Първото ин витро беше в Медицинска академия

Сервитьорката на Тодор Живков ни помогна, за да продължим тази дейност у нас, спомня си проф. Атанас Щерев

Милена
Златкова
zlatkovamilena5@gmail.com

- Проф. Щерев, наричат Ви "бащите на ин витрото" в България, заедно с проф. Ватев. Тази година отбелязваме 30 години от първото бебе ин витро у нас. Как се случи всичко?

- През 1978 г. се роди първото инвитро бебе във Великобритания. Постепенно интересът към методиката нарасна неимоверно и се появиха все повече публикации за инвитро технологията, които сериозно предизвикаха интереса ми. През 1982 г. аз вече преподавах лекция по инвитро оплождане в курсовете към Института по ендокринология, геронтология и гериатрия. Методиката напредна в цял свят и само няколко години по-късно в 1984 г. в САЩ вече имаше над 400 инвитро лаборатории. За мен в началото обаче това беше по-скоро теоретично занимание, като моята главна цел беше хормоналната дейност на яйчниците при определени заболявания. Тогава извършвахме клиновидни резекции на яйчниците, като моето желание беше да направим пункция на яйчникови структури и да изследваме успоредно в кръвта на пациентите и във фоликуларната течност определен тип хормони. Понякога сред пунктатите имаше и яйцеклетки с кумулусни маси, които обаче по онова време не бяха обект на нашето внимание. Пункцията на яйчникови структури беше свързана с опасности и аз бях ангажирал колеги от „Майчин дом" и от Пета градска болница, за да мога да направя без проблеми при пациентите тези манипулации. Един ден д-р Евелина Матеева ми каза, че в Медицинска академия от две години работи една комисия за въвеждане на инвитро оплождане. По нейните думи те се опитвали да изваждат яйцеклетките с лапароскопия и за изминалия период нямат никакъв резултат, а аз без проблеми с пункция съм бил аспирирал яйцеклетки. Нейното предложение беше да ме свърже с д-р Ватев. По-късно тя ме запозна с него. По време на първите ни срещи той каза, че отдавна е обяснявал на останалите специалисти и професори, работещи по проекта, за изваждането на яйцеклетки с пункция под ултразвуков контрол, а не с лапароскопия. След тези срещи аз се опитах да обясня на тогавашния ръководител на Института проф. Мирков, че трябва да изваждаме яйцеклетки под ултразвуков контрол. Неговите думи бяха дословно следните:

„Сутринта пращам една бременна жена за ултразвуков преглед. Специалистът, извършил прегледа, ми каза, че бебето е със седалищно предлежание. Аз провеждам оперативно родоразрешение и се оказва, че плодът е с главично предлежание. Тези хора не могат да видят къде е главата на бебе, а ти искаш с ултразвук да изваждаш нещо толкова малко като яйцеклетки." Махнах с ръка, като явно не можеше да се говори с него по този въпрос и да успея да го убедя. Започнахме успоредно с процедурите в Майчин дом да изваждаме яйцеклетки при нас в Института по ендокринология, след което ги пренасяхме при д-р Ватев и така за три месеца съвместна работа се получиха три успешни бременности. В последствие се разрази конфликт между мен и д-р Ватев. И така аз продължих заедно с други колеги с много трудности развитието и разпространението на тази методика в България. След конфликта с проф. Ватев разбрах, че съвместната ни работа вече беше невъзможна. Неприятното е, че разривът в един колектив води до нови затруднения и предизвикателства. Трябваше да се преодолеят разногласията, да се потърсят нови взаимодействия. Затова заедно с д-р Йосиф Димитров, д-р Валентин Лачев и д-р Владимир Янков направихме нов екип, в който се включи биологът Димитър Баров.

- След това всичко гладко ли вървеше?

- След раждането на първите инвитро бебета успехът намери голям отзвук в тогавашните български медии, но след тези първи успешни процедури аз срещнах съпротивата на тогавашната администрация в Медицинска академия. Получих забрана да продължа развитието на методиката. Бях на път да се отчая, но съдбата явно имаше други планове. Няколко месеца след раждането на първите „бебета в епруветка" и стопирането на дейността ми в тази посока, при мен дойде на преглед пациентка изпратена от д-р Райна Бинева с репродуктивен проблем. След проведения преглед се установи, че лечението ѝ за забременяване може да бъде осъществено чрез инвитро оплождане. Трябваше обаче да обясня на пациентката, че не може да извърши процедурата при мен заради забраната да се занимавам с методиката. Спомням си, че тогава усещах, че правя нещо добро и революционно ново, което може да помогне на много двойки, като продължавах денонощно да работя в тази насока. Проблемът беше да не би да ме спрат окончателно и да ми отнемат апаратурата която бях събрал от села и градове във всички краища на България. Това е друга любопитна история, която заслужава дълъг разказ. Връщайки се на случката, след прегледа се случи неочаквана изненада, която промени професионалния ми път в репродуктивната медицина завинаги. След като ме изслуша, че нямам позволение да прилагам методиката, пациентката ми обеща, че ще се застъпи за мен и аз ще получа разрешение. Спомням си, че много се учудих и след прегледа попитах лекарката, който изпрати пациентката при мен, коя е тя. Отговорът беше, че тя работи като сервитьорка. Само един ден след случката обаче чудото се случи. Получих обаждане от най-високо ниво, с което ми бе разрешено да работя по инвитро методиката. Малко по-късно тайната на загадъчната жена бе разплетена, когато стана ясно, че в действителност тя работи като сервитьорка, но не на кого да е, а на Тодор Живков.

