Интервю

Трябват ни регистри и електронна система

29-03-2018 07:12
Като всяка сфера здравеопазването има икономика и в момента тя е с твърде ниска ефективност, казва Владимир Афенлиев Трябват ни регистри и електронна система
Мария
Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Промените в закона за лекарствата, които трябва да ограничат дефицита на медикаменти в страната заради реекспорта, съвсем скоро ще влязат в парламента за второ четене. Доколко удачни са те, ще имат ли нужния ефект, ефективна ли е лекарствената политика на здравната каса и защо винаги говорим за преразходи, попитахме Владимир Афенлиев. Той е един от най-добрите експерти в тази област, участвал е в ръководството на редица фармацевтични компании у нас, като Актавис, Софарма.

- Г-н Афенлиев, промените в закона за лекарствата минаха на първо четене, те ще решат ли проблема с реекспорта ?

- Не бих казал, че ще го решат генерално, защото не са насочени към основния проблем. А той е така нареченият нелегален обратен износ от Западна Европа. Паралелният износ е строго регламентиран, с него се занимават фирми, които са истински дистрибутури, в това число и български. Но проблемът е другият вид търговия, за който всички знаят, говорят понякога за него, но нищо не се прави.

- Защо само нелегалният реекспорт да е проблем, след като говорим за дефицит на животоспасяващи лекарства заради легалния реекспорт?

- Има проблеми и в този, но така, както са написани промените в закона, те ще контролират легалния износ, а нелегалният си остава. Кой и как ще го спре не е ясно, а точно там е нужен голям и стриктен контрол.

- Различни цифри се дават за обема на паралелния износ от България – легален и нелегален, вие имате ли представа какъв е той?

Промените в закона за лекарствата няма да решат проблемите с нелегалния реекспорт

- Няма как да има точно цифра заради нелегалния износ. Но, ако човек се порови, ще види, че имa аптеки, които само с това се занимават. Сред тях има и малки, и големи вериги.

- Накъде трябва да се насочат усилията на законодателната власт, така че да се стопират негативните явления?

- Правилно се говори за въвеждането на електронна система, която да следи лекарствата. В момента се създава система за верификацията им. Въпреки че според директивата основната й цел за въвеждане е борбата с фалшивите лекарства, всъщност това е проследяването на скъпите медикаменти и движението им в ЕС.

Защото така може да се види траекторията на всяка една опаковка от излизането й от поточната линия до продажбата й, в която и да е аптека в ЕС. Ако една опаковка е произведена в Германия, доставена е в България и накрая пак е върната в Германия и е купена там, това ще е ясно. Така че системата е готова и ще тръгне у нас догодина. Защо трябва да се прави нова, след като може през тази да се проследява движението.

- Нали производителите не дават да се използва?

- Вероятно те имат право, това са техните данни, чувствителни, които биха показали продажбите им и имат право да го правят. Но в същото време точно тези производители протестират срещу паралелния износ и трябва да се въведат някакъв тип мерки, даже някои от тях да не са съвсем по техния вкус - като идеята да се държат стокови наличности, защото те трудно биха могли да имат контрол върху това.

- Откъде идва това противоречие – производителите искат контрол, а не желаят да предоставят за него системата си?

- Тук говорим за различни неща. Доколкото знам ИАЛ е част от нея и има някакъв вид достъп до информацията, тъй като, за да се въведе тази система са нужни промени върху опаковките, които агенцията трябва да приеме. Не виждам проблем вместо ИАЛ да разчита аптеките да й пишат писма кой медикамент са поискали и колко пъти са им отказали в рамките на две седмици, да се вземат данни от тази система и да се каже – внесени са Х опаковки за годината, на пазара има У опаковки, за да се види дали има основание за реален дефицит.

- Така или иначе тази система не може да се ползва, ще правим нова, какви критерии трябва да се заложат в нея?

- Тя трябва да е такава, че да може да се следи пътя на лекарството от влизането му в България до продажбата на краен клиент. Ако то изчезне без да е продадено на пациент в аптека или от дистрибутор в болница, какво правим.

- Казваме, че част от нелегалния износ се осъществява през аптеките, през какъв тип, влизат ли там и болничните?

- Вероятно, но все още няма доказателства за това. Миналата година имаше голяма акция на прокуратурата, а все още няма обявени резултати. Но подобен тип търговия не може да се случи без да има участие на самите болници, аптеки и лекари.

