Условия за рехабилитацията

Продължаването й 1 година след изписването намалява риска от влошаване на пациента

Ключова характеристика на отделенията за лечение на остри инсулти – „stroke units", е осъществяването на рехабилитацията от специализиран мултидисциплинарен екип. The Stroke Unit Trialists′ Collaboration демонстрира увеличена преживяемост и подобрен функционален изход за пациентите, лекувани в специализирани отделения за болни с инсулт. Освен това се установяват и данни за дългосрочни ползи от специализираното лечение в "stroke units". За период на проследяване от 5 и 10 години се разкрива съществена ефективност, в сравнение с контролите. Значителните финансови и социални последици от продължителната хоспитализация водят до повишен интерес към структури, които подпомагат ранното завръщане на болните в обществото. Мултидисциплинарен екип за подпомагане на ранното изписване (ESD), състоящ се от специалисти в областта на мозъчния инсулт, значително намалява престоя на определени пациенти, които са с леки до умерени увреждания. Екипът трябва да включва специалисти най-малко по: сестрински грижи, физиотерапия и трудова терапия. От изложеното по-горе става ясно, че специализирани служби за ESD са силно необходими, още повече, че

смъртността значително се повишава, когато пациентите биват изписани рано

и поверени единствено на грижите на близките.

Мета-анализ показва, че продължителната рехабилитация след изписване, в продължение на една година след инсулта, намалява риска от влошаване във функционирането и подобрява качеството на всекидневната активност. Рехабилитацията включва – трудова терапия, физиотерапия и мултидисциплинарни екипи, ето защо няма дефинитивно становище относно определен оптимален подход.

Въпросът за оптималното време за започване на рехабилитация е неясен. Привърженици на ранната терапия цитират данни от функционални невроизобразяващи изследвания и проучвания върху животни, които дефинират периинфарктния период като решаващ момент за започване на рехабилитация. Ранната рехабилитация е ключов елемент от лечението в „stroke unit", но няма консенсус относно дефиницията на термина „ранна терапия". Проучвания сравняващи „ранно" и „късно" започване на рехабилитация демонстрират

по-добра прогноза при започване на терапията в първите 20-30 дни

Голяма част от усложненията на един инсулт (дълбока венозна тромбоза, кожни улцерации, контрактури, констипация и хипостатична пневмония) са свързани с обездвижването и по тази причина раздвижването е основен момент в ранната рехабилитация. Оптималният момент за начало на раздвижването е неясен, но започване в първите няколко дни изглежда се толерира добре. Предварителните данни от проучването AVERT за незабавна физикална терапия в първите 24 часа, предполагат добро толериране и липса на увеличение на страничните ефекти.

Има няколко проучвания на рехабилитация отвъд една година от инцидента, като данните са недостатъчни и неубидителни за изказване на препоръки.

Повишен интензитет на рехабилитация, особено времето за упражняване на ежедневни активности (ADL), се свързва с подобрен функционален изход. Систематичен преглед на рехабилитационни техники за подобрение на функцията на ръката също предполага дозозависим ефект, макар че хетерогенността на данните изключва възможността за реална оценка на ефекта.

Най-голяма полза се наблюдава при упражнения за долен крайник

и за дейности от всекидневната активност.

Организацията и качеството на грижите може да са по-важни от абсолютния брой часове терапия. При сравнение на специализирана мултидисциплинарна „Stroke team" с обичайна рехабилитация посветеният на инсулт рехабилитационен екип постига по-добър краен резултат със значително по-малко часове терапия.