Напредък в застой

Досега здравното министерство се опита да изпълни 7 от мерките в управленската програма на кабинета, на стенд бай са всички останали

Мария
Чипилева
chipileva@gmail.com

Седем са мерките от управленската програма на кабинета, които са реализирани до момента в сферата на здравеопазването според официален отговор на МЗ до clinica. Те включват следните дейности:

· Разработване и въвеждане на критерии за приоритизация на инвестиционни проекти на лечебни заведения с над 50% държавно участие;

· Разработване и въвеждане на методика за обвързване на възнагражденията на органите за управление и контрол в държавните лечебни заведения за болнична помощ с постигнатите финансови резултати;

· Разгръщане на мрежа от амбулатории за първична помощ в малки населени места и отдалечени райони;

· Финализиране на доставките на високоспециализирана медицинска апаратура за диагностика и лечение на онкологични, педиатрични и мозъчно-съдови заболявания и въвеждането им в експлоатация в над 50 държавни и общински лечебни заведения;

· Подобряване на условията за предоставяне на педиатрични грижи чрез модернизация на неонатологични структури;

· Създаване на пилотни програми за внедряване на училищно здравно обслужване и здравната грамотност на децата и подрастващите;

· Преобразуване на активите от данни в използваема информация за риск от кибератаки.

Реализираните мерки са по три приоритета от програмата - "Разходна ефективност в здравеопазването и намаляване на доплащанията", "Балансирано географско разпределение и достъп до здравни услуги в малки и труднодостъпни населени места" и "Гарантирано високо качество на детското здравеопазване, спешна медицинска помощ, HEMS и медицински специалисти", уточняват от ресорното ведомство. От здравното ведомство заявяват още, че за всички останали крайният срок не е изтекъл.

Таймингът

Действително за огромната част от мерките крайният срок не е изтекъл, но наближава със страшна сила. За поне 15 от тях часовникът спира да тиктака в края на 2026 г., а дотогава не остава много. Или иначе казано това означава, че за два месеца здравните власти трябва да отметнат два пъти повече мерки, отколкото са успели за шест. Вероятно това не е невъзможно, защото може вече да са свършили повечето работа по тях. Ако тази хипотеза се окаже вярна, в оставащите дни до Нова година трябва да станем свидетели на някои смели промени в здравеопазването.

Една от тях е въвеждането на критерии за качество на предоставяните медицински услуги и обвързване на финансирането на лечебните заведения с тях. Срокът за този изключително амбициозен проект е декември 2026 г.Вероятно Министерство на здравеопазването вече има готов проект, който чака само обществено обсъждане, за да бъде спазен този срок.

Друга подобна мярка е създаването на възможност за разкриване на амбулатории за здравни грижи и финансирането им от бюджета на НЗОК. Срокът за това решение е октомври 2026 г. – ноември 2026 г., но до момента няма никакво действие от страна на здравните власти. БЛС не е съгласен с подобна промяна, а единствената възможност тази мярка да бъде реализирана навреме е с приемането на Закона за бюджета на НЗОК за 2027 г. Дали все пак ще се случи остават броени дни да разберем.

Друга мярка от програмата на кабинета е премахването на (до)плащането за транспорт от Спешна помощ, каквото и да значи това. Изпълнението й до края на годината също фигурира сред обещанията на здравните власти. Има и други интересни предложения, като "въвеждане на прозрачен дигитален контрол на разходите в извънболничната и болничната медицинска помощ и повишаване на отчетността при управлението на публичния ресурс", зад които засега не е ясно дори какво точно се крие.

Сред останалите краткосрочни мерки на МЗ са и няколко, които засягат младите лекари и сестри. Те вече изразиха своето негодуване от забавянето им. Към момента все още няма единен изпит за специализация, нито обективни критерии за зачисляване. На стенд бай са и дългоочакваните промени, които засягат възнагражденията на кадрите. В управленската програма бяха заложени обещания за "въвеждане на справедлив механизъм за заплащане на медицинските кадри чрез договаряне на Колективен трудов договор в отрасъл „Здравеопазване" и Национален рамков договор", но засега такъв механизъм няма, въпреки че вече има нов НРД. Може би и този въпрос МЗ и МФ предвиждат да бъде разрешен с новия бюджет за 2027 г., въпреки че заложения срок в управленската програма е ноември 2026 г.

