интервю

На всеки 40 секунди човек умира заради самоубийство

07-10-2019 07:00
Лили
Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com
На всеки 40 секунди човек умира заради самоубийствоПрекъснатата любовна връзка е на трето място като мотив за суицидно действие, казва д-р Зарков
Всяка година на 10 октомври отбелязваме Световния ден за психичното здраве. Според СЗО до 2020 г. психичните разстройства ще се наредят сред първите пет болести, водещи до загуба на трудоспособност. Какво е психичното здраве на българина, по-често ли се правят опити за самоубийство у нас, попитахме д-р Захари Зарков, психиатър, началник на отдел „Психично здраве" в Националния център по обществено здраве и анализи (НЦОЗА).
- Д-р Зарков, какъв акцент е поставен тази година при отбелязването на Световния ден на психичното здраве?

 

- 10 септември е Световен ден за превенция на самоубийствата, 10 октомври е Световен ден на психичното здраве. Това са две дати в рамките на 30 дни, в които темата за психичното здраве излиза на преден план. Тази година Световната здравна организация е акцентирала върху превенцията на самоубийствата. Има цяла кампания в световен мащаб, целта на която е през този период да се говори за превенция на самоубийствата, за това, че има какво да се направи, ако някой мисли да посегне на живота си. Това е свързано с данните, че на всеки 40 секунди в света един човек умира от суицид, т. е. смърт вследствие на самоубийствено действие. Затова кампанията на СЗО, в която ние от Центъра по обществено здраве и анализи, заедно с регионалния офис на СЗО, се включваме, се нарича „отдели 40-секунди за действие". Това са тези 40 секунди, през които светът губи по един човек заради самоубийство. По този повод тръгваме да популяризираме работата по превенция на самоубийствата, тръгваме да припомним някои основни рискови групи, при които опасността от такъв акт е по-висока, и основни групи от професионалисти, които биха могли да помогнат.

- Какъв процент от българите страдат от някакво психично разстройство?

Преди две години ние от Националния център за обществено здраве и анализи завършихме второто национално представително епидемиологично проучване за разпространение на честите психични разстройства – тревожността, депресията, злоупотребата с алкохол и наркотици и други, и имаме актуални данни за болестността на цялата българска популация. Цифрите по-долу отразяват т.нар пожизнена болестност - това означава всяко боледуване на хората в някакъв етап от живота им, преди да бъдат интервюирани: Чести психични разстройства (общо) засягат 14,54% от българските граждани. Тревожни разстройства (паническо разстройство, фобии, генерализирана тревога и посттравматичен стрес) – 8,4%. Разстройства на настроението (депресия, биполярна болест и дистимия)– 4,5%. Злоупотреба и зависимост от алкохол и наркотици – 4,7%. Разстройства в контрола над импулсите – 0,87%

- Каква част от тези хора правят опити за самоубийство? И трябва ли човек да има задължително психично разстройство, за да стигне до този отчаян акт?

- Отговорът е – не. Психичната болест е на едно от водещите места за провокиране на желанието за самоубийство, но не е на първо място. Самоубийството може да се предотврати. Има държави с пикове на самоубийства и други, в които има спадове. Това са феномени, които не могат лесно да бъдат обяснени, но там, където има превантивни програми – в Австрия, Унгария, във времето е доказано, че това води до намаляване на опитите, а оттам и на смъртта от самоубийства.

- Ние къде сме?

- Ние сме в „златната" среда. Не сме в първите, но не сме и на дъното на държавите в света по опити и по завършени със смърт самоубийства. Има определени групи професионалисти, с които трябва да се работи по темата, за да се осъществява добра превенция и да се намалят опитите за самоубийства. Това не е само работа на докторите и на Националния център по обществено здраве. Това е работа на професионалистите в училищата (учители, училищни психолози и педагогически съвтници), на хората, работещи в затворите, на журналистите, на работодателите, на медицинските специалисти в болниците, на полицията и пожарната. Това са 4-5 професионални сфери, в които, ако се повишава знанието на служителите, може много да се помогне на хората, които зависят от тях и да се предотврати суицид.

- Как могат близките, колегите и шефовете на даден човек да открият първите признаци?