- Доколко промените, които сега се предлагат, ще затруднят легалния бизнес?

- Ще ги затруднят. В България има една „хубава" традиция дадена наредба или закон, написани с прекрасна обществена

Имаме една „хубава" традиция - дадена наредба или закон, написани с прекрасна обществена цел, да не се използват в тази посока

цел, понякога да не се използват в тази посока. Да разгледаме следната хипотеза – ако искам да атакувам мой конкурент, има ли проблем 3 или 4 аптеки да напишат писмо до ИАЛ, че не са получили даден продукт. Едно оплакване от три аптеки не е достатъчно силен коз ИАЛ да направи верификация. Нищо по-силно няма от това да има електронна система, може да се хакне, но едва ли това ще стане.

- Защо в България няма паралелен внос?

- Според мен ще тръгне, но основната причина да няма е, че в България цените при лекарствата с рецепта са много по-ниски.

- Ниските цени ли са единствената причина за паралелния износ?

- Паралелната търговия като концепция е напълно легална и е заложена в европейска директива. Тя тръгва от първия принцип на ЕС за свободно движение на стоки и капитали, а вторият е достъпност на всички граждани до лечение. Но опираме до другия голям проблем в евросъюза – социалната и здравната системи. Паралелната търговия няма да спре да бъде интересна, докато не се намери механизъм медикаментите, които се плащат с обществени средства в целия ЕС, да имат горе долу еднакви цени. Сега вече имаме първата крачка поне с уеднаквяването на минималната заплата.

- В тази връзка отстъпките, които производителите дават в аптеките към пациентите, не е ли по-добре да отиват в касата?

- Това надали би спряло износа, но би оказало въздействие върху намаляването му. Защото отстъпките, които се дават, идват от централата на фирмата, когато се отнесат към общата цена, тя става доста по-ниска.

- Защо според вас касата не е съгласна на тази промяна?

- Това се прави в някои от европейските държави. За съжаление в България нито едно заболяване няма ясен регистър за броя пациенти на базата, на който може да се сметне за следващата година, прогноза. Ако можеше да се направи това, можеше да се тръгне за договаряне на цена срещу количество. Тогава касата би казала – твоят медикамент е много важен за 30 000 пациента, очакваме догодина да са 35 000, даваш ни цена Х, срещу което ние гарантираме 35 000 души. Тогава би имало смисъл. Но липсата на регистри също е основа за паралелния износ, защото като внесеш Х броя опаковки, как можеш да докажеш, че те съвпадат с нуждите на У броя пациенти. Преди 6 години се беше оказало, че всеки български гражданин над 14 години е изпил по 8 опаковки месечно от едно лекарство. Въпреки че си говорим за здравеопазване има икономика и статистика, които са реални науки и не могат да се пренебрегват. Основата на всичко са истинските данни.

- Какво би могло да помогне на касата, за да е сигурно, че ефективно се изразходват средствата й?

- Касата продължава да има нерационална лекарствена политика и тя произхожда от факта, че така е направлявана и се вълнува колко пари ще похарчи за дадено заболяване. Само че като отидем в групата на частично платени лекарства, 

Касата продължава да има нерационална лекарствена политика, защото не се вълнува колко пари ще похарчи за дадено заболяване

пациентите доплащат много, а те носят заболяването си най-много години, тук говорим например за хроничните диабетици, които се лекуват с перорални форми. Но касата не се вълнува от това, че доплащат, а, че като вземе отстъпка и й се даде ниска цена, плаща само 25% от нея. Това че за дадени вид медикаменти тя може да варира от 2 до 20 лв. за пациента, касата не я вълнува, защото винаги плаща 25% от най-ниската.

За да се промени това, трябва да има политическа воля да се разшири достъпа до лечение на тези пациенти. Това може да стане по различни начини – да се плаща 100% най-ниската генерична цена или да се договори цена срещу количество. Има варианти, но няма как доплащането да се намали без политическата воля. Всички говорят за това преди изборите, а след това всички се вторачват в касата и гледат колко пари е похарчила за лекарства, но не и как. Може би една от добрите идеи би била по някакъв начин да се раздели бюджета на касата за медикаменти без аналог и за генерични и т.н. така ще се избегне другия ефект като прословутия мораториум, за който се вдигаха революции. Не бива да се допуска кюпът за лекарства да е общ и да се получава системата на скачените съдове, при която влиза ново лекарство, което не е било калкулирано в бюджета, за два месеца изсмуква пари, колкото са разходите за половин година за генерични медикаменти. Всичко това опира до ясните данни и прогнози.

