Реекспортът е върхът на айсберга

Електронната проследимост на лекарствата е най-добрият вариант, казва Юлиян Узунов

Електронното проследяване на консумацията на лекарства от позитивния лекарствен списък е много по-добро решение на проблема с паралелния износ. Звучи много добре това, че всички по „веригата” от производителя, дистрибутор и до аптека трябва да подават информация за продадени лекарства.

Но има една особеност при приетите промени в Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина: има много аптеки, които в момента нямат добра интернет свързаност, което може да се окаже

техническа спънка в осъществяване на замисъла.

А смисълът на една електронна информационна система е всеки ден да се подава онлайн информация.

Друг проблем е, че това ще създаде допълнителна работа на дистрибуторите и аптеките. Зависи каква ще бъде тази електронна система. Защото, ако трябва да се прави допълнително въвеждане в системата на продадените от позитивния списък медикаменти, това ще бъде огромен труд и ще бъде необходимо назначаването на оператор, който да извършва само тази дейност. Разбира се, за аптеки, които в момента имат добра информационна система, проблем няма да има. Въпросът е как да се изгради единна национална електронна система за отчитане, тъй като в момента аптеки и дистрибутори ползват различни информационни системи.

От друга страна, разчита се на нещо абстрактно –

„нуждите на страната” от лекарства.

Проблемът е, че въпросните нужди от лекарства не може да се изчислят просто на базата на предишна консумация, както предвижда законодателят. Смятам, че не бива да се разчита на нещо, което е установено емпирично на базата на минала консумация.

Според мен най-големият проблем, когато се говори на тази тема е, че лекарствата по отношение и на цени, и на консумация, и на реекспорта, се разглеждат отделно от терапевтичната практика. До момента никой не се опита да оптимизира самите лечебни процеси. Липсват две генерални неща. Първото от тях са регистрите на пациентите с хронични заболявания. Освен това, от години се говори, но нищо не се прави по задължителното въвеждане и спазване на фармакотерапевтични ръководства.

И се „налита” на лекарствата, защото те се контролират най-лесно,

защото могат да се изнудват производители,

да се подгонят дистрибутори и аптеки, без някой да се опита да разсъждава за рационалното потребление на лекарствата. И по този начин не е ясно до каква степен въпросният внос на лекарствата, интересни за реекспортьорите, е рационален. Това е генералният проблем. Затова казвам, че стъпката за електронна проследимост е добра като идея, но как ще се осъществи предизвиква у мен доста въпроси. Струва ми се, че много от нещата, които няма да се случат, ще зависят именно от реализацията на тази идея.

Ако все пак се въведе такава система, тя би дала много по-добра отчетност на ниво аптека, защото всичко – изписване, отчитане на лекарства, както и реекспортът, ще минава по легален път. А от това отново ще пострадат с допълнителни изисквания най-коректните играчи на пазара, които спазват всички правила.

По-разумното, според мен, е да се тръгне от терапевтичната практика, след това да се види какъв е реалният брой пациенти, които имат нужда от дадено лекарство.

Не е достатъчно да има само регистър на пациентите

с дадено заболяване, защото всички те не се лекуват с едни и същи лекарства. Например, ако има 200 хил. диабетици, това нищо не значи, защото всеки от тях е лекуван по различни терапевтични схеми. Тоест темата за контрола на разхода на лекарства изглежда много лесна, защото МЗ и НЗОК могат лесно да налагат административни ограничения без да навлизат в същината на проблема, т.е. при какви индикации как лекуваме, дали се изписват най-подходящите лекарства, дали няма полипрагмазия, при която се изписват голям брой лекарства на един пациент, без да е необходимо и пр. А реекспортът в крайна сметка е върхът на айсберга.

Имаше предложение от депутати социалисти да се пазят определени количества медикаменти в резерв, но това е неосъществимо, тъй като фирмите в един толкова динамичен бизнес, трябва да замразят огромни финансови средства. 

Ако се реализира в пълен вид това, което в четвъртък парламентарната Комисия по здравеопазване прие като промени в ЗЛПХМ,

категорично би се ограничил реекспортът.

Защото не е никак трудно, ако дистрибуторите и аптеките подават такава информация, тя да бъде засечена, а ако е необходимо, да се правят контролни извадки и много лесно може да „лъснат” далаверите. Освен това, да не забравяме, че от 9 февруари 2019 г. влиза в сила системата за верификация, при която ще се въведe уникалeн номер на всяка опаковка на лекарствата, с който да се проследява пътя им до крайния потребител, плюс задължителен индикатор за целостта на опаковката, което означава, че ще има проследимост на всяка опаковка.

Теоретично, ако имахме една ефективна национална система за здравна информация, за която се говори от 1998 г., можеше скъпоструващите лекарства да се проследяват от доставчика, през дистрибутора и аптеката до конкретния потребител – физическото лице, което консумира конкретното лекарство. Но това означава, че някой трябва да наложи ред, а това не ни е силата като държава и като здравна система. Общо взето

и МЗ, и НЗОК се плъзгат по лесното

– ако могат, да изнудват производителите за отстъпки. А нито поевтиняването на лекарствата, нито контрола на потреблението им стават по този начин.

Електронната проследимост е най-доброто, но само ако се създадат възможности за автоматичен пренос на данни от действащите информационни системи на дистрибуторите и аптеките към новата система, защото иначе те няма да могат да понесат товара на допълнително въвеждане на данни.