- Когато се случи така, че близък наш човек или колега заговори по темата или изразява мисли, че не му се живее, трябва да му обърнем внимание. Да отделим 40 секунди, каквото е мотото ни, да поговорим с него, да изслушаме историята му. Сигнал, че нещо не е наред, е и ако внезапно някой стане немарлив към външния си вид, въпреки че всичко друго изглежда наред – например работи, грижи се за семейството си. Сигнал е ако има мисли за безперспективност, ако е потиснат, ако започне да злоупотребява с алкохол или стане агресивен по дребни поводи. Другото, което може да направи впечатление, е, ако започне да говори, че не му се живее, да се сбогува с роднините си по специфичен начин, например да иска прошка, да си подготвя документално нещата – това са все косвени сигнали, че човек се готви за такова нещо.

- Как да разпознаем първите симптоми при децата?

- Има три вида признаци – поведенчески, вербални и емоционални, които могат да подскажат, че на детето му се случва нещо и има риск да посегне на живота си. Това са внезапна промяна на поведението, склонност към безразсъдни постъпки, раздяла със скъпи вещи, придобиване на средства за извършване на самоубийството. Това са важни сигнали, на които трябва да се обърне внимание. Занемаряването на външния вид също е такъв. Вербалните признаци, това, което говори детето, също има значение. Шеги с желанието за смърт, съобщаване на конкретен суициден план – това са изключително сериозни знаци, при които червената лампа трябва да светне. Забавен говор, демонстриране на безпомощност, прощаване със съученици и приятели също могат да подскажат проблем. Емоционалните признаци са усещане за скръб и безпомощност, разсеяност, разпиляност, усещане за неуспех, чувство за вина, прекомерни страхове. Това са три групи косвени белези, които всеки здравомислещ човек, дори без да е професионалист в психичноздравната сфера, може да разпознае, ако познава другия.

- Нашите учители подготвени ли са, реагират ли, ако усетят такива промени в поведението на децата?

- Работихме по един голям проект „Подобрени услуги за психично здраве" и имахме специален модул за обучение на обучители на психично-здравна тематика в училищата. Опитът от срещите и обученията на учители, педагози, психолози, педагогически съветници и логопеди ни показа, че има глад за такъв вид информация. Не казвам, че не са подготвени, а че няма достатъчно знания, няма развита чувствителност по темата. А там, където има, е благодарение на самоинициативата на училищния психолог да работи по тази тема, да прави беседи с учителите, за да се повишава чувствителността им. Успехът на нашите обучения е много голям. Обратната връзка ни показа, че има нужда такива неща да се правят редовно с професионалистите, най-вече с училищните психолози, логопеди и психологически съветници. Това са хората, които най-добре разбират материята и могат да разпространяват професионалните знания в тази област на училищно ниво.

- Какви са причините децата да изпадат в състояния, които да ги доведат до самоубийство?

- Една от причините, която не можем да пропуснем, е, че половината от психичните разстройства започват на 14-15-годишна възраст. Друга водеща причина е, че емоционалният стрес е нещо нормално при юношите – любовните връзки, разделите, но ако той продължи и е много силен, може да тласне младежа да посегне на живота си. Имаме резултати и ще ви цитирам данни от НЦОЗА (от 2015 г.), че прекъсната любовна връзка като мотив за суицидно действие е на трето място непосредствено след конфликта в семейството и психичното разстройство. Т. е. несподелената любов е на трето място като мотив за самоубийство. Това особено се отнася за юношеската възраст. Децата трябва да знаят, че освен любовта, има и раздели, разпад на връзките и това е част от живота. Когато това не се знае и не бъде преподадено на професионален език, може да се превърне в причина за самоубийство.

- Вярно ли е твърдението, че само слабите психически хора посягат на живота си?

