Д-р Никола Картелов: Бях на правилното място в правилното време

Специализантите се нуждаят от предвидимост и достойно възнаграждение, а не от несигурни бонуси, казва младият лекар от МБАЛ-Добрич

Аида
Паникян
aidovpan@gmail.com

След шест години обучение, през който период нямаш време да работиш извънредно и разчиташ изцяло на семейството си, започваш работа, но с възнаграждението едва покриваш основните си разходи. И като завършиш, докато специализираш, трябва да работиш на две, понякога и на три места, за да сe издържаш нормално. Потискащо е, особено ако трябва да се грижиш и за други хора в семейството - родители, баба, дядо. Потискаща е и липсата на предвидимост и перспектива за стабилност. Да, специализантите получават и допълнително стимулиране, но то е различно всеки месец, затова базовата заплата трябва да е достатъчна. А тя варира между 700 и 1000 евро. Според мен идеята за 1550 евро за специализанти на държавна поръчка би била добро начало за млад медик, но тези, чиято специализация не е финансирана от държавата, пак остават с едни несигурни, не съвсем ясни месечни възнаграждения. Може би трябва да има някакъв по-ясен механизъм за месечното възнаграждение на специализантите - дали чрез обвързване с минималната заплата, или по друг начин, за да има предвидимост. Ще дам пример с учителите. Майка ми е учителка и затова познавам донякъде системата. В сферата на образованието има по-ясна рамка за основните възнаграждения и кариерното развитие. Подобна предвидимост е необходима и в здравеопазването - да знаеш на какво възнаграждение можеш да разчиташ и какви са възможностите то да нараства с натрупването на опит, придобиването на квалификация и поемането на повече отговорности.

- Проблемът при младите само във възнагражденията ли е, или и в условията на труд?

- Разбира се, като във всяка областна болница, и при нас си има ежедневните предизвикателства, но като база за работа и обучение в МБАЛ-Добрич съм напълно удовлетворен. Въпреки че не сме университетска болница, разполагаме с необходимата съвременна апаратура за диагностика и лечение. За мен като специализант най-ценното е, че тук се сблъсквам с огромен поток от спешни и тежки случаи, което дава много добра практическа школовка.

- Какъв е животът на един лекар специализант?

- Натоварен. Ако има семейство, става по-сложно. Но аз не мога да се оплача, защото имам пълната подкрепа и разбирането на съпругата ми. Тя все още е студентка по медицина. Въпреки това работи и в спешно отделение. Еднаквата професия ни помага да разбираме един друг.

- Защо избрахте специализацията Ви да е в Добрич?

- Аз съм добричлия. Винаги съм харесвал нашия град. Не съм фен на големите градове. А и имах шанса веднага да започна работа по специалността, която исках, без да чакам за мястото месеци, година. В VI курс бях на стаж в отделението, в което сега работя - Второ отделение по вътрешни болести (гастроентерология, пневмология и фтизиатрия). Има още нещо хубаво, което много ме радва - в крайна сметка не съм тясно специализиран, имам поглед и върху работата на гастроентеролозите. Това също беше причина да започна да работя тук. Може би най-важното са хората, екипът в отделението. Не става въпрос само за взаимоотношенията между колеги, но и за отношението към пациентите. Мога да кажа, че бях на правилното място в правилното време.

- Имали сте късмет. А какви са възможностите за кариерно развитие в избраната специалност?

- В областта на пулмологията се организират много събития за специализанти и млади лекари. Това е много добре, защото след КОВИД много колеги, особено по-възрастните, изпаднаха в бърнаут и сякаш специалността стана не толкова желана, както преди. Възможностите за участия в симпозиуми, конгреси, конференции у нас и в чужбина, курсове за специализанти, за докторанти и към Европейското респираторно дружество (European Respiratory Society - ERS), и към Българското дружество по белодробни болести стимулират младите, дават възможност да се запознаем с новостите в специалността, да видим и чуем друга гледна точка за диагностика и лечение.

- Какви са впечатленията Ви за нивото на българската пулмология?

- Висшият пилотаж, нека така го наречем, естествено е в университетските болници. Но от срещите и разговорите ми с колеги по време на курсове виждам, че и в много областни болници се полагат огромни усилия да се поддържа добро ниво - и като апаратура, и като подготвени кадри. Като млад лекар, който тепърва навлиза в дълбочина, оставам с впечатлението, че по отношение на знания и клинично мислене българските пулмолози по нищо не отстъпват на европейските си колеги. Това, че нямаме финансовите възможности или организацията на Германия или Швейцария, не значи, че българските пациенти не могат да бъдат лекувани адекватно, със съвременни методи на лечение.

- Има ли достатъчно специалисти по белодробни болести в страната?

- Според мен не са достатъчно. От друга страна, това дава възможност на младите да се насочват към специалността, колкото и егоистично да звучи. Но остава проблемът, който бих нарекъл поколенчески луфт. От лекарите от т.нар. стара школа, които са работили без интернет, без модерната сега апаратура, но много успешно са лекували пациентите си, има много неща, които ние, младите, можем да научим. Затова не пропускам нито една възможност за контакт с тези колеги.
Не е достатъчно представено и средното поколение специалисти, но все пак се надявам, че тази празнота ще я запълним ние, младите. Например в МБАЛ-Добрич сме трима специализанти по пулмология.

- Вие защо избрахте пулмология?

- В I курс исках да специализирам анестезиология. Имахме семеен приятел анестезиолог. Той ми беше разказал много подробно каква е работата на анестезиолога. По-късно започна да ме привлича работата на общопрактикуващия лекар. Това е работа в амбулатория, в чиято основа са срещата и разговорът с пациента, прегледът. И вече в последната година направих категоричния си избор - по средата: и възможност за пряк контакт с пациента, и спешност, и интензивност. Прецених, че с тази специалност ще постигна баланса в желанията ми за работа като лекар.

- А защо решихте да станете лекар?

- Разбира се, желанието да помагам на хората винаги го е имало, но няма да започна с това клише. При мен нещата тръгнаха от интереса към науката. Обичах от малък да се явявам на олимпиади по химия и ми беше много интересно. Добре се справях и с биологията. Така съвсем естествено стигнах до професията, която обединява и двата предмета - медицината. Бях на 13 години, когато взех това решение, но нито за миг не съжалявам за избора си на професия.

- Като млад лекар бихте ли работил в малък град или в село?

- След като взема специалност - да! Според мен, каквото човек научи в по-голямо място, е добре да отиде в по-малко и да приложи наученото в практиката. Проблемът е, че в малко населено място няма толкова голям простор за развитие в сферата на болничната помощ, защото няма възможност за лечение на по-голям спектър от заболявания. Но от друга страна, работата в кабинет дава доста възможности. Важно е човек да се учи в активно отделение с достатъчно пациенти. В Добрич например имаме такива лекари, сред които са и познатите на clinica д-р Евгени Василев и д-р Северина Василева, които са работили в Германия и се върнаха да приложат наученото в Добрич.