Промените за паралелната търговия ще отидат в Съда

Нови промени в закона за лекарствените продукти в хуманната медицина (ЗЛПХМ) ще бъдат обект на обсъждане в Парламента тази есен. Те засягат най-вече паралелната търговия с медикаменти в България. Удачни ли са промените и защо има опасност да бъдат атакувани в Съда обясняват от Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства (БАРПТЛ) в отворено писмо до здравните инсититуции.
Текстовете на публикуваните за обществено обсъждане на 10 август 2017 г. промени в ЗЛПХМ, предлаган от настоящите експерти в Министерството на здравеопазването, не са идентични с нотифицираните през 2016 г. от екипа на Д-р Петър Москов. В този смисъл, сегашният законопроект не може да се приема като нотифициран към Европейската комисия и неспазването на нотификационната процедура може да доведе до съответните последствия за страната ни. При всички случаи, дори и преминал нотификационната процедура законов акт може да бъде обжалван и отхвърлен от Европейската комисия. Това се основава на факта, че по нотификационна процедура се искат коментари от страни-членки, а след влизане в сила законовият акт е обект на обичайната процедура за оспорване на национално законодателство в Съюза.
Относно твърдението, че не се очаква новите текстове да бъдат спрени от Конституционния съд, оценката на правни експерти е, че по същество новите текстове не са принципно различни от тези, които през 2015 г. Конституционният съд обяви за несъответстващи на основния закон и правото на свободна инициатива. С решение №1 от 29.01.2015г., Конституционният съд обяви за противоконституционно изменението на чл. 217в ЗЛПХМ с мотивите че разпоредбата е едностранчива, а заложените в нея критерии не са конкретни и се ограничава непропорционално свободната стопанска инициатива гарантирана от чл.19 от Конституцията.
БАРПТЛ припомня становището на своите членове, че законопроектът не защитава обществения интерес от евентуален недостиг на лекарства и противоречи на българското и европейско право, нарушавайки принципите на чл. 19, ал. 2 от Конституцията поради няколко основни причини:
• Предложеният механизъм за ограничаване на свободното движение на голям брой лекарствени продукти противоречи на практиката на ЕК (това се потвърждава от скорошната й позиция срещу ограниченията на износа в Словакия и Португалия).
• Създават се „ограничителен списък" и „списък с наблюдавани лекарствени продукти", без определяне на конкретни и измерими критерии за включването на лекарствени продукти в него, а предложените дефиниции за липса и недостиг са формални и неизмерими.
• Няма точно разписана методология как се действа при липса на лекарствен продукт от пазара, а фактът, че не са описани критерии как ще се изключват лекарства от списъка, говори за постоянно действащо ограничение върху свободната търговия и съответно непропорционалност на въведената регулация.
• Въвежда се индивидуално ограничение за износ, което представлява непропорционално ограничение на износа, според Европейските разпоредби и практиката на Европейския съд за тяхното прилагане, както и в аргументите на Конституционният съд от 2015 г.
• Няма механизъм за проверка на обективността на постъпилите сигнали за недостиг.
БАРПТЛ изцяло подкрепя инициативата на българските институции да продължат положителната практика, която беше въведена от началото на годината за съвместни проверки на Изпълнителната агенция по лекарствата, Националната здравноосигурителна каса, Националната агенция по приходите и Агенция „Митници" за търговията с дефицитни лекарства и срещу нерагламентирания износ.
Както многократно сме призовавали, обективното решение на въпросите с липсата и недостига на лекарства е свързано с изграждането на електронна информационна система, обхващаща всички звена от сложната доставна верига на фармацевтичния пазар, а именно – притежатели на разрешение за употреба, търговци на едро и търговци на дребно. По този начин в центъра на законодателната инициатива се поставя достъпа до лекарствени продукти на пациентите и управлението на техния недостиг, а не паралелният износ сам по себе си.
Отново е добре да напомним, че паралелната търговия е напълно легитимна дейност, носеща редица ползи на национално и общоевропейско ниво като: уеднаквяване на цените, достъп до иновативна терапия, набавяне на лекарства липсващи на националния пазар и други, от които следва да се възползва и нашата страна.

Забраниха износа за 297 лекарства
Сред тях са редица антибиотици, медикаменти за КОВИД и химиотерапевтици, причината е, че може да има недостиг

Е-системата за реекспорта - 300 хил. лв.
Здравното министерство публикува правилата за създаването й месец, след като тя вече трябваше да работи

Паралелният внос се увеличи с 25 хапчета
По-малко от месец има ИАЛ, за да пусне системата за проследяване на реекспорта, но едва ли ще спази срока

Паралелните търговци искат ремонт на цените
Има промяна в страните донори на медикаменти, твърдят европейските дистрибутори

Реекспортът е върхът на айсберга

Контролират реекспорта електронно
Експертният съвет отпадна, МЗ вече работи по системата за паралелния износ

Депутатите пак подхващат реекспорта

Трябват ни регистри и електронна система
Промените в закона за лекарствата, които трябва да ограничат дефицита на медикаменти в страната заради реекспорта, съвсем скоро ще влязат в парламента за второ четене. Доколко удачни са те, ефективна ли е лекарствената политика на НЗОК, попитахме Владимир Афенлиев.

И БФС да са част от съвета за реекспорта
Лекарствата от забранителния списък за паралелен износ да се доставят само от най-големите търговци, искат от ВОЛЯ

Още глоби за реекспорта на лекарства
ИАЛ ще следи дали има недостиг на медикаменти в страната с електронна система, а експертният съвет отпада