Мнение

Директорите с доказани престъпления са за затвора

17-05-2018 10:47
Трябват поне 2-3 години, за да се решат част от проблемите в здравеопазването, казва проф. Радослав Гайдарски Директорите с доказани престъпления са за затвора
Лили
Лили
Войнова
voinova.lili@gmail.com
Здравният сектор продължава да се тресе от скандали и протести. След личните лекари, на площада излязоха и професионалистите по здравни грижи. Недоволстват и медиците от няколко закъсали болници в страната заради неизплатени заплати. На този фон тече обсъждането на няколко важни документа - предложената от Министерство на здравеопазването методика за финансиране на болниците, Националната здравна карта, идеите за промени в ТЕЛК. Накъде се движи здравната система и могат ли да бъдат преодоляни проблемите, попитахме бившия министър на здравеопазването проф. Радослав Гайдарски.
- Проф. Гайдарски, имате сериозен опит зад гърба си, така че можете да прецените върви ли в правилна посока българското здравеопазване? 

-  През последните няколко години има сериозно натрупване на проблеми в системата на здравеопазване, особено по времето на предишния министър Петър Москов. Не се вземаха навреме нужните мерки и сега новият министър, въпреки че е невинен, ще понесе всички последствия. Мисля, че новото ръководство на МЗ полага огромни усилия да оправи нещата, но за съжаление те са толкова много, че трудно ще се справи. И това не може да стане за месец-два. Трябват най-малко 2-3 години, за да се решат поне част от проблемите.

- Какво е мнението Ви за единната методика за финансово управление на болниците? Ще успее ли да стабилизира лечебните заведения? 

- Новата методика може да се коментира едва след като се натрупа опит от прилагането й. Не мога да кажа предварително. Не ми се иска да гадая дали от нея ще стане нещо по-добро или по-лошо за здравната система. Мисля, че не е правилно.

- Не се ли „връзват” по този начин ръцете на директорите да управляват болниците си, съобразно тяхната специфика? 

- Досега на директорите на държавните и общински здравни заведения им бяха дадени такива права, каквито едва ли съществуват някъде в Европа и света. Те можеха да си купуват медицински изделия, апаратура, лекарства, като сами си провеждаха конкурсите, сами нагласяваха обществените поръчки и затова се стигна до тук. А в края на краищата, собственик са общините и държавата. И когато цените на еднакви медицински изделия, апаратура и лекарства са различни в отделните болници, за това няма абсолютно никаква логика. Не е възможно подобно нещо да съществува в правния свят. Затова мисля, че поне за апаратурата, за скъпите лекарства трябва да има единни цени. Не може в дадена болница да се купува един апарат за 1.5 млн. лв., а в другата същият да струва 900 000 лв. Разбирате разликата и тя е голяма. Благодарение на тази безстопанственост и безотговорност, която беше създадена през последните години, се стигна до тук. Така че аз смятам, че трябва да има единност в ценообразуването, особено за скъпите лекарства и апаратура. Как ще стане това, вече е въпрос на организация.

Досега на директорите на държавните и общински здравни заведения им бяха дадени такива права, каквито едва ли съществуват някъде в Европа и света

- Как трябва да се осъществява контролът в болниците, за да бъде по-ефективен? 

- Истината е, че не се осъществява нужният контрол. Ако го имаше, може би нямаше да се стигне до тук. По мое време също имаше огромен дефицит в здравеопазването. Аз заварих 160 млн. лв. просрочени задължения и само за три години ги намалихме на 40 млн. лв. Значи има начин и то при много по-малко финансови средства. Сега построиха безотговорно много частни болници, без да се мисли дали има нужда от тях или не. Даже за някои се отделяха определени средства предварително, за да може след това, когато бъдат открити, веднага да им се изплатят. Това какво ви говори? Няма ли нещо съмнително? Освен това тази Национална здравна карта, която трябваше отдавна да бъде въведена в България, не случайно беше забавена и чак сега намира място за реализиране. И вижте какъв вой се надава срещу нея, защото тя ще даде възможност на отделните области да ограничат средствата за здравеопазване, да ги използват по-ефективно.

- А трябва ли да се орежат част от съществуващите легла? 

