12-те кръга на Ада, наречен „бърнаут“

Синдромът на професионално и личностно прегаряне скоро попадна като диагноза в учебниците по медицина, а Световната здравна организация (СЗО) определи „бърнаут” за епидемията на 21 век. Според дефиницията, това е „състояние на физическо или емоционално изтощение или пълна липса на мотивация, която обикновено е в резултат на продължаващ стрес или чувство на неудовлетвореност”. Много хора свързват „прегарянето” единствено с претоварване в работата, но истината е, че всеки може да изпадне в „бърнаут”. Съпрузи, партньори, служители, мениджъри, най-добри приятели, дори деца могат да се окажат хванати в капана на синдрома. „Мислете за него като за огън. Той не засяга само част от цялото, той поглъща всичко, което може да се запали – връзката ви с партньора, с децата, с роднините, дори здравето”, обяснява Хамза Кан. Никой не е защитен, а най-големият проблем е, че

сами хвърляме масло в огъня на собствената си клада

Ситуацията изглежда неспасяема, защото синдромът „пламва” и се подхранва от стреса, а в днешно време той е навсякъде около нас. Провокира се от от всяко усилие, което правим, за да задоволим стремежа си да се докажем и да се представим в най-добра светлина. „Всяко нещо, което се опитваме да направим, колкото и малко да е то, е свързано с вътрешно или външно (физическо) напрежение.

ВИЗИТКА Хамза Кан е роден в Ню Йорк и израснал в Торонто. Занимава се с консултантска дейност, писане, преподаване и провеждане на обучения. Целта му е да мотивира хората и бизнеса да трансформират своите идеи в реалност. Преподава дигитален маркетинг и социални медии в Seneca College и Ryerson University. Участвал е два пъти като лектор на TEDx и е споделял опита си по различни теми: как да изграждаме дигитални общностни, силата на личния бранд, управление на няколко поколения на работното място, повишаване на увереността, продуктивността и много други. Хамза е говорил през повече от 10 000 човека (от ученици до стратегически мениджъри) в над 50 различни събития в 10 града на 4 континента.

Независимо дали се касае за взимане на решение, грижа за децата, решаване на проблемите в семейството, справяне с ежедневните задачи в работата, дипломиране или най-обикновено пазаруване. Успехът предполага усилия, а

 

усилията винаги провокират стрес

 

отбелязва Хамза Кан. Колкото по-често сме изложени на стрес и колкото по-дълго оставаме подвластни на напрежението, толкова повече се доближаваме до цялостното „изгаряне”, категоричен е експертът.  

За много хора „бърнаут” е синоним на депресия, заради сходните изяви на подтиснатост и затваряне в себе си. Състоянието всъщност има много повече лица, а симптоматиката му се проявява най-често при хора, които общуват и полагат грижи за други хора. „Първият човек, диагностициран с „бърнаут”, например, е жена – мис Джоунс, която е била социален работник в болница и се е грижила за много хора”, разказва експертът. В този смисъл семейната среда е много по-благоприятна почва за прояви на „прегаряне”, отколкото работното ни място.

Един от първите симптоми на този „семеен бърнаут” е

 

изместването на конфликтите

 

и по-конкретно нежеланието да се обсъждат и решават належащи проблеми. Ако партньорът се заяжда, отговаря с „Уморен съм, не ми се говори”, отказва съдействие и се „измъква” с липсата на време и многото работа, със сигурност е в „огъня на преумората”. Прекалено дългото задържане в това състояние обаче може да разруши не само семейната връзка, но и личното ни здраве. Обикновено води до хронични и сърдечно-съдови заболявания, депресия и психологични проблеми.

В подобно състояние могат да изпаднат даже и децата, чиято дневна програма е твърде натоварена. Когато в рамките на 10-12 часа дневно се редуват уроци, кръжоци, курсове и домашни, без малчуганите да имат време за себе си, това естествено ги завърта в спиралата на ежедневния стрес. И всички се оказват с „бърнаут синдром”

 

още преди да са влезли в пубертета

 

Симптомите са много сходни с типичните за тийнейджърството затваряне в себе си, ниско самочувствие, депресия, безпокойство и подтиснатост. Проблемът не е за подценяване, защото изпива мотивацията и желанието на младежите за развитие във важни години от процеса им на обучение, от които зависи цялото им бъдеще, допълва Хамза Кан.  