Малко по-дълъг хоризонт

С малко повече време здравните власти разполагат за реализирането на други амбициозни обещания. Сред тях са централизиране на процесите по оценка на здравните технологии и повишаване качеството на получаваните медицински услуги. Макар и твърде обща, идеята не е лоша, но не е ясно дали системата разполага с капацитета и ресурсите да премине към тяхното изпълнение. В този смисъл - как тази мярка ще бъде реализирана до февруари 2027 г., който идва цифром и словом след 3 месеца, остава загадка. Друг подобен проект е увеличаването на "достъпа до терапия на нуждаещите се пациенти по международни непатентни наименования, включително заплащане на антибактериални лекарствени продукти на лица до 7-годишна възраст". Срокът е януари 2027 г., а към момента няма промени в ценовата политика за лекарствата, така че да направи приемлива идеята да се реимбурсират антибиотици. Вкарването им в позитивната листа ще намали цените им, които сега компаниите поддържат на свободен пазар години наред непроменени, без значение, че в други европейски държави са ги понижили. И докато сме на лекарствена политика трябва да отбележим, че на този етап няма и проект на "процедури за намаляване на доплащането от пациента за лекарствени продукти, включени в Позитивния лекарствен списък на лекарствени продукти (ПЛС) за домашно лечение, предназначени за лечение на хронични незаразни болести, и медицински изделия". Срокът тук е октомври 2026 г. – март 2027 г.

"Увеличаване заплащането на медицинския труд за работа в отдалечени и трудно достъпни населени места, обвързано с постигнатия обхват и регистрирани резултати" е друга важна мярка, която е заявена в управленската програма. Нейният срок за реализация изтича януари 2027 г., вероятно трябва да очакваме да я видим в проекта за бюджет за следващата година на МЗ или НЗОК. Аналогично е положението и с друг заявен приоритет - актуализиране на изискванията за финансиране на медицински услуги в извънболничната медицинска помощ, предоставяни в отдалечени и трудно достъпни населени места, включително разработване на програми за прегледи с мобилни медицински екипи и извършване на медицински услуги от разстояние чрез бюджета на НЗОК. Срокът и тук е януари 2027 г.

В дългосрочен план

На опашката чакат още много обещания. Сред тях е финализирането на 15-годишния период от адаптиране на модела на ДСГ, като модел на заплащане и пилотно въвеждане. Срокът е декември 2027 г., той съвпада и с този за ревизия на медицинските стандарти по специалности, където ще се иска включване на повече от един лекар със специалност за съответно ниво на компетентност и обвързване на броя лекари с минимален брой медицински специалисти в зависимост от броя на заетите легла, изискванията на лечебно-диагностичния процес и спецификата на структурите. Идеята е чудесна, но не е ясно дали ще има воля да се изпълни, след като към момента дори няма опит да бъде въведен в практиката пожелателния стандарт по "Здравни грижи", в който са заложени част от тези изисквания.

Интересно е, че имаме и мерки с разнопосочен тайминг. Така например разработването на "критерии за качество при оказването на медицинските грижи и обвързване с оценката на риска" е заложено с краен срок юли 2027 г., а въвеждането на "критерии за качество на предоставяните медицински услуги и обвързване на резултатите за качество с финансирането на лечебните заведения" - декември 2026 г. Явно здравните власти смятат, че трябва да има разлика между критериите за качество при оцена на риска и при финансирането на медицинските дейности.

За още по-далече е оставен анализът на "нагласите на населението за трансформиране на неефективни лечебни заведения за болнична помощ за активно лечение в лечебни заведения за долекуване, продължително лечение и палиативни грижи". Срокът за реализирането на допитването изтича юни 2027 г., дотогава трябва да приключи и актуализирането и дигитализирането на Националната здравна карта, което по план-график трябва да започне следващия месец, а междувременно МЗ ще трябва да е готово с "анкета за периодична оценка на удовлетвореността на пациентите".

Финално

С това обещанията в управленската програма на кабинета "Радев" в здравната сфера не се изчерпват. Много спорно е дали ще успеят да се реализират, но още по-важният въпрос е по какъв начин ще бъдат изпълнени и до какви резултати ще доведе това. Както вече clinica писа, те не обещават реална реформа в болничния сектор. А може би това не е и цел на управляващите, защото вече видяхме, че серията от промени в сферата на лекарствената политика, които бяха предприети не водят до затваряне на течовете в лекарствената верига, а до пренареждане на пазара. При онкомедикаментите все още НЗОК няма задължение да плаща най-ниската цена от среднопретеглената, договорената в рамковото споразумение на МЗ или от отделното лечебно заведение – мярка, която може да бъде въведена елементарна поправка в закона. Неадресирани остават и липсите на животоспасяващи евтини медикаменти за различни заболявания - хронични и инфекциозни, които имат нужда от приемането на специална ценова политика, така че да станат налични в страната. Дали управляващите ще въведат обещаните търгове за лекарства за частните болници, както и свързването на системите на НАП и Митниците със СЕСПА, все още е на кантар. Засега е ясно едно - системата се „реформира", но напредъкът сякаш е в застой.