Позиция

България трябва да се включи в генетичния проект на ЕС

29-03-2018 11:55
Проектът за национална стратегия е неадекватен, надявам се, че няма да продължи харченето на пари за поредните „кухи България трябва да се включи в генетичния проект на ЕС
Мила
Мила
Мишева
mila.misheva@gmail.com
Както вече clinica.bg писа, Европа е на прага на стартирането на огромен геномен проект - МЕGА. България е поканена да се включи в него. Трябва ли държавата ни да се присъедини, адекватен ли е проектът за национална стратегия за прецизна медицина, който се предлага за обсъждане от здравните и образователните власти, попитахме експертите. Днес ще видите мнението на проф. Иво Кременски, национален консултант по медицинска генетика.
България категорично трябва да се включи в Европейската инициатива. Тук бих си позволил да напомня, че не случайно, президентът Барак Обама в отчетния си доклад на 20 януари 2015 г. обяви инициативата „прецизна медицина" - „Лечение, насочено към конкретен пациент на база резултати от генетични биомаркери, фактори на околната среда, начина на живот, клинични и психосоциални характеристики, които отличават даден пациент от други пациенти с подобни клинични прояви". След това той изнесе лекции в 3 престижни американски университети, пред световно водещи учени и експерти в областта за да подчертае стратегическата роля на проблема. Прецизната медицина (включва и персонализираната медицина) е изключително ефективен и перспективен подход за решаване в дългосрочен план на основните проблемите на здравеопазването, демографската криза и други области.

В този смисъл тя е елемент на националната сигурност

За реализиране на инициативата, първите стъпки бяха масово информиране, допитване за обществените нагласи и актуализиране на регулаторните механизми при провеждане на геномни изследвания при 1 милион доброволци. Основните задачи на европейската инициатива е подобна: събиране на разширена база данни от над 1 милион доброволци за здравословното им състояние, фамилната им история, фактори на околната среда, начин на живот, социалния статус и данни за геномните характеристики на участващите в проекта. Последните са задължителен елемент, който дава възможност за коректно интерпретиране на резултатите от проведените геномни изследвания в конкретен индивид и конкретна популация.


Предложеният за обсъждане проект е неадекватен

да реши реалните проблемите с индивидуализираната медицина у нас. Проектът със заглавие „Национална програма за персонализирана и прецизирана медицина" е вече „Персонализирана медицина и спорт". И в двата случая голяма част поставените задачи са нереалистични и неизпълними. В допълнение, част от членовете на свикваната работна група, включително и участници в предложената национална програма не са запознати с проекта. Очевидно предложението е изготвено от няколко не съвсем компетентни „експерти", които не са запознати с проблема в световен мащаб, с капацитета и възможностите на нашата наука в областта на генетичните и геномни изследвания в медицината и неотложните нужди на нашето здравеопазване.


Силно се надявам, че работната група ще 

започне обсъждането от целите и очакваните от МОН резултати, реална оценка на актуалното състояние на инфраструктурата и развитието на геномните изследвания в България към момента, кадровия потенциал и възможностите на отделните участващи изпълнители. След това ще може да се обсъди с какъв тип точно научни изследвания и как най-ефективно и ефикасно би могло да се допринесе за развитие на персонализираната медицина в България, развитие и осигуряване на единна инфраструктура за генериране, съхраняване и анализ на медицински и геномни данни, както и нашия принос към проекта за 1 милион генома с български данни€ Това ще ни осигури и достъп до европейската база данни. Силно се надявам, че МОН ще обяви официално и достъпно в общественото пространство предложение от доказани български експерти в областта с възможност за становища от експерти не участващи в работната група. Силно се надявам, че няма да продължи харченето на пари за поредните „кухи" геномни центрове и лаборатории и ще бъдат подкрепи доказано работещите в момента научни и клинични звена у нас.


И Холандия стана част от MEGA

И Холандия стана част от MEGA

Това е 18-та европейска държава, която се присъедини към проекта за набиране на 1 милион генома

България влиза в проекта MEGA

България влиза в проекта MEGA

Инициативата цели създаването на интегрирана база данни от поне 1 милион геноми за клинични и научни цели
Подкрепям  MEGA, но да не остане само на хартия

Подкрепям MEGA, но да не остане само на хартия

Програмата трябва да доведе до генериране на български геномни изследвания, казва проф. Радка Кънева
България трябва да участва в MEGA, но с друга визия

България трябва да участва в MEGA, но с друга визия

Това не е 100 м. бягане, а дългосрочен проект и ще спечели този, който успее да събере и обработи най-добре данните, казва д-р Димитър Георгиев

Европа набира 1 милион генома

Европа набира 1 милион генома

България трябва да реши дали ще се включи в проекта за броени дни през този април

Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Очаквате ли сериозни реформи от новия здравен министър?

Февруари 2025 Предишен Следващ
Close Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки. Политика за бисквитките Съгласен съм