Приемаме пациенти в по-тежко състояние, заради изолацията

Методът „проба-грешка“ в здравеопазването е тотално неприложим, затова реформите трябва да са обмислени, казва проф. Радев

Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com

- Най-малкото радостно е да получиш добра оценка за труда си. Но човек не работи за наградата. Прави го, защото има желание да свърши нещо и то както трябва. За наградата решават другите.

- В какви научни проекти сте участвали?

- В годините те са много и разнообразни. Това, което най-много ме радва е, че се въведе като стандартна методика в нашата клиника ендоскопската хирургия на заболявания на белия дроб. Другото, по което клиниката работи, са реконструктивните операции на млечната жлеза след извършване на радикални оперативни интервенции при злокачествени заболявания на гърдата. Като работа в университета успех е навлизането доста сериозно в нашата учебна практика на симулационната медицина. Работи се в различни направления. Въведохме като задължително обучение на стажант-лекарите и курс по антитероризъм, като става въпрос и за реакция при бедствия и аварии.

- Как се справи „Св. Марина" с пандемията? При Вас няма заразени медици.

- Не, нямаме заразени медици. При нас пациентите, които имат такива проблеми, се лекуват основно в университетската Клиника по инфекциозни болести. Там всичко беше добре организирано, така че в сградата на „Св. Марина" нямаме заразен медицински персонал. Важно е да се спазват правилата, като те не са нови за нас. Това, че във Варненския регион бройката на заболелите от коронавирусна инфекция е малък, е видимо. Ние нямаме такъв голям проблем с КОВИД-19. Дали морето ни помогна или добрата организация - не знам, но това е факт.

- Решено е болниците да получат 85% от очакваните приходи. Ще се справи ли лечебното заведение финансово?

- Категорично ще се справим. Ние нямаме проблем с финанисрането, болницата стои стабилно. Тези 85%, които са решение и са записани в анекс към НРД, ще ги получим, но дори да не ни ги дадат, болницата няма да загине. Това не е валидно за нас.

- Предполагам, че има сериозно намаление на броя на пациентите?

- Да, така е, защото имаше заповед на министъра на здравеопазването да се прекратят плановите приеми, което спазваме категорично и точно. Сега отново започна приема, вижда се как пациентите стават все повече и повече. За съжаление случаите са малко по-тежки, заради престоя от два месеца вкъщи. Хроничните заболявания са обострени, тези с онкологична насоченост също са по-напреднали, но мисля, че ще се справим.

- Очаквате ли сега да има бум на хоспитализациите?

- Дали ще има бум на хоспитализации зависи от това как една болница си организира дейността. Когато всичко е планирано и пресметнато, няма как да има такъв „удар" от пациенти, които стоят с торбичките за приемане пред входа на болницата и чакат да се освободи легло. При добър мениджмънт, при добра работа това не се случва. Всичко е планирано, всичко е уточнено, има си графици, по които регулярно върви приема. Това не е проблем, който би трябвало да представлява затруднение в работата на една болница, ако се управлява добре. Спешните случаи са тези, които не можеш да управляваш, но и при тях се справяме.

- Болницата готова ли е за летния сезон?

- Готови сме, както всяко лято. Имаме спешни кабинети за възрастни и за деца, всичко което идва по спешност се приема и се лекува. Не виждам да се случи нещо по-различно сега. Връщаме се, образно казано, към нормално функциониране, но болницата не е спирала напълно.

- Смятате ли, че отпускането на мерките и старта на туристическия сезон ще доведат до нова вълна на КОВИД-19?

- Това е въпрос, на който трябва да отговорят специалистите - инфекционисти, епидемиолози, вирусолози. Аз съм хирург, нищо че началникът на щаба също е такъв, това не е наша работа – дали ще има втора вълна или не. Важното е, ние да сме готови ако има, отново да си подредим нещата така, че да няма затруднения.

- Увеличава ли се личната отговорността при това положение?

- Ние така си организираме действията, че да не допускаме заразата. Не виждам нещо, което да е по-драматично да се случва оттук насетне. Готови сме, нямаме проблем за евентуална втора вълна - това е като една грипна епидемия. Знаете, че през декември имаше такава, януари – също. Режимът на работа е подобен - взимат се необходимите предпазни мерки.

- Как приключвате годината в Медицинския университет във Варна?