- Как се променя здравният статус на пациентите през годините - съотношението на жените и мъжете, които имат нужда от репродуктивна помощ, еднакво ли е?

- Съвремието ни излага хората в репродуктивна възраст на много неблагоприятни фактори, влияещи върху техния фертилитет – стрес, замърсена околна среда, лоши хранителни навици, застоял начин на живот, затлъстяване и т.н. Това, което обаче в най-голяма степен оказва влияние върху възможностите за зачеване е повишаващата се репродуктивна възраст на партньорите и най-вече на жената. Поради икономически, културни и социални причини все повече двойки отлагат решението за забременяване. Вече е повече от обществено приемливо сред българите между 25 – 35 г. да оставят на заден план създаването на поколение за сметка на постигане на финансова стабилност, кариерно израстване и осигуряване на добър стандарт на живот. В последните две десетилетия има сериозно изместване на средната възраст на зачеване и раждане в България – в началото на 90-те години тя е около 20-21 години, а понастоящем по данни на НСИ и регистъра на ражданията е 26,8 г. В София и големите градове на страната възрастта достига дори 30 години. Нараства делът на родилките с първо раждане над 35 години – по неофициални данни за последните 10 години той се е повишил над 2 пъти – от 6% на 13%.

Заради това на първо място се повишава броят на жените и двойките с репродуктивни проблеми. На второ място повишената репродуктивна възраст на първо зачеване дори при нормално протичане на бременността и раждане, много често значи, че няма биологично време за създаване на второ и последващо дете. На трето място повишената възраст и рисковите фактори увеличават опасностите от проблемно протичане на бременността и нейната загуба, от преждевременно раждане или раждане на деца с генетични и други увреждания.

Що се отнася до разпределението по пол, то причините за инфертилитет се поделят почти по-равно между мъжете и жените в двойките.

- Каква е промяната в успеваемостта - у нас и по света?

- През далечната 1987 в България се поздравихме с първите бременности след инвитро процедури, но все пак успешните случаи в първите години от приложението на технологията у нас са бяха 3-4 годишно. Понастоящем всяка година се реализират няколко хиляди бременности, заченати чрез инсеминационна или инвитро процедура в клиниките по асистирана репродукция в България. И ако в зората на инвитрото в България средната успеваемост в общата група на жените от всички възрасти беше около 10% на ембриотрансфер, то в момента тя е около 35 %. Увеличението е близо 4 пъти за последните 30 години. Сходно е положението и в световен мащаб.

- В коя част от репродуктивната медицина има революционни промени и как влияят те на работата с пациентите?

- Описаната положителната тенденция се дължи, както на натрупания през годините опит и на напредъка на диагностичните възможности, така и на развитието на ембриологията, генетиката и имунологията. Значение оказват също и внедряването на нови методики и инвестициите в най-модерно оборудване. В последните години в IVF лабораторията ни сме въвели последно поколение оборудване и консумативи за прилагането на различни нови методики за повишаване на успеваемостта при инвитро като ембриоскопия, spindle view, IMSI, калциева активация, ко-култивиране на ембриони с ендометриални клетки, асистиран хетчинг с лазер и т.н. Благодарение на различни нововъведения в клиничната, ембриологичната и биологичната практика, през последното десетилетие и у нас и в световен мащаб се повишава в пъти успеваемостта при диагнози като намален яйчников резерв, повтарящи се имплантационни неуспехи, т.нар. мъжки фактор и др. В резюме инвитро лечението на безплодие в България е отбелязало голямо развитие в последните три деситилетия, поради което много от считаните за безнадеждни случаи преди, имат шанс за успешно зачеване днес.

- Как в днешно време виждате тенденциите в областта на инвитро оплождането?

- В последните години все повече се говори за т.нар. персонализирана медицина. В нашата болница се стремим да следваме нейните принципи и да разглеждаме всеки един случай индивидуално, като прилагаме персонализиран подход в диагностичната и терапевтичната част от лечението на всеки отделен пациент.

- Забелязвате ли прекалена склонност към комерсиализация в репродуктивната област?

- Персоналното внимание, топлото и човешкото отношение и изграждането на доверие между лекуващия лекар и пациента са ключови за успеха на едно лечение. Финансовият аспект в медицината е важен, но той не може да бъде водещ. Във всяка една сфера на медицината у нас има добри и лоши примери по отношение на комерсиализацията. Пациентите със своя обмислен и информиран избор на лечебно заведение и лекуващ екип трябва да поощряват добрите и да наказват лошите примери.

- Това, с което се гордеете и ще се радвате да Ви запомнят?

- Предпочитам другите да говорят вместо мен по тази тема. Все пак ще кажа, че съм щастлив, че в изминалите близо 50 години от моята активна практика като лекар положих усилия за развитието в България на две иновативни клона на акушерството и гинекологията – репродуктивната медицина и феталната медицина. Изминаха 30 години от онези първи стъпки, първи бременности и първи раждания на бебета, заченати чрез инвитро технологията. Част от родените през тези години деца вече имат свои деца. Винаги, когато се срещаме с родителите и децата, заченати благодарение на асистираните репродуктивни технологии, у мен и у колегите ми остава усещането на удовлетворение, че сме помогнали на новия живот да се появи на бял свят.