- Абсолютно не е вярно. Има много митове и факти за самоубийствата. Категорично не е вярно, че хората със слаби нерви се самоубиват. Това е един от митовете, които битуват в обществото ни. Всеки от нас може да изпадне в състояние на криза, да претърпи голяма загуба, житейски стрес и да загуби смисъла на живота. Друг мит е, че хората, които заявяват, че ще се самоубият, никога не го правят. Това е повърхностно мислене по темата. Повечето хора, които посягат на живота си, са заявявали, че ще го направят и това е факт, който трябва да се знае. Напълно невярно е, че самоубийството се случва внезапно, без предупреждение. Обикновено има етапи, в които се говори за това, има самоубийствени мисли, самоубийствен план. Никога не се случва просто за няколко секунди, това е погрешно схващане. Трета заблуда – хората, които са извършили несполучлив опит, са толкова отвратени и ужасени, че никога не го повтарят. Изключително погрешно твърдение. Истината е, че когато има история, анамнеза за суициден акт, рискът от следващ е много по-висок. Мит е, че самоубийците желаят да умрат. Няма такова нещо, желанието за живот е дълбоко вкоренено у човека. Хората са объркани, имат смесени чувства и до последно водят битка със себе си дали да го направят, или не. Друг мит е, че всички самоубийци са психичноболни. Това категорично не е вярно. Несподелена любов и конфликти има в много семейства, но това не значи, че са психичноболни. Последният и според мен най-абсурдният мит е, че ако започнеш да разпитваш за мислите му за самоубийство даден човек, го подтикваш да го извърши. Напротив, говоренето по темата, емпатията и човешкото разбиране на проблемите, които споделя ваш близък и заради които не му се живее, имат терапвтичен и протективен ефект.

- Само с помощ от близките може ли да се преодолее проблемът?

- Препоръките към близките са първо да се приеме сериозно темата, да не се омаловажава, да не се казва просто „спокойно, не мисли за смъртта, ще ти мине". Това профаниране на състоянието, в което се намира човекът, е много погрешно. Трябва да се говори, да се отделя време, да се слуша внимателно, да се задават конкретни въпроси, да се разберат причините, да се анализират, да има съчувствие. Това е нещо, което всеки може да направи, не е нужно да е професионалист психолог. Да се уважават чувствата, да се припомнят възможностите, да се говори за основните стълбове, които крепят човек, като семейството. Да се повтаря, че има хора, които го обичат, че има приятели, на които ще липсва, и няма да е добре за тях, ако изчезне. Важно е да не се обещава поверителност, особено в детската и юношеската възраст, да не се обещава, че тази лична тайна няма да се издаде на никого. Този, който изслушва страдащия човек, трябва да помисли с кого още да се свърже за помощ и най-вече да не се оставя човекът сам. Това е нещо, което всеки може да направи, без да е специалист. Препоръка към учителите е да провеждат разговори по темата със семейството, да се менажира агресията в училище. Журналистите също имат много важна роля за поднасянето на информацията по темата.

- Колко човека се самоубиват в България и колко от тях са деца?

- НЦОЗА събира информация за самоубийствата в България от повече от 10 години, като през последните три това се прави по модерен начин. Попълва се въпросник в Центровете за спешна помощ, в токсикологиите, в психиатриите, в реанимациите – там, където има информация за суицидни действия, който се предава в РЗИ. Там данните се въвеждат в онлайн платформа, която ние обслужваме и получаваме дигитализираните данни за самоубийствата в България. Това е резултат от проекта, за който говорихме. Имаме акумулирана огромна база данни, които ще представим на специална пресконференция по повод Световния ден на психичното здраве – 10 октомври.

- Получават ли адекватно лечение хората с психични проблеми в България и какво още трябва да се направи?

- Да, получават адекватно лечение. Достъпът до психиатричните практики не е труден. Работи се и със здравната каса, и с платени консултации. Ние, психиатрите, работим и можем да изписваме най-модерните лекарства. В България има достатъчно възможности човек да си обърне внимание, да дойде при нас и да се лекува.

- А прави ли го?

- Тук е големият въпрос – достъпът не е труден, но е трудна мотивацията на страдащия човек. Защото ако ви заболи крак, отивате веднага на доктор, искате да премине болката, но тъгата и мъката невинаги се разпознават като боледуване. Особено след 65-годишна възраст – имам много пациенти, които смятат, че това, което преживяват, е старостта, а става въпрос за депресивни симптоми и след лечението те преоткриват живота. Месецът от 10 септември до 10 октомври е точно времето и мястото да фокусираме вниманието, да припомним, че психичните разстройства са често срещани. Данните от предишното изследване сочеха, че 20% от популацията са засегнати, а при сегашното са около 14%.

- Искате да кажете, че намаляват?

- Има такава тенденция. Има и няколко хипотези за нея. Едната е, че се увеличава търсенето на психиатричната услуга, а оттам и превенцията. Услугите са на високо професионално ниво, обучението е професионално, психиатрите, които останаха в България, са добри лекари. Въпросът е, че трябва да бъдат потърсени.

- Как могат да намерят учителите и психолозите в училище допълнителна информация по темата?

