Още глоби за реекспорта на лекарства

ИАЛ ще следи дали има недостиг на медикаменти в страната с електронна система, а експертният съвет отпада

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Събирането на информация за липсващите лекарства на българския пазар по електронен път се предвиждаше да се въведе от здравните власти, но не беше ясно разписано с промените, които те предлагаха. Вместо това в проекта на ресорното ведомство фигурираше създаването на експертен съвет към изпълнителната агенция по лекарствата, който трябваше да изготвя списък за ограничаване износа на медикаментите, които липсваха.

Определянето им пък се предвиждаше

да става по малко или много субективен път – на база сигнали от аптеките, които не са получили заявката си за лекарства след два дни от подаването й. Ако в агенцията по лекарствата постъпят подобни анонси от пет фармации в рамките на един месец, тя трябва да направи проверка и евентуално да включи медикамента в списъка, в който той ще подлежи на забрана за реекспорт. Самото определяне дали има недостиг също нямаше обективно измерение. Затова според дистрибуторите промените бяха прекалено субективни и уязвими в съда.

Те обаче са прекроени с корекциите,

които предлагат от ГЕРБ. С тях се предлага експертният съвет напълно да отпадне от закона и се детайлизира създаването на електронна система от агенцията по лекарствата в рамките на планираните 4 месеца след влизане в сила на закона. С новите поправки в нея трябва да подават информация всички участници в търговската верига – от фармацевтите до производителите на медикаменти, включително касата и министерството, за движението на лекарствата в страната.

Производителите и търговците на едро

за внесените в страната и доставени до аптеките количества медикаменти, а търговците на дребно – за получените и продадени от тях. Институциите от своя страна на базата на данните анализират количествата лекарства в страната. Ако се окаже, че за някое лекарство наличностите за половин година са по-малко от 65% от нужните за задоляване потребностите на хората през предходните шест месеца, то влиза в забранителния списък за износ. Първият списък обаче се изготвя, след като всички акумулират данни за три месеца. Това дава надежда, че през 2019 г. у нас най-накрая може да има някакъв реален и обективен контрол върху паралелния износ.

Всеки, който си позволи да наруши

новите правила пък, ще търпи по-високи санкции от досега предвижданите. В новия проект се предвижда производителите и дистрибуторите, които не подават навреме информация да търпят санкции от 50 000 до 100 000 лв. за първо нарушение и от 100 000 до 150 000 лв. Аналогични са размерите на глобите при предоставяне на неверни данни или при износ на медикаменти от забранителния списък. Какви са предложенията на опозицията, четете утре.