- Когато се направи точна преценка за нуждите на отделните области, мисля, че това е разумно. Тогава могат да се толерират онези болнични заведения, които имат добра апаратура, добре обзаведени кабинети, добре подготвени специалисти и имат точно определено количество легла. Не може в градове като София, Пловдив, Сливен, Пазарджик, където има доста общински, държавни и по няколко частни болници, касата да ходи след тях и непрекъснато да плаща на всички. Това трябва да бъде ограничено. Редно е да се знае колко легла са нужни във всяка една област. Ако обаче се каже, че общо ще бъдат съкратени 6 000 легла като във всички градове се намалят с еднакъв процент, това не е правилно. Трябва да бъдат съкратени легла само там, където има излишък. Ако няма, не бива да се пипат, а напротив. Има няколко места в България, където има нужда от откриване на допълнителни легла.

- Здравната карта ще успее ли да изпълни основната си функция – да осигури равен достъп до медицинска грижа навсякъде в страната?

- Здравната карта е едно необходимо зло за България. Трябва да има такава карта, но всичко зависи от това как ще бъде реализирана. Как ще бъдат определени приоритетите по области, как ще бъдат осъществени намеренията на министерството.

- Непрекъснато се твърди, че се правят ненужни хоспитализации. Как може да се контролира този процес?

- Много лесно – с цените. Не може една манипулация, извършена в лабораторни условия, да струва от порядъка на 100 лв., но когато е в болница като клинична пътека, цената й да скача на 700 лв. Разликата е огромна. Така че има начин, но всичко трябва да е регулирано. Не е възможно само в България да има три пъти по-висока заболеваемост в определени нозологични единици в сравнение с всички останали страни в ЕС. Веднага давам пример – при сърдечно-съдовите заболявания и белодробните болести. Представете си във всяка една страна се знае колко боледуват, примерно на 100 000 души население. В България ние надхвърляме числата многократно при някои болести. Но пак казвам, причината не е в болните, не е в болничните легла, а е в тази ценова разлика, която подтиква пациентът да бъде настанен в клиника, въпреки че заболяването може да се изследва и лекува в амбулаторни условия, където цената е много по-ниска.

- Трябва ли да се засили извънболничната помощ, за да не се стига до болниците?

- Естествено. Това е правилото и тук трябва много строг контрол, но когато го няма, виждате какво се получава.

- Ако се премахне изискването болниците да са търговски дружества ще се промени ли ситуацията?

- Темата е за друг разговор. Много лесно може да се каже - дайте да премахнем статута на търговски дружества на болниците, но преди това трябва да се обсъди как може да стане, по какъв начин. Има ли достатъчно средства за това нещо, особено при положение, че в момента болничните заведения са с огромни задължения към определени търговци на лекарства, консумативи и апаратура. Те ако искат, могат много бързо да ликвидират дадена болница. Така че трябва да се помисли, защото това вече не е само търговско-финансов, а е и политически въпрос. Трябва да се вземе политическо решение.

- Има болници с огромни задължения, които в същото време притежават десетки декари земя. Когато вие бяхте министър, непрекъснато се говореше за приватизация на неизползвани активи на болниците. Защо не се случи?

- Този въпрос трябва да зададете на министрите след мен. Аз не искам да цитирам конкретни болнични заведения, но някои наистина имат огромни територии, които са напълно излишни. Имат и стопански сгради, които също не се използват. Всички те можеха да бъдат продадени в полза на болниците, като парите да се използват за покриване на дълговете. Но това не се случи, защото имаше други политически виждания на ръководствата на МЗ след мен.

Трябва да бъдат съкратени легла само там, където има излишък. Ако няма, не бива да се пипат, а напротив

- Има ли място за общинските лечебни заведения или те трябва да бъдат преструктурирани в ДКЦ и болници за долекуване?

- Не може да се говори за преструктуриране на общинските болници в общ план, защото някои от тях са много по-добре обзаведени и обслужват по-голям контингент даже от определени окръжни болници. Така че да се говори, че общинските болници са ненужни, че трябва да бъдат перструктурирани в медицински центрове или хосписи, е глупост. Трябва конкретно да се подхожда за всяка от тях. Има няколко болници към малки общини, които действително нямат бъдеще и няма смисъл да съществуват, но има и такива, които са на добро ниво. Така че и този въпрос трябва много внимателно да бъде разгледан, а не да се говори - дайте да закрием общинските болници, защото са ненужни и ще се лекуваме само в областните.

- Да, но има болници, които затварят отделения поради липса на кадри.  

