АМР в България остава висока

Основната причина за това е нерационалната употреба на антибиотици, обясняват експерти

Нивата на АМР в България остават високи

като тенденцията през последните години е да се увеличават. "Резистентността на Klebsiellа pneumoniae към антибиотиците от групата на карбапенемите бележи ръст до 69% за 2025 г., с което България се нарежда на първо място в ЕС", каза доц. Иван Иванов, ръководител на НРЛ „Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност" в НЦЗПБ. Аналогични са тенденциите при други важни микроорганизми.
Устойчивостта на Acinetobacter baumannii към антибиотиците от групата на карбапенемите у нас има продължително високи нива, които достигат до 92%, пред България са само Гърция и Хърватска с нива от около 95%", поясни доц. Иванов.
Друг тревожен показател е резистентността на Steptococcus pneumoniae към пеницилини и макролиди. "В България се наблюдава двойно увеличение за последните 5 години - от 17% на 41% при Еrythromycin, и от 11% нa 23% при Oxacillin", допълни специалистът.

Основната причина за този проблем

в страната е нерационалната употреба на антибиотици. "Според класификацията на СЗО делът на антибиотиците от Access групата, които могат да се предписват масово, трябва да са 65% от всички. У нас те са едва 22% в болничната помощ и 42% в извънболничната помощ", каза доц. Иванов. Проблемът не е нов за България и има нужда от спешни мерки, като приемането на приложими фармако-терапевтични ръководства, категоричен е той.

Как стоим спрямо Европейския съюз

Данните на Европейския център за контрол на инфекциозните заболявания (ECDC) показват, че композитният индекс на АМР у нас е 58.6% при среден за ЕС/ЕИП - 21.8%. В същото време докладваните нива на инфекциите, свързани с медицинско обслужване (ИСМО) в интензивните отделения на болниците в България, са по-ниски - 3.7%, при 7.1% за ЕС. "Тази ниска разпространеност най-вероятно отразява недостатъчно добра диагностика, а не реално ниски нива на инфекциите", обясни Мария Лопез, координатор по EU-JAMRAI 2. Според експертите процентът на тези случаи у нас трябва да е два пъти по-висок - 8%, което прави около 144 000 инфектирани пациенти на година. Числата са получени на базата на коригирания показател за разпространение на ИСМО в България според данните в ЕС, съотнесен към хоспитализациите в страната ~1.8 милиона годишно.

Отчитането на реалния брой на ИСМО 

е изключително важен тъй като те са показател за качество на медицинските грижи и позволяват на една болница да насочи усилията си към решаване на редица проблеми. Укриването им обаче не е феномен, характерен само за нашата държава, подобни явления са били наблюдавани в други страни, но там са успели да ги преодолеят чрез подходящи мерки. Такъв пример е Каталуния, където се развива програмата VINCat. "Тя предлага на медицинските специалисти конфиденциалност, като данните на всяка болница са достъпни само за самата нея и за координационния център, финансова подкрепа за изготвяне на индикаторите, както и доброволно участие в този процес", каза Мария Лопез. Другите предимства на тази програма според нея са, че тя няма състезателен характер, а дава възможност за бенчмаркинг (сравняване) и има фокус върху оказването на помощ на болниците, така че да си подобрят резултатите, а не да бъдат наказвани или засрамвани.

България дотук - плюсове и минуси

Страната ни е извървяла дълъг път в борбата с АМР и ИСМО досега. Сред промените, които тя е въвела в това отношение са приемането на Национален план за борба с АМР 2026-2029 г., въвеждането на задължителното електронно предписване на антибиотици, както и реимбурсирането от НЗОК на определени антибиотици, каза Кристин Ардал, координатори по EU-JAMRAI 2. Ако първите две практики са безспорно положителни, то при третата експертите отбелязват някои тревожни констатации.

Проблемът с реимбурсната листа 

с антибитоици при деца до 7 години в България произтича от ограничения й обем. На практика в нея попадат 8 INN-а, които са част от Watch и Reserve групите на СЗО за антибиотици, което означава, че не трябва да се употребяват често, а само при необходимост и липса на друга алтернатива. За да се промени това, е добре НЗОК да реимбурсира антибиотици от Access групата на СЗО, обясни Кристин Ардал. Сред тях са INN-и като Amoxicillin, Nitrofurantoin, Phenoxymethylpenicillin (penicillin V), Pivmecillinam, Erythromycin и др. Сред другите препоръки на европейския специалист е увеличаването като цяло на консумацията на антибиотици в България от Access групата на СЗО до 70%.

