Коментар

Бърнаутът се преодолява с добра мотивация

28-10-2026 16:15

Най-сетне трябва да се започне неговото разрешаване така, че младите хора да избират професията медицинска сестра, казва Невин Падикова

Бърнаутът се преодолява с добра мотивация

Силвия
Николова
silnikol@gmail.com

Бърнаутът при лекарите и медицинските сестри се оказва реална заплаха за здравната система. Недостигът на кадри, прекомерната административна работа и липсата на достатъчно признание са сред водещите източници на стрес. Това сочи доклад, представен по време на кръгла маса, организирана от Българската стопанска камара (БСК). Как се справя една медицинска сестра в Държавната психиатрична болница в Севлиево, как се работи 12 часа дневно, какво трябва да се направи и откъде да се започне, за да бъде преодоляно професионалното прегаряне. Това попитахме Невин Падикова. Тя е медицинска сестра в болницата и председател на КНСБ.

Стресът при медицинските специалисти е огромен, тъй като работата е прекомерна заради дефицита на кадри. При това, не сме и достатъчно добре заплатени, за да има по-голям интерес към професията медицинска сестра. Ние сме съпруги, майки, жени със семейства и трябва да сме на ниво не само в семейството, но и в работата си. Напрежението ни се отразява крайно негативно.

Факт е, че в нашата професия бърнаутът

е често срещан. Много от колегите – медицински сестри, работят и на втори, а някои и на трети трудов договор. Физически един човек не може да поеме спокойно толкова много работни часове. За съжаление обаче, ако бяхме добре заплатени, ако имахме финансова устойчивост, такова свръхнатоварване нямаше да ни се налага. При нас, в Държавната психиатрична болница в Севлиево нещата стоят още по-трудно. Една работна смяна преминава под много голям стрес и напрежение, тъй като нашите пациенти са по-различни от останалите. Както другите, така и те се нуждаят от грижата. Аз работя в остро отделение. Повечето от настанените в него са шизофреници.

Имаме много хора със зависимости, както и

с биполярно афективно разстройство. Това са диагнози, при които пациентите не винаги са подчиняеми в острия етап от болестта. От нас се изисква по-голямо внимание и към тях, но и предпазливост към себе си, тъй като нашите болни са опасни както за тях самите, така и за персонала. Липсата на достатъчно кадри налага да оставаме сами само с един санитар по време на дежурство, което е изключително трудно. Манипулациите за тях не са малко, както и обгрижването. Тези хора трябва да бъдат накарани да се хранят, да им се помогне дори битово. Така работата ни минава под голям стрес и напрежение.

Приключвайки работата си в психиатрията,

няколко колеги отиваме на работа в едно Вътрешно отделение. Там работата също е натоварваща – да бъдат взети материали за изследвания, да бъде подготвена документацията и редица други неща. Ежедневието на нас, медицинските сестри е много трудно – изпълнено с напрежение, стрес и прекомерна умора. Прибирайки се вкъщи, аз съм изтощена до степен да нямам сили да погледна семейството си, да поговоря, да обърна достатъчно внимание на съпруга и децата си. Това е нашето сестринско всекидневие.

Проблемът с бърнаута сред сестрите се знае

от години. Най-сетне трябва да се започне неговото разрешаване, а то е да се създаде добра мотивация младите хора да изберат и учат за професията медицинска сестра. Професионалното ни прегаряне идва най-вече от липсата на кадри. Ако ние, в Държвата психиатрична болница в Севлиево сме две-три на смяна и си разпределим задълженията, няма да сме толкова много уморени. Ако имаме по-добро заплащане, няма да се налага да работим и на втори, че и на трети договор. Стандартът на живот се показва с всеки изминал ден, а нашите заплати са на едно и също ниво. Така младите хора губят мотивация да учат за медицински сестри.

Още по темата