- Ето, стигаме до друг проблем – липсват достатъчно лекари и сестри. Политика на самата болница е да подготвя кадрите си. Ясно е, че не са обгрижени младите хора, които са постъпили там и естествено част от тях напускат. Мисля, че това също е политически проблем, който е изоставен. Това, което се случи през последните години е направо предателство спрямо българския народ. И трябва да се търси строга отговорност от министрите, които бяха преди Кирил Ананиев, а и от директорите на болниците. Защото не може в една болница като Ловеч, Враца, защото те станаха нарицателни, да допуснеш външни структури да изсмукват финансите на държавното заведение. Същото го имаше и във Военна болница. Там по подобен сценарий една частна клиника беше настанена и работеше за сметка на държавната болница. Как така частната болница в двора или в сградата на болниците в Ловеч или Враца дълги години просперира, взема си печалбата и парите, а държавните отиват на закриване? Мисля, че там трябва да се търси вече строга не само финансова, а юридическа отговорност. И не случайно прокуратурата е погнала 21 директора и бордове на окръжни и общински болници! Мисля, че трябва да има някаква справедливост. Не само да бъдат отстранени, а тези, за които са доказани престъпленията, да отидат в затвора. По такъв начин ще се дисциплинира системата. Иначе, всеки си е правил сметката, че в дадена болница се печелят пари и директорът си купил, примерно апартаменти на децата в София, други по Черно море, трети на Бяло море и т. н. Нека докажат как са се сдобили с тези средства? На някои от тях мястото е в затвора. Иначе, ако останат така нещата, ще станем още по-зле.

- Всички казват, че реформи са нужни, но когато се предложи нещо, винаги има съпротива. Защо е така?

- В момента се предлагат промени, но аз не съм убеден, че това са сериозни реформи. Все пак има желание за подобряване на здравната система, за преструктуриране. Хората обаче се страхуват, не знаят дали няма да стане по-зле. Това, че се водят спорове, че се дискутира, не е лошо. Това е в полза на здравеопазването.

- Трябва ли да има остойностяване на медицинските дейности и на лекарския труд, за да стане ясно какви средства действително са нужни на здравеопазването?

- Разбира се, че трябва. Единствената дейност в България, при която не е остойностен труда на хората, включени в нея, е в здравеопазването. Всяко нещо, което купуваме от тези, както вече ги наричаме братски страни от Европа, си има цена, която включва и труда на човека, който ги е произвел. У нас такова нещо няма. Как може една операция на черен дроб или панкреас да струва 50 000 евро в Европа, а в България да се дават 3 000-4 000 лева. Естествено, че това е другият начин за опропастяване на болниците, защото лекарският труд, дейностите, осъществявани в нашите болници, не може да бъдат оценявани с тези мизерни финансови средства. Това също е сериозна причина за лошото финансово състояние на здравните заведения в страната.

- Имаше скоро обяви за работа за лекари със стартова заплата 780 лв. и сервитьори за 1100 лв.

- Какво да коментирам? За да завърши един лекар и да стане специалист, след средното си образование учи още 6 години медицина, след това специализира още 5 години. До 30-та си година той се обучава, след което продължава да повишава знанията и уменията си цял живот. И какво получава в замяна на това – една мизерна заплата. Това е. Няма как по този начин да се задържат младите хора при положение, че след толкова положен труд, започват със 700 лв. у нас или с 4 000 евро в Европа. Има разлика, нали?

Как може една операция на черен дроб или панкреас да струва 50 000 евро в Европа, а в България да се дават 3 000-4 000 лева

- Каква е вашата рецепта за българското здравеопазване?

- Като бивш министър аз продължавам да участвам активно в политическия живот на БСП. Ние, заедно с огромен екип от професори и доценти, изготвихме една стратегия за развитие на здравеопазването, която предстои да покажем скоро.

- Какви са основните принципи в нея?

- Не мога да ви кажа нищо предварително. Няма да е честно. Ще я оповестим може би още следващата седмица.

- Накрая да попитам как се чувства човек, събрал цяла колекция от награди? Скоро бяхте удостоен и с орден „ Св. Св. Кирил и Методий”.

