СЗО с планове за здравословно остаряване и ИИ

53 държави от Европейския регион на организацията започват работа за справяне с незаразните болести

Приетата стратегия „Остаряването е живот" 

планира до 2050 г. 27% от населението в региона да бъде на възраст над 65 години, но по-дългият живот не означава, че е по-здравословен. Жените в региона живеят по-дълго от мъжете, но прекарват по-малък дял от живота си в добро здраве - 81,3% в сравнение с 83,5% при мъжете. Наташа Ацопарди-Мускат, директор „Здравни системи" в СЗО/Европа заяви, че според планираното в документа се предвижда предоставяне на грижи по-близо до дома, реална подкрепа за семействата и хората, полагащи грижи, както и борба с ейджизма (дискриминацията въз основа на възрастта), където и да се проявява той. 

„Възрастните хора не са бреме за обществото. 

Те са част от решението", каза тя. В приетата „Пътна карта за действия, свързани с изкуствения интелект в здравеопазването" е заложена обща визия за интегриране на ИИ в здравните системи в Европа и Централна Азия, с цел подобряване на здравето на хората, подкрепа за здравните работници и напредък към постигане на универсално здравно покритие. Според неотдавнашен доклад на СЗО/Европа, близо 2 от всеки 3 държави в региона вече го използват за диагностика, а половината от тях прилагат системи за диалогов изкуствен интелект. Въпреки това, едва 1 от всеки 5 държави включва темата за него в обучението на студенти по здравни специалности, а само 1 от всеки 4 осигурява обучение за работещите в сектора специалисти. По-малко от половината страни са проверили дали действащото им законодателство обхваща ИИ, а близо 40% нямат разработени етични насоки. Едва 8% от държавите разполагат със стратегия за него, специфична за сферата на здравеопазването.

„Изкуственият интелект вече присъства в 

нашите клиники и болници – често изпреварвайки правилата, които би трябвало да регулират използването му, отбеляза д-р Ацопарди-Мускат. „Здравните работници и гражданите трябва да разбират инструментите, базирани на ИИ, които използват, а пациентите трябва да са наясно, че съществува отговорна страна, в случай че възникнат проблеми. Преди даден инструмент да бъде въведен мащабно, са необходими доказателства, че той осигурява безопасни и ефективни грижи. Технологиите сами по себе си няма да променят здравните системи. Това ще направят хората – тези, които им се доверяват и знаят как да ги използват", убедена е тя.

Държавите членки започнаха работа и по две 

допълващи се стратегии. Първата и планът и за действие е за периода 2028–2037 г. Тя е насочена към справяне с незаразните болести (НЗБ) и насърчаване на благополучието чрез промоция на здравето. Те са причина за 9 от всеки 10 смъртни случая в Европейския регион. Страните подкрепиха плана и призоваха за ускоряване на прилагането на доказани мерки, свързани с употребата на тютюн и алкохол, храненето и физическата активност, както и за по-решителни действия по отношение на маркетинга на нездравословни продукти. „Вече са ни известни много от политиките, които могат да предотвратят незаразните болести и да подобрят здравето на хората. Най-голямото ни предизвикателство е да превърнем тези доказателства в политически ангажимент и реални действия", заяви д-р Кремлин Викрамасингхе, директор на направление „Превенция и промоция на здравето" в СЗО/Европа.

Вторият документ е насочен към психичното здраве

и благополучието, и също е стратегия. Тя е ориентирана към превенцията, устойчивостта, първичната здравна помощ, пренасочването на грижите от институциите към общностите, както и към преодоляването на стигмата. Освен това ще бъдат разгледани по-нови предизвикателства пред психичното здраве, включително дигиталните технологии и изменението на климата. Държавите изразиха подкрепата си и отправиха искане към СЗО/Европа да гарантира, че двете стратегии са съгласувани и не се дублират – особено по отношение на първичната здравна помощ и зависимостите. Техните становища ще послужат за изготвянето на първите чернови.