- Въвеждането на единния търг за медикаменти добра мярка ли е в тази поска?

- Абсолютно, стига да се направи, защото виждаме, че не тръгва поредна година. Когато се направи първия опит, наистина имаше някои слабости, като тази, че спецификацията е направена за две години, което елиминираше опцията и по-евтин продукт да участва в него по-късно. В момента индустрията не е доволна от начина, по който трябва да сработи. В много държави обаче този търг е въведен и функционира много добре. Той е направен на базата на борсовата търговия, където министерството търгува нива на цени, които ще станат задължителни за всички болници, в които то има над 50% участие. Мисля, че подобен е механизмът в енергетиката.

Без реформи нищо няма да се случи. Винаги юни-юли касата ще има преразход

- Какво ни е бъдещето без реформи?

- Без реформи нищо няма да се случи. Винаги юни-юли ще има преразход. А какво значи това, че харчиш повече, отколкото си предвидил. Лекарите и занимаващите се с медицина не обичат теорията, но здравеопазването има икономика, като всяка сфера. И тя е с твърде ниска ефективност. И пак се връщаме на това, че всяка година касата

прави бюджет на исторически принцип, в който липсва елемента на прогнозирането какво ще се случи с тези разходи. Защото, ако вие сте предвидили за дадено заболяване същите средства, а болните са се увеличили с 10%, няма как да излезе сметката. Бюджетът се прави не на база реална потребност, а на историческа база и макрорамка - дори да ти трябва 100 лв. щеш не щеш ще харчиш 50. И тогава няма как да няма преразход от 50 лв. Крайно време е здравеопазването да тръгне по линия на истинската фармаикономика.


Идеите за прием на лекарства в ТикТок са опасни

Идеите за прием на лекарства в ТикТок са опасни

При прекалено голяма доза, працетамолът може да доведе до кома и чернодробна недостатъчност, казва д-р Димитър Гечев
Внесоха пластири за онкоболните

Внесоха пластири за онкоболните

Количествата с Victanyl са в страната и до няколко дни ще са в търговската мрежа, съобщиха от Тева
Бюджетът на НЗОК е в режим на свободно падане

Бюджетът на НЗОК е в режим на свободно падане

Парламентът обяви нова процедура за избор на управител на НЗОК. Защо ПП-ДБ не бяха съгласни с това, какви са очакванията им за новия бюджет на касата и развитие на здравната система, попитахме доц. Васил Пандов. 

Редактират фарма-ръководството по онкология

Редактират фарма-ръководството по онкология

Промените предвиждат включването на нови лекарствени индикации и терапевтични комбинации, които предстои да получат реимбурсация
7 родители съдят МЗ за лекарства за епилепсия

7 родители съдят МЗ за лекарства за епилепсия

Към колективния иск се е присъединила и неправителствена организация от Варна, съобщиха от АРДЕ
Автомати за лекарства - само в аптеките

Автомати за лекарства - само в аптеките

На 10 февруари, Българският фармацевтичен съюз навършва 18 години от основаването си. Какви са очакванията на съсловната организация от новата власт, какво се променя с контрола над лекарствата в реално време, попитахме маг. фармацевт Димитър Маринов.

Вкараха обезболяващите пластири в Наредба 10

Вкараха обезболяващите пластири в Наредба 10

Така се дава възможност те да се вкарат по-бързо в страната от други държави, ако има там
Внесоха питането за мандата на шефа на НЗОК

Внесоха питането за мандата на шефа на НЗОК

От ПП-ДБ искат Конституционнитя съд да каже кога изтича той заради предсрочното освобождаване на Станимир Михайлов миналата година

БФС иска такса и за медицинските изделия

БФС иска такса и за медицинските изделия

Здравната каса ще заложи средства за финансиране на аптеките в отдалечениете региони, тъй като това подобрява достъпа до тях

82% от лекарствата с рецепта се верифицират

82% от лекарствата с рецепта се верифицират

Основният фактор за подобряване на активността е изискването за успешно отписана опаковка, за да се плати от НЗОК
1 2 3 4 5 ... 177 »
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Очаквате ли сериозни реформи от новия здравен министър?

Февруари 2025 Предишен Следващ
Close Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки. Политика за бисквитките Съгласен съм