Усложнения при рехабилитацията

Най-обичайните са депресия, болка в рамото, падания, разтройства в уринирането, пневмония

Депресия след инсулт

Депресивните състояния след прекаран инсулт (Post-stroke depression (PSD) се свързват с лоши резултати от рехабилитация и лоша прогноза. В клиничната практика само малък процент от пациентите с депресия се диагностицират и още по-малък процент биват лекувани. Депресия се открива у до 33% от преживелите инсулт, в сравнение с 13% от съответните контроли по възраст и пол, но данните от кохортни проучвания за заболеваемостта и разпространението на PSD при болни с инсулт са ограничени. Предиктори на PSD в периода на рехабилитацията са прогресиране на двигателната увреда, когнитивни нарушения, както и тежестта на прекарания инсулт. Все още няма консенсус за оптимален метод за скрининг или диагноза на PSD. Стандартните панели за скрининг на депресия, може да се окажат неподходящи за пациенти с афазия и когнитивни нарушения.

Антидепресанти, като селективни инхибитори на обратния захват на серотонина (SSRIs) и хетероциклични антидепресанти, могат да подобрят афекта след инсулт. Няма данни, че с тези медикаменти би могло да се стигне до пълна ремисия на тежък депресивен епизод или превенция на PSD. SSRIs се понасят по-добре от хетероцикличните антидепресанти. Все още няма достатъчно данни относно ползата от психотерапия за лечение и превенция на PSD, макар че такава терапия може да подобри емоционалното състояние на пациентите. Липсват солидни доказателства, че лечението на PSD оказва положителен ефект върху рехабилитацията или функционалния изход.

Емоционализмът е тежък симптом за пациентите и грижещите се за тях. С приложение на SSRIs може да се редуцира честотата на емоционалните изблици, но ефектът върху качеството на живот остава неясен.

Болка и спастичност

Болката в рамото при пациенти с инсулт (Post-stroke shoulder pain (PSSP) е често срещан проблем, особено у пациенти с увреда в движенията на ръката и лош функционален статус, е свързана с по-лоша прогноза. Пасивното раздвижване на паретичния крайник би могло да има известен ефект за превенция на това състояние. Електрическа стимулация е често използван лечебен метод, но нейната ефикасност все още не е доказана. При систематичен преглед Cochrane не се установяват достатъчно данни за препоръчване на ортопедични пособия за раменна сублуксация, независимо от ползата за заздравяване на мускулатурата в засегнатия крайник.

За лечение на невропатна болка може да се ползват Lamotrigine и Gabapentin. Тези медикаменти изглежда се толерират добре, но следва да се имат предвид когнитивните странични ефекти. Изразената спастичност в хроничната фаза може да повлияе негативно всекидневната активност и качеството на живот. Позиционна и раздвижваща терапия, релаксационна терапия, шплинтове и укрепващи средства – всичко това се прилага в клиничната практика, но солидни доказателства касаещи тяхната полза липсват. Фармакотерапията с ботулинов токсин е с доказан ефект върху мускулния тонус на ръцете и краката, но функционалната полза е изследвана слабо. Пероралните средства са с ограничена употреба, поради множеството странични ефекти.

Избор на пациенти за рехабилитация

Важен прогностичен фактор за изхода и ползата от рехабилитация е тежестта на инсулта. Прединсултната увреденост, също така е силен показател за изхода от рехабилитация. Други фактори, като: пол, етиология на инсулта, възраст и топография на лезията, са изследвани като потенциални прогностични фактори за изхода от рехабилитация. За сега няма данни, че тези немодифицируеми фактори следва да повлияят решението за рехабилитация. Приемането в специализирано отделение значително подобрява прогнозата за всички видове инсулти, независимо от възрастта и пола на пациента, както и от тежестта на клиничната симптоматика.

Изключване от рехабилитация, на базата на прединсултна зависимост, все още е спорен въпрос. Пациентите с особено тежки когнитивни и физически увреждания се изключват от повечето проучвания, ето защо е необходимо извличането на данни от тези групи да се извършва внимателно. Ограничени данни посочват, че активната рехабилитация позволява на тежко увредените пациенти да се върнат по домовете си. За пациентите с невъзможност за активно участие се препоръчва пасивно раздвижване, с оглед превенция на контрактури и рани от притискане.