Реекспортът остана извън Наказателния кодекс

Отправихме молба за становище до гл. прокурор, но не получихме такова, каза д-р Даниела Дариткова

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Да се въведе затвор до 6 години предложиха червените депутати за всеки, който произвежда, съхранява, внася или изнася медикаменти в нарушение на закона за лекарствените продукти (ЗЛПХМ). Според управляващите обаче предложението е прекалено общо дефинирано, за да бъде прието. Срещу промяната първо се обявиха от изпълнителната власт.

Предложенията са прекалено общи, а смисълът им се съдържа и в сега действащите текстове, заявиха от правосъдното министерство.

„Не подкрепяме принципно предложението,

то трябва да се развие в ЗЛПХМ, където да се заложат по-високи санкции", добави и зам. здравният министър д-р Бойко Пенков.

Предложението е твърдо общо, така всяко нарушение на ЗЛПХМ може да се наказва със затвор без да е разграничено спрямо тежестта и вида си, каза и Борислав Борисов от ГЕРБ.

От БСП обаче контрираха, че тези разграничения могат да се направят по-късно, по време на второто четене.

Мисля, че текстовете могат да се прецизират между първо и второ четене, това не омаловажава проблема за нерегламентирания реекспорт, който е 30-40% от медикаментите, които се внасят у нас, каза проф. Георги Михайлов от левицата.

„НЗОК плаща за медикаментите веднъж, които после се продават навън. Мисля, че за подобни драконовски нарушения са нужни драконовски мерки", подкрепи го и колегата му доц. Георги Йорданов.

„Подкрепям усилията ви в регулирането

на лошите практики за реекспорта, но заявените промени от вас не кореспондират с тези в ЗЛПХМ. Реекспортът е разрешен, останалите му форми могат да влязат и в сега действащата разпоредба на Наказателния кодекс", каза обаче д-р Даниела Дариткова от ГЕРБ. Според нея предлаганите промени дават дори шанс за контрабандистите на наркотици да получат по-леки наказания, защото част от дрогата може да мине за лекарства.

Да обърнат мнението на колегите си червените депутати неуспяха дори с доводите на Прокуратурата.

Ние се опитваме да попълним законовата празнина, която посочи гл. прокурор Сотир Цацаров, обясни д-р Илиян Тимчев от БСП, визирайки обсъждането на реекспорта в парламентарната комисия за борба със сивата икономика и контрабандата преди няколко месеца.

Отправихме молба за становище до гл. прокурор, но не получихме такова, така че не знаем какво е неговото становище, контрира обаче д-р Дариткова.

Депутатите обаче приеха промени в закона

за обществените поръчки. С тях болниците се освобождават от задължението да правят търгове при вноса на разрешени за употреба медикаменти в ЕС, които не се внасят у нас.

Съвсем скоро имахме случай с две лекарства за редки заболявания, стойността на едното беше 2.8 млн. лв. за година, а на другото 700 хил. лв. и нямаше как да ги осигурим, обясни д-р Пенков. Според него промените са съвсем навременни, а наблюденията на здравното министерство показват, че има около 30 подобни случая на година, като не малко от тях засягат лечението на деца.

Към момента броят на жизнено нужните лекарства, които не се внасят е 70, като сред тях има както много евтини, така и много скъпи. Списъкът с обаче се обновява всяка година от здравното министерство с оглед нуждите на пациентите.

За съжаление броят им ще расте, защото

все повече фирми изтеглят медикаментите си от тук, трябва здравно министерство да въведе ред, по който да ги осигурява, заяви проф. Георги Михайлов от БСП. Според него без подобен ред дистрибуторите, които ги внасят, ще могат да надуват цените им за сметка разходите на болниците.

Мога да ви дам пример с медикамент, на който преди време един флакон е струвал 40 евро, а сега е 1800 евро, допълни той. Подобна съдба с драстично увеличение на цените имаха и онколекарствата при прехвърлянето им от здравното министерство към касата, припомниха колегите му.