- Имаше доста публикации как системата на здравеопазване за кратко време се е справила с проблема чрез т. нар. дистанционни форми на електронно обучение. Ще излезе, че се хваля, но не мога да не кажа, че ние в МУ-Варна по този начин работим от 6 години. В университета беше въведена една система Blackboard, която не е наша, тя е на САЩ и тя дава изключително големи възможности за обучение. Това не е система от типа на Скайп, Вайбър, Гугъл и други, където единственото възможно е да се видите един с друг. Тази система е създадена да се обучава чрез нея, затова нямахме никакъв стрес, че се минава на такъв тип преподаване. Ние и досега така работехме, разбира се не в такъв обем, защото не се налагаше да го правим. Така че всичко мина много лежерно, елегантно.

- Все пак не се става доктор онлайн, нали?

- Да, категорично. Тази система за нас е допълнителен метод. Живата връзка, работата с пациенти, клиничната патология, която трябва да бъде представена на всеки студент, не може да се научи с гледане по интернет. Това при всички положения ще си остане като практика, но ще я продължим сега, когато минат рестрикциите. Нищо фатално няма. Въпросът е, че не загубихме време и учебен материал, който трябва да се преподаде на студентите. И тестовете, които си вървят по Blackboard системата, и видеоконферентните връзки, лекциите и възможностите за представяне на видеоматериали на оперативни интервенции, на клинични изследвания, които ние сме направили и го имаме като база данни, това ни помогна в тази ситуация. Да не забравяме и телевизията MU-Vi.tv. Ние сме единственият университет, който има собствена телевизия. MU-Vi.tv прави 5 години. Използваме я много активно в учебния процес. Има си раздели, в които всеки може да погледне и да си потърси информация. Това е нещо, което ни помогна да не се чувстваме безсилни при промените в преподаването на студентите. Имаше сериозна положителна роля.

- Тази пандемия няма ли да забави здравната реформа, за която толкова години говорим и като че ли беше сложена най-накрая в дневния ред?

- В кой дневен ред? Не съм чул някой да е предлагал здравна реформа.

- Бяха предложени два варианта, но не беше постигнат консенсус. Какво трябва да се направи, според Вас?

- Много ми се иска да се промени структурата на здравеопазването. Думата „реформа" въобще не я споменавам, защото е толкова изтъркана и толкова негативен заряд носи в себе си, че е по-добре да я забравим. Но нещата трябва да се случат и то не на парче. Не някой да е решил да направи нещо, но какъв ще е ефектът, ще видим после. Методът „проба-грешка" в здравеопазването е тотално неприложим вариант, защото в медицината грешката води до загуба на човешки живот. Предварително всичко трябва да бъде обмислено, обсъдено, тествано, проверено и чак тогава да се прави. Не трябва да забравяме, че здравеопазването е консервативна система. И образованието – също. Те не търпят много резки промени. Така че без предварително структуриране на едни промени, които трябва да се направят в системата, всичко останало носи риск. Ако си спомняте, същото беше и с реформите на здравната осигуровка и застраховка. Видя се, че вариантът да се прави застраховка, както Каско на колата, не работи. Няма как да стане, защото няма кой да го направи. Самите застрахователни компании решиха, че това не е за тях, защото нямат сигурност дали ще имат възвращаемост на парите, които влагат. Много са проблемите – не може да се каже от утре започваме реформа. Такова нещо в здравеопазването не може да стане.

- Последният вариант, който предложи МЗ, беше за пълно раздържавяване на здравната каса. Какво е Вашето мнение?

- Какво щеше да се случи сега, ако я нямаше държавата? Всичко щеше да рухне. Прави впечатление, че в последно време всички питат къде е държавата? Ами ако бяхме раздържавили напълно и здравното осигуряване, какво щеше да се стане? Кой ще плаща? Така не може. Много е рисково да направиш нещо, за да кажат някои хора, той е започнал да прави реформа. Напротив, не бива да се пропуска едно нещо, за което се говори много дълго време – за уреждането на електронната здравна карта, електронната рецепта и е-достъпът. Това може да се направи и върху него да се стъпи, за да се променя по-нататък системата. Но други организационни мероприятия, които да се правят бързо, сега и веднага, за да кажем – вижте, ние направихме нещо, не е добро. Това е рисково.