променят нещата към по-добро. Стратегията предвижда подобряване на условията,

разкриване на малки стационари по един на 150 000 души население. Предвижда още увеличаване на заплатите на работещите, за да се задържат кадрите и се привлекат нови хора, много обучителни модули, включване на психиатричната помощ в единната информационна система на здравеопазването и разкриването на центрове за психично здраве за разгръщане на цялата гама от извънболнична помощ. След обсъждането са залегнали промени в болничната и извънболничната помощ за детско-юношеската психиатрия. Получи се един много добър проектодокумент, който се надявам да бъде приет скоро и да заработи.