Само 2 болници обучават в модерно лечение на инсулти

В България хората умират от инсулт и други мозъчно-съдови болести четири пъти по-често, отколкото гражданите на Европейския съюз. Стандартизираният показател за смъртност от мозъчно-съдови болести в България е 313.6 на 100 000 души, при средно за ЕС 79,5 на 100 000 души. Като лекар мога да кажа, че понякога не е ясно дали човек с инсулт е по-добре да оживее, защото последиците могат да бъдат тежки не само за него, но и за цялото му семейство. В България инсулт се случва на всеки 10 минути. През 2022 г. само хоспитализираните у нас с тази диагноза са колкото един голям, за нашите размери, български град. От тях 5500 са починали още в болница, което означава по един на час и половина.

 

Лечим ли е инсултът

В цял свят за инсулта се говори като за лечимо заболяване. Има обективни доказателства, че той е предотвратим, управляем и лечим в голяма степен. Има потенциал за намаляване на вредните му действия чрез три основни неща. Те са превенция, прилагане на съвременни методи на лечение и персонализирана рехабилитация и вторична профилактика. Повече от двадесет години има неоспорими световни доказателства, че това е посоката. Тенденциите в повечето развити страни по света са за намаляване на заболеваемостта и смъртността от инсулти.

Няма друга болест, в която успешното лечение да не се е променило от 20 години. Тромболиза в Европейския съюз се прави от 2002 г. – единствено доказано и ефективно лечение остава точно тази тромболиза. В България тя се прави от 2005 година. Едно е ясно, че при прилагането й почти с 50% се увеличава добрият изход. Според Европейския план за борба с инсултите това е така и България се присъедини към него. Защото, ако лекувате пациенти с тромболиза, в пъти повече от тях си тръгват без инвалидност. Ако след стандартното лечение, в България се създава в 2/3 от случаите инвалидност, при лечение с тромболиза тази бройка е почти наполовина.

Изостава ли България

В България продължава да е голям проблем предотвратимата с добра профилактика и лечение смъртност от инсулт. Това е заключение в документ, касаещ здравния статус на България, като членка на Европейския съюз. На този фон дали е случайно, че българите умират 4 пъти по-често от инсулт, отколкото средноевропейският гражданин, и у нас се правят 4 пъти по-малко тромболизи. Средният процент на тромболизи в ЕС е 10%, за българските граждани този процент е 2.5, а тромболизите се правят реално само в няколко болници. Осем са болниците, които правят тромболизи над 5%. Те трябва да бъдат аплодирани, защото са правели това с огромната си лична ангажираност. Над 10 на сто правят тромлболизи само три болници. И това е при цялото голямо число на инсултите в България.

Защо нещата не се случват

Една от причините за липсата на тромболизи са не достатъчното болнични структури, които изобщо извършват тази дейност. През 2019 г. достигнахме до 1200 тромболизи, но дойде пандемията, за съжаление, през 2022 г. пет болници са се отказали да правят тромболизи.

Другата причина, защо не се случва това лечение е, че все още имаме недостиг на системно обучени специалисти. Колегите, които учат спешна неврология се обучават в болници, които нямат как да им покажат това нещо. Само две болници обучават студенти по медицина. Тоест, когато колегите учатф неврология и спешна неврология, как се лекува най-честото и най-тежкото заболяване, се обучават в болници, които няма как да им покажат как става това. Когато обучаваме, ефект има.

Къде е мястото на обществото

При инсулта участието на обществото е абсолютно задължително. Така е в цял свят. Това е социално значимо заболяване. За инсулта трябва да се говори все повече и повече в България. Липсата на информираност за ранно разпознаване на инсултите е абсолютно важна. В света разпознаването му е сведено до три простички симптома. В нормалния свят те се преподават на децата в началните класове в училище. Те са изкривяване на лицето, внезапна слабост на ръката или промяна в говорят за твърде голяма вероятност да се случва инсулт.

В България вече има някои неща, с които вече можем да се похвалим. Има една много амбициозна организация от млади хора, които посещават училища и обучават ученици с помощта на интерактивни игри в първите симптоми на инсултите. Заслужава да ги аплодираме. Това е част от пътя. Нашият център работи върху мобилно приложение, което ще даде възможност всеки човек да направи тест на този до него и да му помогне, ако вече е започнал инсулт. В България вече има и пациентска организация „Афазия – инсулт" с изключително сърцати хора. С тях наскоро имахме инициатива „Училище за пациенти" . Трябва да се замислим, дали не става думае за липса на менажираност на всички нива.

Какво е нужно за по-добри резултати

Организация. Нито знания, нито възможности липсват, защото в повечето случаи с много мънички стъпки могат да се направят големи скокове в лечението на инсулти. Когато говоря за организация, искам да подчертая, че това означа да менижирате работата. Ако няма подкрепа на това ниво, нещата не могат да се тръгнат. Необходима е организация, борба за всяка минута, и ангажираност.

Превенцията е изключително важна

Профилкатиката и грижите за преживелите инсулт не са достатъчни. Българското здравеопазване е в дълг към тези пациенти. Нужна е обща стратегия, която да интегрира всички дейности и политики, за да преодолеем опасността инсулт. Това ни накара да създадем Българското дружество по инсулт, което само по себе си, е една широка платформа, целяща да привлече не само неврологичната общност, не само медицинските специалист, защото инсултът има аспекти. Няма как да искаш да работиш профилактика, ако не привлечеш хората от доболничната помощ. Няма как да работиш тежък спешен инсулт без да привлечеш хората, които ще ти помогнат в тай-тежките моменти. Това са колегите реаниматори, кинезитерапевтите, логопедите, социалните работници, специалистите по трудова медицина и юристите. Ако искаме да променим внещио по отношение на инсултите, ни е необходима цялостна обща стратегия.