Какво можем да направим

Участниците във форума предлагат серия от мерки за ограничаване на АМР и подобряване контрола над ИСМО. Те залягат в Меморандум за сътрудничество, към който може да се присъединят всички заинтересовани страни. Сред тях са следните шест направления:

1. Превенция и контрол на ИСМО и управленска отговорност:
Утвърждаване на превенцията и контрола на ИСМО като управленски приоритет в лечебните
заведения за болнична и извънболнична помощ, с ясна отговорност на ръководствата, обучени
екипи и необходимите кадрови, материални и финансови ресурси.

2. Обучение, изграждане на капацитет и информираност:
Укрепване на преддипломното обучение по превенция и контрол на инфекциите, ИСМО и АМР във
висшите медицински училища, включително чрез по-широкото им застъпване в обучението по епидемиология и в относимите дисциплини за студенти по медицина, дентална медицина, фармация и здравни грижи. Постепенно включване на принципите на подхода „Единно здраве" като основа за интердисциплинарна подготовка и цялостен поглед към здравето.

3. Надзор, отчитане и проследяване на резултатите:
Подобряване на надзора и отчитането на АМР, ИСМО и антибиотичната употреба чрез съгласувани показатели, определени отговорници и обмен на обобщени данни и анализи, с обратна връзка към
лечебните заведения, проследяване на резултатите и коригиращи действия.

4. Рационална антибиотична употреба и прилагане на ръководства:
Разработване или актуализиране и прилагане на практически приложими фармакотерапевтични ръководства за рационална антибиотична употреба в извънболничната и болничната медицинска помощ.

5. Своевременна диагностика, устойчив достъп и лекарствена сигурност при антимикробната
терапия":
Създаване на национален списък на есенциални антибиотици с гарантиран от държавата достъп и наличност, съобразен с принципите на WHO Essential Medicines List и националните данни за резистентност.

6. Междусекторно сътрудничество в рамките на подхода „Единно здраве":
Развитие на координирано сътрудничество между институциите, лечебните заведения, академичната
и експертната общност, професионалните и пациентските организации, фармацевтичната индустрия
и компаниите в областта на диагностиката, медицинските изделия и болничната хигиена, ветеринарномедицинския сектор и сектора по опазване на околната среда, при прозрачност и независимост на експертните решения.

По време на форума БАПЗГ се присъедини 

към Меморандум за сътрудничество за превенция на АМР и инфекциите, свързани с медицинско обслужване (ИСМО). Документът бе представен и приет от участниците на националния форум. "БАПЗГ заедно с БАЕЗ вече повече от година провежда обучителна кампания за повишаване знанията на колегите за превенцията на ИСМО в извънболничната и болничната помощ. Благодарим за това съдействие и продължаваме заедно напред", каза председателят на асоциацията Диана Георгиева в приветствието си по време на форума и изрази готовността на БАПЗГ да се присъедини към представения меморандум за сътрудничество, който предлага насоки за ограничаването на АМР и ИСМО. На националния форум беше и главният секретар на съсловната организация Татяна Славкова. Двете бяха сред официалните гости на събитието. На него присъстваха още представители на МЗ, НЗОК, НСОПЛБ, БФС, БГФармА, университетски преподаватели, мениджъри на лечебни заведения за болнична помощ, лекари, медицински сестри и много други. 

Сред основите лектори бяха уважавани

български и международни специалисти като доц. Иван Иванов, ръководител на НРЛ „Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност" в НЦЗПБ, проф. Емма Кьолеян, координатор на EU JAMRAI 2, д-р Драгомир Иванов, председател на БАЕЗ, доц. Ангел Кунчев, декан на Фармацетивнич факултет в МУ-София, д-р Жулиен Димитров от УБ "Лозенец", Микеле Чечини, ръководител на сектора по Обществено здраве в OECD, Йохан Ван Елдер, генерален секретар на Европейския алианс на университетските болници, Кристин Ардал и Мария Лопез, координатори по EU-JAMRAI 2.