Становище

И квоти от производителите водят до недостига на лекарства

06-02-2018 08:31
Предвижданите промени препятстват развитието на легалния канал на паралелна търговия и не адресират нелегалната й част, смятат от БАТЕЛИ квоти от производителите водят до недостига на лекарства
Clinica.bg

press@clinica.bg
Разглеждането на проекта за промени на закона за лекарствата започна. В четвъртък депутатите от парламентарната здравна комисия му дадоха официално зелена светлина, като го приеха единодушно на първо четене. Основните промени в него засягат реекспорта на лекарства и хроничните липси на медикаменти, до които той води. Какво смятат за тях гилдията, вижте в следващите дни. Публикуваме позицията на Българската асоциация на търговците на едро с лекарства (БАТЕЛ).
От името на представителната организация на търговците на едро с лекарства в България, бихме искали да благодарим за предоставената ни възможност да споделим нашите виждания по отношение на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗИД ЗЛПХМ), предложен от Министерство на здравеопазването и подкрепен от Министерски съвет.

Считаме, че следва да бъдат отчетени като позитивни положението усилия от вносителите по отношение на предлагане на промени в нормативната уредба, които да доведат до развитие на нормативните разрешения във фармацевтичния сектор, отговарящи на съвременните изисквания и реалности.

В тази връзка, считаме за позитивни разрешенията, дадени във връзка с въвеждането на допълваща уредба на клиничните изпитвания и палиативната употреба на лекарствени продукти, както и определени стъпки в посока на намаляване на административната тежест за бизнеса.


Похвални са усилията на Министерство на здравеопазването

за създаване на механизъм за проследяване на движението на лекарствата на територията на Република България. По наше мнение обаче, единствено всеобхватната електронна система би осигурила прозрачен и ефективен процес на проследяване и управление на наличности и движение на лекарствени продукти в страната в реално време, предвид огромния обем от постъпила информация от търговците на едро и дребно и притежателите на разрешение за употреба и необходимостта от голям административния капацитет за обработка и анализ на подобен обем информация.

Едновременно с това, бихме искали да изкажем и нашите притеснения относно въвежданите допълнителни изисквания по отношение на участниците във веригата на снабдяване с лекарствени продукти, продиктувани от промените в режима на „паралелен износ" на лекарствени продукти. Считаме, че те крият в себе си възможност, както за нееднозначно тълкуване, така и за директно прилагане на непропорционални мерки към определени участници на пазара. Считаме, че е възможно приложението на така предложените разпоредби да не предизвика целения с тях резултат, доколкото предвижданите промени по-скоро затрудняват работата на участниците на пазара, препятстват развитието на легалния канал на паралелна търговия и по никакъв начин не адресират действителния проблем в паралелния износ, а именно неговата нелегална част.


Ние адмирираме опита за даване на дефиниция за недостиг

на лекарствен продукт на пазара в България, но едновременно с това обръщаме внимание, че ситуациите на недостиг на лекарствени продукти се повлиява и от множество фактори, далеч не свързани с паралелната търговия. Проблемите с производството например може да представляват първичен източник на недостиг на лекарствени продукти.

Освен проблемите с производството, производителите често прилагат квотиращи системи, които ограничават доставките до търговците на едро и не изпълняват обичайните им поръчки. Боравенето с тези квотни системи не е прозрачно и може да доведе до недостиг, когато търсенето от търговците на едро не е точно прогнозирано.

Считаме, че въвеждането на изисквания по отношение на отчитането на направените и изпълнение заявки по веригата търговец на едро – търговец на дребно, не отчита действителните процеси на пазара, както и чисто търговската страна на отношенията между двама суверенни търговеца. Като цяло системата за търговия на едро не работи по принцип с поддържане на регистър на заявките на търговците на дребно. В по-голямата си част получаваните заявки за лекарствени продукти от болнични заведения се правят по телефон, а заявките на търговците на дребно са 50% по електронен път и 50% по телефон. И в двата случай търговеца на едро с лекарства разполага с документална информация само за фактурираната доставка, не поддържа регистър на заявената, но неизпълнена, поради липса на наличност поръчка.