- Имаме изготвени много ръководства, които са достъпни на сайта www.bgmental.info и са резултат от нашата работа по темата. Там има също достатъчно информация за превенцията на самоубийствата, всичко може да се тегли безплатно и да се ползва в практиката.



Бюджетът на ДОО няма да реши тежките проблеми

Бюджетът на ДОО няма да реши тежките проблеми

След продължителни дебати и скандали парламентът прие на второ четене бюджетът на Държавното обществено осигуряване за 2020 г. Ще реши ли той натрупаните проблеми в сферата, попитахме д-р Хасан Адемов, председател на парламентарната социална комисия.
Педиатрията беше изоставена повече от 20 години

Педиатрията беше изоставена повече от 20 години

Проблемите в педиатрията засегнаха цялото общество. След смъртта на 3-годишното дете и напускането на част от екипа, скандалът стигна дори до парламента. Кои са най-сериозните проблеми в здравеопазването в тази област, попитахме д-р Стоян Лазаров. Той е началник на Отделението по детска кардиохирургия в НКБ.
Зъбни протези за всички над 65 г.

Зъбни протези за всички над 65 г.

На 22 и 23 ноември в Пампорово се състоя Извънреден конгрес на Български зъболекарски съюз. Какво е решено на него, какви услуги ще получат здравноосигурените граждани следващата година и има ли промяна в оралното здраве на българите, попитахме председателя на БЗС д-р Николай Шарков.
Отново ще сме свидетели на тупане на топката и чакане на избори

Отново ще сме свидетели на тупане на топката и чакане на избори

През 2020 г. здравната каса ще разполага с 400 млн. лв. повече, в сравнение с тази година. Ще помогнат ли допълнителните пари за по-доброто лечение на пациентите, попитахме адв. Андрей Дамянов. Той е зам.-председател на Националната пациентска организация и член на Надзорния съвт на НЗОК.
Никой досега не е вдигал пътеките толкова осезаемо

Никой досега не е вдигал пътеките толкова осезаемо

Преговорите за НРД 2020 г. започнаха. Те ще определят правилата, по които ще работят медиците следващата година. Ще се подобрят ли условията в лечебните заведения с допълнителните 200 млн. лв., попитахме проф. Николай Габровски, зам.-председател на БЛС.
Общинските болници да станат защитени

Общинските болници да станат защитени

Преговорите за НРД 2020 между БЛС и здравната каса започват днес. Те трябва да определят правилата, по които ще работят лекари и болници през следващата година. Ще стигнат ли допълнителните 400 млн. лв. в бюджета на касата да потушат напрежението в сектора, попитахме д-р Неделчо Тотев.
Необходима е „черна кутия“ за лекарските грешки

Необходима е „черна кутия“ за лекарските грешки

Темата за лекарските грешки отново се появи в общественото пространство. Увеличават ли се делата на пациентите срещу медици, попитахме адв. Мария Петрова, създател на LexМedica, първата специализирана кантора в областта на медицинското и здравно право.
На европейско ниво е българската кардиохирургия

На европейско ниво е българската кардиохирургия

Всяка година в навечерието на 19 октомври – Деня на българския лекар, обръщаме поглед към нашите медици.  Този път „Лекар на годината 2019" е проф. Пламен Панайотов, началник на Клиника по кардиохирургия в УМБАЛ „Св. Марина" – Варна. Как се става толкова добър специалист, разказа професорът за читателите на clinica.bg.
Отпадат задължителните нощни дежурства за аптеките

Отпадат задължителните нощни дежурства за аптеките

Световният ден на фармацевта тази година премина под мотото „Безопасни и ефикасни лекарства за всеки". Успяват ли аптеките да ги осигурят на всички граждани в страната, попитахме проф. Илко Гетов. Той е председател на Българския фармацевтичен съюз.
Клиничните проучвания теглят медицината напред

Клиничните проучвания теглят медицината напред

Все повече нови лекарствени продукти и модерни терапии навлизат в медицината. Всички те преминават през клинични изпитвания, преди да се появят в аптеките. Как се справяме ние в тази област, попитахме д-р Борислав Борисов, председател на Българската асоциация по клинични проучвания.
1 2 3 4 »

Този месец на вашите въпроси отговарят специалистите от Болница "Тракия" в Стара Загора.

СПРАВОЧНИК
Декември 2019