Ако сънят ви е нарушен, изпитвате непрекъснат глад или пък сте в другата крайност – не можете да сложите дори залък в устата си, ако се представяте зле в работата или всички наоколо ви дразнят, значи се нуждаете от спешни мерки. Въпросът е можем ли да излезем от спиралата на „прегарянето” още преди да ни е изпепелила? Отговорът е, че

 

изход има, но не е никак лесен

 

защото е на цената на усилия, които, както вече стана ясно, също провокират стрес. В случая се прилага принципа на „по-малкото зло”, т.е. по-малкото напрежение. „Първата основна задача, която трябва да се изпълни, е да пренаредите приоритетите си. Вижте какво ангажира времето и вниманието ви, кое ви напряга и ядосва, а след това се опитайте да го изместите по-назад в списъка с важни неща. Не поставайте сред приоритетите си неща, които ви причиняват стрес, за да не попадате в капана на „бърнаут”, съветва Хамза Кан.

За пренареждането на приоритетите помага и промяната на фокуса върху собствения ни живот. Добре е да помислим какво точно искаме и да се съсредоточим само върху него. Задачата не е лесна, защото докато сме в състояние на „горене”, губим представа за важните неща около нас – не знаем кои са истинските ни цели и силните ни страни. Успеем ли веднъж да „уловим себе си” обаче, това ще ни помогне да пренаредим и приоритетите в живота си.

 

Следващата стъпка е да поставим граници

 

Това са онези бариери, които казват „до тук ще работя, до тук ще общувам, до тук ще натоварвам себе си”. „Границите осигуряват онова пространство за почивка и възстановяване от стреса, без които няма да предотвратите завръщането на факторите, причинили първоначалния ви „бърнаут”. Най-важната ви задача е да промените нещо, защото нищо не се променя, когато нищо не се променя”, категоричен е специалистът.

Първа стъпка в тази посока би могло да бъде разграничаването на спешните задачи и тези, които са истински важни. Знаем, че не всичко спешно е важно и обратното – не всичко важно е спешно, т.е. може да бъде оставено за по-късен момент. Ако се научим да управляваме натоварването чрез правилно разпределение на задачите, сме извървели половината път до спасението след „бърнаут”.

Най-ценното качество, което можем да развием обаче, е

 

да бъдем хора и да обичаме другите

 

Да бъдем позитивно настроени и открити към тях, да ги изслушваме, да ги наблюдаваме и да се научим да разпознаваме симптомите на „бърнаут”. Умението е изключително важно за хората на лидерски позиции, в това число директори, мениджъри, ръководители, а също така и родители. „Задавайте обикновени въпроси – как си, добре ли си, как се чувстваш, има ли нещо, което искаш да ми кажеш, как са нещата вкъщи, спиш ли достатъчно?”, съветва Хамза Кан. Добрият лидер (родител) трябва да открива „човека”, а не служителя (детето), който е длъжен да изпълнява заповеди. Всички сме човешки същества и подложени на стрес, изгаряме в пламъците на „бърнаут”.

 

ВНИМАНИЕ Подхлъзва ни желанието да се докажем Кои са 12-те кръга на Ада, наречен „бърнаут“? Ето как Хамза Кан степенува стъпките, които ни запращат на „кладата“ на собствените ни амбиции:   1. Желанието да се доказваш 2. Непрекъснатата работа 3. Неглижиране на собствените нужди 4. Изместване на конфликтите 5. Промяна на ценностите 6. Отричане от възникващи проблеми 7. Затваряне в себе си 8. Промени в поведението 9. Деперсонализация 10. Вътрешна пустота 11. Депресия 12. Бърнаут синдром