Трябва да се има предвид и факта, че негенерирането на фактура

или недоставянето на стока по заявка не е изначално продиктувано от липса/недостиг на лекарствен продукт, а в преимуществения случай е плод на (влошени) търговски отношения (просрочени задължения по фактури). Събирането на подбрана информация за неизпълнение доставки по никакъв начин не може да обоснове и/или докаже действителната липса на пазара на определен продукт. Ние адмирираме усилията за изграждане на електронна система за проследяване на информацията за движение на лекарствените продукти, като считаме, че нейното наличие и работещо внедряване е основна предпоставка за възможността на контролните органи в лицето на ИАЛ да изпълняват вменените им функции и задължения. Считаме дори, че и в момента ИАЛ разполага с разписани законодателно възможности да влияе върху пазара с контролните си правомощия, без да е необходимо създаването и администрирането на системата от проверки и генерирана информация, предвиждани с предлаганите законодателни промени.

В тази връзка, предлаганите нормативни разрешения имат необходимост от допълнително обмисляне в посока тяхното детайлно изясняване, като:

- Начин на събиране и обработка на получаваната от търговците на едро и на дребно информация;

- Влиянието на вмененото задължение за пускане на пазара към един участник върху останалите участници на пазара;

- Указване за приложимостта спрямо лицата на забраната за следващо уведомление за планиран износ;

- По-чест механизъм за включване и отпадане на лекарствени продукти от списъците за наблюдение; и др.

Едновременно с това, считаме че дефинициите за липса или недостиг се нуждаят от допълнително прецизиране, особено в насока, че отсъствието на наличности/недостатъчни количества следва да бъдат разглеждани в контекста на цялата територия на България.


Бихме искали да обърнем внимание на липсата

на мерки и по отношение на борбата със сивата икономика в сектора и в случая нерегламентираната търговия с лекарства. В случай на неподправен стремеж за преустановяване на нелоялните практики в сектора, би трябвало да се въведат съразмерни санкции и към търговци на дребно, болници или физически лица, способстващи или директно участващи в нерегламентираната дейност.

Сдружение „Българска Асоциация на Търговците на Едро с Лекарства" и неговите членове са на разположение за участие в дискусия във връзка с приемане на такива нормотворчески решения, които ще доведат до въвеждане и утвърждаване в дистрибуцията на лекарствени продукти на територията на Република България на практика, която ще гарантира качеството, безопасността и ефективността на лекарствените продукти и същевременно адекватност на решенията, приети на местния пазар, в условията на конкурентната среда на общия европейски пазар.


С уважение,

Оля Василева

Изпълнителен директор

БАТЕЛ


Забраниха износа за 297 лекарства

Забраниха износа за 297 лекарства

Сред тях са редица антибиотици, медикаменти за КОВИД и химиотерапевтици, причината е, че може да има недостиг

Е-системата за реекспорта - 300 хил. лв.

Е-системата за реекспорта - 300 хил. лв.

Здравното министерство публикува правилата за създаването й месец, след като тя вече трябваше да работи

Паралелният внос се увеличи с 25 хапчета

Паралелният внос се увеличи с 25 хапчета

По-малко от месец има ИАЛ, за да пусне системата за проследяване на реекспорта, но едва ли ще спази срока

Паралелните търговци искат ремонт на цените

Паралелните търговци искат ремонт на цените

Има промяна в страните донори на медикаменти, твърдят европейските дистрибутори

Реекспортът е върхът на айсберга

Реекспортът е върхът на айсберга

Електронната проследимост на лекарствата е най-добрият вариант, казва Юлиян Узунов
Контролират реекспорта електронно

Контролират реекспорта електронно

Експертният съвет отпадна, МЗ вече работи по системата за паралелния износ

Депутатите пак подхващат реекспорта

Депутатите пак подхващат реекспорта

Здравната комисия ще обсъжда информационната система и новите правила за паралелен износ на лекарства
Трябват ни регистри и електронна система

Трябват ни регистри и електронна система

Промените в закона за лекарствата, които трябва да ограничат дефицита на медикаменти в страната заради реекспорта, съвсем скоро ще влязат в парламента за второ четене. Доколко удачни са те, ефективна ли е лекарствената политика на НЗОК, попитахме Владимир Афенлиев. 

И БФС да са част от съвета за реекспорта

И БФС да са част от съвета за реекспорта

Лекарствата от забранителния списък за паралелен износ да се доставят само от най-големите търговци, искат от ВОЛЯ

Още глоби за реекспорта на лекарства

Още глоби за реекспорта на лекарства

ИАЛ ще следи дали има недостиг на медикаменти в страната с електронна система, а експертният съвет отпада

1 2 3 4 5 ... 6 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Смятате ли, че частни инвеститорски интереси застрашават Националната детска болница?

Юни 2024 Предишен Следващ