Бърнаутът е заплаха за здравната система

Дефицитът на кадри и липсата на достатъчно признание са сред водещите причини за стрес сред медицинските специалисти, сочи проучване

Хроничният стрес е системен проблем за здравеопазването.

Резултатите от секторно проучване очертават

тенденция към нарастващо психично и емоционално натоварване, обусловено от комбинация от фактори, излизащи извън рамките на самата професионална роля. Влияние оказва взаимодействието между вътрешноорганизационни фактори и външни такива, вкл. недостига на кадри, организацията на труда, обществените нагласи и особеностите във функционирането на здравната система. Според представените данни най-често посочваният източник на напрежение е свързан с оценката и признанието за труда – 63% от изследваните лица посочват този фактор с отговори „често" и „много често". Следват атмосферата на взаимоотношенията в работната среда (55%), натоварването и интензивността на работата (51%) и организацията на работата (51%). Особено показателни са резултатите, свързани с административната тежест. 62% от анкетираните често или много често се занимават с излишна документация вместо със същинската си работа. 67% посочват необходимостта да работят прекалено интензивно и/или да изпълняват няколко задачи едновременно, за да се справят със задълженията си.

Данните за атмосферата в работната среда също 

открояват съществени предизвикателства: 78% от изследваните лица често или много често изпитват необходимост да потискат емоциите си и винаги да бъдат любезни и отзивчиви. Професионалният стрес се отразява както на физическото и психичното благополучие на медицинските специалисти, така и на цялостната организация на работа и устойчивостта на здравната система. Според представените резултати 46% от анкетираните изпитват загуба на контрол и неудовлетвореност от развитието на работните процеси, 43% съобщават за умора и трудно възстановяване след работа, а 42% – за невъзможност да спрат да мислят за работата си извън работното време. Продължителното натоварване, съчетано с трудностите при възстановяването, може да задълбочи проблемите с мотивацията, концентрацията и взаимоотношенията в екипите. Това създава предпоставки за отсъствия от работа, напускане на специалисти и допълнително натоварване на останалия персонал. Разходите за болнични поради стрес и професионално прегаряне в България достигат 200 млн. евро годишно и продължават да нарастват.

Сред мерките, оценени като важни или много важни 

от почти всички участници в изследването, са справедлива система за оценка, възнаграждение и признание – посочена от 97,5% от анкетираните. За по-добро планиране и организация на работата и намаляване на ненужната администрация се обявяват също 97,5%. Като необходимост от контрол на емоционалния климат и конструктивно управление на конфликтите сочат 94,9%, а редовен преглед и оптимизиране на работното натоварване – 94,9%. За включване на психичното здраве в управленските решения и планирането настояват 94,9%. Основният извод от представеното изследване е, че професионалното прегаряне не може да бъде разглеждано единствено като индивидуален проблем на медицинския специалист. То е предизвикателство, което изисква координирани действия на всички нива – от организацията на работата и управленските практики в здравните заведения до политиките и механизмите за подкрепа в сектора. Опазването на психичното здраве на хората, които се грижат за здравето на обществото, е неразделна част от устойчивостта на здравната система и от способността ѝ да осигурява качествена и навременна медицинска помощ. 

Мащабите на кадровия проблем очерта 

проф. Григор Димитров, главен директор "Защита на работодателските интереси" в БСК. По думите му преди около 30 години в България е имало приблизително 54 000 медицински сестри и 180 болници. Днес лечебните заведения са над 350, докато броят на медицинските сестри е намалял до не повече от 27 000. Тези данни поставят важен въпрос, как здравната система може да осигури достатъчно време и внимание за всеки пациент, когато броят на специалистите не отговаря на потребностите. Отговорът изисква не само привличане на нови кадри, но и създаване на условия, които да насърчават медицинските специалисти да останат в професията.

В изказването си д-р Николай Брънзалов, 

председател на Българския лекарски съюз, акцентира върху необходимостта от финансиране на мерки срещу бърнаут за всички лечебни заведения. Той призова професионалното прегаряне да бъде разглеждано като обществен проблем, за който е необходимо по-широко разбиране и информираност. Сред възможните мерки посочи въвеждането на часове по здравна култура в училищата и подготовката на младите медицински специалисти за комуникация и взаимодействие с пациентите.