Паралелният внос се увеличи с 25 хапчета

По-малко от месец има ИАЛ, за да пусне системата за проследяване на реекспорта, но едва ли ще спази срока

Паралелната търговия на медикаменти възниква, когато има разлика в цените им в различните държави. Тогава дистрибуторите ги купуват от мястото, където те са по-евтини и ги продават там, където са по-скъпи. Когато това се прави в ограничени мащаби и по легални начини, е полезно за пациентите, защото те харчат по-малко. За съжаление това не винаги е така и тогава се ощетява драстично общественият интерес, както се случва и у нас.

Към момента в България се внасят най-много

медикаменти без рецепта, тъй като според търговците на едро съществуват нормативни пречки при регистрацията на цена на останалите. Сред лекарствата, които са вкарани през миналата година например има такива за гъбички, прекъсване на бременност, срещу повръщане, но и срещу мозъчни увреждания. Основните вносители на медикаментите са три фирми - "Акта Фарма", "Фармалейк България" и "Беста Мед". Държавите, откъдето идват хапчетата пък са както от Източна Европа - Полша, Румъния, Гърция, Чехия, Унгария, така и от Западна – Белгия, Австрия, Франция и т.н.

Към същите страни се извършва и реекспорта

За съжаление обаче неговите размери са в пъти по-големи. Точни цифри няма, тъй като никой не го мери. Търговците на едро, които го осъществяват пък са много повече, като сред тях са, както специализирани фирми само в тази дейност, така и най-големите дистрибутори, които зареждат страната ни с лекарства. Очаква се детайлното проследяване на реекспорта да стане след заработването а електронната система, която трябва да направи ИАЛ. Според закона за лекарствата тя трябва да тръгне на 12 февруари. Изгледите това да се случи обаче не са никак големи. Причината е, че все още здравното министерство не е издало наредбата, с която да зададе нормативните подробности за създаването на системата. Едва след това ИАЛ може да я изгради, до 12 февруари обаче има едва месец.

Изграждането на системата обаче няма да

може да реши всички проблеми на реекспорта у нас. Причината е, че част от него се извършва по напълно криминален начин. Така например не малък процент от медикаментите, които касата плаща, след това се продават извън страната. Тук става дума както за 100% реимбурсираните медикаменти за домашно лечение, каквито са тези за ревматоиден артрит, диабет и т.н., така и за онколекарствата в болниците, където няма контрол върху остатъчните количества от ампулите. При някои болници този „брак" е около една трета. Засега обаче отговорните институции не налагат никакви мерки за контрол в това отношение, а в същото време отчитат, че разходите за медикаменти растат.