Прозрачността във финансирането е задължителна

Представителите в Надзорния съвет на НЗОК трябва да декларират конфликт на интереси, казва Станимир Хасърджиев

Пазарът на здравно застраховане у нас вероятно няма, но пазар в здравеопазването категорично има. Ако нямаше пазар, нямаше да има постоянно роящи се болници, всяка от които бърза да сключи веднага договор със здравната каса. Това означава, че не е чак толкова неефективно да се работи с нея. Пазар има много сериозен и в сферата на лекарствата. Затова ще се опитам да покажа някои европейски принципи за осигуряване на прозрачност, когато става дума за изразходване на публични средства.

Прозрачност чрез обществен контрол

Механизмите тук са два - пряк контрол чрез гражданите и чрез организациите, които представляват определен сектор. Много е важно как дефинираме легитимността на тези организации и как осигуряваме тяхната прозрачност, която трябва да подсигури прозрачността на разходването на публичния ресурс. Няма по-добър измислен модел към настоящия момент за контрол освен чрез тези организации. Едни от тях са пациентските.

Какво създава една организация

На първо място това е нейната репрезентативност – доколко тя представлява определена група от обществото. Обикновено това се случва чрез нейната членска маса или чрез нейните членски организации. Така се представлява обществото и в географски аспект и като експертиза, например по различните заболявания.

Другото е управлението й. Тук отново имаме проблеми при много от тях. Европейските принципи казват - членовете са тези, които трябва да управляват една организация. Те правят това чрез избиране на легитимни органи, чрез текущ контрол, планов контрол, общи събрания. Решенията не могат да бъдат взети еднолични, а трябва да бъдат колективни и да отразяват вижданията на всички членове.

Един много важен проблем, който е и при болниците

Лечебните заведения, бивайки търговски дружества (ТД) многократно правят опити да не казват какво харчат като публичен ресурс, какви са им приходите им от кешови плащания. Когато ги попитаме, винаги получаваме един и същ отговор - това е търговска тайна. Как може употребата на публични средства да е търговска тайна. Винаги съм задавал този въпрос. Не е търговска тайна колко се харчи за лекарства, но е търговска тайна откъде са основните приходи в болниците, дали са на печалба или загуба, а в същото време те ползват огромен публичен ресурс. Един добре регулиран пазар е лекарственият, в него се знае всичко, освен тези отстъпките. Но има огромен брой ЛЗ, където отиват над 50% от парите на НЗОК, там е най-голямото доплащане и няма никаква прозрачност. Управлението им е непрозрачно - собственикът назначава някакви представители в бордовете, които никой не знае. А западните модели показват, че трябва да има добър обществен контрол, който наблюдава какво се случва в ЛЗ. Има огромни средства, които минават през обществени процедури в болниците и никой не знае какво става там, където потъва най-големият финансов ресурс. Затова прозрачността при финансирането, включително и при пациентските организации, е изключително важна.

Ние спазваме европейските принципи

Финансирането трябва да е подсигурено от различни източници. Не може една организация да получава финансиране от 40 компании и някой да твърди, че тя лобира за дадено лекарство – за кое точно, след като всички компании са преки конкуренти. Освен това държавата не е подсигурила никакви други възможности за финансиране за пациентските организации, които участват във взимането на решения за обществото. В Европа тези организации получават обществено финансиране, за да е сигурно, че решенията, които вземат ще са в полза на обществото. Тук такава опция нямаме. И когато хора, които умират и нямат достъп до дадено лекарство излизат на улицата е лесно да кажеш, че те лобират. Докато не се изчисти въпроса с финансирането, ще го има този момент.

Избягване на конфликт на интереси

Публичните организации, които са в Надзора на касата, би следвало да осъществяват някаква форма на обществен контрол, въпреки че сега не се получава точно така. Съвсем нормално е тези хора да са работили другаде, да са получавали хонорари някъде, затова е изключително важно да декларират конфликт на интереси. В ЕМА всички са длъжни да декларират доходите си, защото е налице най-голямото съмнение, че са повлияни от фарма индустрията. Ние сме възприели тази практика в ЕПФ, редно е това да става и тук. Не винаги декларирането, че си бил в борд означава, че имаш конфликт на интереси. Но трябва да кажеш къде си работил, за да е ясно какво те е довело до едно конкретно решение.