Самота мъчи тинейджърите

Научете децата си да общуват и ако имат проблеми ги пратете да работят, съветва детският психиатър д-р Здравка Янева

Аида
Паникян
aidovpan@gmail.com

Юношеството по начало е по-труден период. Заради хормоналните промени, както и акселерацията при съвременната младеж, както и по-доброто хранене, по-адекватната медицинска грижа, физическото израстване изпреварва значително психическата им зрелост, казва д-р Здравка Янева. Съвременните младежи остават до късна възраст под пълната грижа на родителите си, почти изцяло са зависими от тях и във финансово отношение. Вече се учи до 12 клас, т.е. докато станат на 19 години, а всичко това задържа тяхното социално и емоционално съзряване. И "ножицата" между физическата и емоционалната зрялост, когато преди 1-2 поколения бе малка, сега е изключително разтворена.

Как да се държим с юношата

В юношеството вече част от нещата са загубени и тепърва да се възпитава дете е трудна работа, категорична е д-р Янева. Тя отново подчертава, че трябва да има последователност в целия етап от развитие на подрастващия. Моето мнение е, че причина за агресията на подрастващите не е в това ,че децата са лоши, категорична е тя.

Не, децата не са лоши.

Дори и тези, които проявяват агресия. „Всеки ден в кабинета ми идва поне един юноша с някакъв проблем. Това са дълбоко себенеуверени, тревожни, невротизирани деца. Те не знаят къде е тяхното място, не знаят да ценят себе си, не познават собствените си сили и качества. Единствената причина е, че са били облекчавани, нямат умения да се справят социално. Макар физически да са големи, механизмите им за справяне все още съответстват на по-малка възраст - искат, тръшкат се, тропат и блъскат, когато не получат, а това са реакции, присъщи на 4-5-6-годишните, но не и на

тийнейджърите. В същото време обществото, както и родителите и семейството, започват да очакват и да изискват от тях повече. Но те нямат умението за това нещо", е констатацията на лекарката. Тя припомня, че юношеството по начало е криза на идентитета - юношите имат незрели механизми да се справят с фрустрацията, тревожността, депресията, несигурността, а техните механизми са съответни на много по-малка възраст.

За зачестилите случаи на груби и агресивни

взаимоотношения на тийнейджърите с околните, д-р Янева казва, в известен смисъл това поведение може да е себеизява, но по-скоро е импулсивност, поведение на неудовлетвореност. „Не може да изключим и патология, защото юношеството е възраст, в която започват истинските психиатрични заболявания. Понякога такова поведение може да се дължи на психично заболяване, друг път на т.нар. личностови разстройства, които се дефинират в юношеството, но са диагноза на младежката възраст, тъй като се смята, че личността се формира поне до 18 години, макар че такива белези се виждат още от ранна възраст", казва психиатърът. Тя обяснява, че най-често я търсят младежи с тревожност. Независимо в каква възраст са, прегледите се провеждат заедно с родителите.

„Ние виждаме най-тежките случаи, когато вече психологът не може да се справи и детето се нуждае от медикаментозна подкрепа. Най-често тези тийнейджъри казват: "Нямам приятели, не мога да контактувам с връстниците си, чувствам се отхвърлен, неразбран, неадекватен". Обяснението за това, че нямат приятелства е, че не са научени в по-ранна възраст да общуват - съвременните деца общуват през електронни устройства, поради което нямат умения да общуват помежду си и да "разчитат" невербалните сигнали на реалните хора". Д-р Янева прогнозира, че много скоро вероятно световната медицинска общност ще предложи инструкции по темата. Тя самата съветва родителите на малките деца да сведат до минимум контакта им с електронни устройства и да играят с децата си, да ги изтърпяват, въпреки че са шумни, настойчиви, но с детето трябва да се общува, за да може то да възприеме поведението на реалните хора.

Електронните устройства и телевизорът

не са човешки същества. Те може да ги научат на думи, включително и на чужд език, но не могат да ги научат на общуване. А човешките същества общуват 80% с поведение и само 20% с думи. Освен това, когато гледат филм или клип, те възприемат нещо "смляно" и дадено им наготово и затова не ползват фантазията си за цветове, за игри, за диалог и така аналитичната част на мозъка "заспива". Човешкият мозък работи на "икономичен" режим и ако няма нужда дадена област от него да помага на човек да оцелява, тя не работи, обяснява д-р Янева. В юношеството има биологичен процес, който се нарича синаптично окастряне, т.е. неврони и мозъчни връзки, които не са били ползвани за оцеляването на човека до тази възраст, те се "прочистват".

Най-често, когато идват юноши с оплаквания за тревожност, депресия, съветвам ги да си намерят работа.

След 16 години няма причина да не работят

Може да не изкарват много пари, но със сигурност ще имат самочувствие, ще осъзнаят собствената си стойност, дава им куража да експериментират със себе си, а не просто да искат да потребяват, категорична е лекарката. Според нея обаче съвременните подрастващи имат и друг сериозен проблем, който кой знае защото, обществото не забелязва или просто подминава - епидемични размери взема и анорексията, при това не само при момичетата, но и при момчетата. А от това заболяване страдат обикновено най-амбициозните, най-успешните, пълни отличници и така, както са успешни с усвояването на учебния материал, така успяват и с диетите. А това е смъртоносно, категорична е д-р Янева. Това е най-смъртоносната болест, която се опитваме на контролираме, а и тя е с много висок потенциал за хронифициране, ако не успеем да се справим с анорексията, докато детето е на 16-18 г., след това нещата са почти безнадеждни.