- Това е едно удовлетворение. Вече съм получил почти всичко – награда от Медицинска академия, от политическата ми партия, имам орден „Стара планина”, „Св. Св. Кирил и Методий”, бил съм „Лекар на годината”. Удовлетворява се вътрешния мир на човек, че е направил нещо добро за хората. Работил съм 54 години като лекар и се надявам да продължа да оперирам. Това е моят живот.


Времето е за пионерски проекти

Времето е за пионерски проекти

Ако човек няма много вътрешна енергия и иска по-бързо да печели, е по-добре да отиде в Западна Европа, казва доц. Красимир Минкин
Всички ваксини са безопасни и действат

Всички ваксини са безопасни и действат

Заразените с коронавируса SARS-CoV-2 нарастват с всеки изминал ден. Каква е защитата от ваксините и можем ли изцяло да им се доверим, възможно ли е да минем само с първа доза заради дефицита им и след колко време можем да излезем от пандемията. Това попитахме проф. Ива Христова.
5G е фантастика, която днес става реалност

5G е фантастика, която днес става реалност

Да бъде наложен мораториум върху изграждането на 5G мрежата у нас поискаха граждани. Имат ли основания притесненията на хората, попитахме проф. Мишел Израел. Той е университетски преподавател и създател на Лабораторията по измерване и изследване на физическите фактори на работната и околната среда в НЦОЗА.
Необходима е мотивация за трансплантационните екипи

Необходима е мотивация за трансплантационните екипи

Парламентът прие изменения в Закона за донорството и трансплатациите, с които у нас вече е разрешено кръстосаното донорство. Ще помогне ли тази поправка, попитахме доц. Красимир Янев. Той е ръководител на Катедрата по урология на МУ-София и завеждащ направление „Лапароскопска урология" в УМБАЛ „Александровска".
Приемаме пациенти в по-тежко състояние, заради изолацията

Приемаме пациенти в по-тежко състояние, заради изолацията

Проф. Радослав Радев получи тази година една от наградите „Варна" по повод 24 май. Той е отличен за цялостен принос в научно-изследователската, преподавателската и лечебната дейност. Попитахме го какво се крие зад този приз? Той оглавява Клиниката по гръдна хирургия в „Света Марина" и е шеф на РК на БЛС във Варна.
„Индекс на болниците

„Индекс на болниците" ни дава база за анализ и преценка

Данните в новия „Индекс на болниците" в областта на акушерството и гинекологията показват спад на раждаемостта и през 2019 г. В същото време се увеличава броят на ражданията чрез Цезарово сечение и на недоносените бебета. Какво стои зад цифрите, попитахме д-р Гергана Коларова, директор на Първа САГБАЛ „Св. София".

Самостоятелни практики на сестри има навсякъде в ЕС

Самостоятелни практики на сестри има навсякъде в ЕС

Парламентарната здравна комисия прие на първо четене поправки в Закона за лечебните заведения, които позволяват на специалистите по здравни грижи да откриват самостоятелни практики. Трябва ли да се даде такава възможност на медицински сестри, акушерки и лекарски асистенти, попитахме Милка Василева, председател на БАСЗГ.
Е-системата ще стартира до края на годината

Е-системата ще стартира до края на годината

Комисията по здравеопазване в парламента гласува корекции в 8 закона, като поправките ще бъдат гледани в зала тази седмица. Какво се цели с новите правила и ще повишат ли те контрола в системата, попитахме д-р Даниела Дариткова, председател на здравната комисия и на ПГ на ГЕРБ.
Засега бюджетите на болниците не са увеличени

Засега бюджетите на болниците не са увеличени

Новият рамков договор за 2020 г. влезе в сила от 1-ви януари, като в него са увеличени цените на над 200 клинични пътеки, средно с 14%. Има ли ръст при бюджетите на общинските лечебни заведения, попитахме д-р Иван Иванов, управител на МБАЛ „Св. Иван Рилски" в Горна Оряховица.
Искаме работещ механизъм за 2-та лева за аптеките

Искаме работещ механизъм за 2-та лева за аптеките

Министерски съвет одобри преди Коледа промени в няколко здравни закона и те вече влязоха за обсъждане в парламента. Какво е мнението на Българския фармацевтичен съюз за новите предложения в сферата на лекарствата, попитахме проф. Илко Гетов, председател на съсловната организация.
1 2 3 4 5 ... 6 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Очаквате ли сериозни реформи от новия здравен министър?

Февруари 2025 Предишен Следващ
Close Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки. Политика за бисквитките Съгласен съм