Меню
Интервю

Стартовият бутон за тромболизите е в невролозите

09-02-2023 06:21
У нас средният процент на пациентите с инсулт, лекувани с този метод, е едва 2, трябва да го повишим, иначе създаваме инвалиди, казва доц. Росен Калпачки Стартовият бутон за тромболизите е в невролозите
Clinica.bg

press@clinica.bg

41 858 са били случаите на исхемичен инсулт у нас през изминалата година показва "Индекс на болниците", минимална част от тях обаче са получили съвременно лечение. Едва при 1030 случая или 2.5% от пациентите с инсулт е извършена тромболиза, а при 0.1% - тромбектомия. Защо в България процентът на лекуваните с тези съвременни методи остава толкова нисък, възможно ли е това да се промени и как, попитахме доц. Росен Калпачки. Той е началник на Клиниката по неврология в УМБАЛ „Св. Анна" в София, където от години се извършва основната част от тромболизите в страната, а отскоро е и председател на първото Българско дружество по инсулт (БДИ).

- Доц. Калпачки, през миналата година инсултите, които са лекувани в болница, са се покачили, но процентът на тромболизите е все така нисък. Защо се получава така?

- Най-лесно е да продължаваме да обвиняваме КОВИД, дори в годината, когато напълно трябва да се освободим от него. Факт е, че в началото на миналата година тази инерция все още съществуваше и то не само у нас, а в целия свят, като случаите на инсулт намаляха с около 10%. Тромболизите също намаляха с 10%, но след КОВИД нещата в повечето страни се връщат в обичайните граници, а у нас това се случва малко по-бавно. А защо процентът е по-нисък при нас? Защото нищо драматично не се промени в организацията и в съзнанието на колегите ми, от които това зависи.

- Кои са специалистите, от които това зависи?

- Водещата роля в лечението на инсулта несъмнено е на неврологичната общност. Инициативата и обучението трябва да бъдат от невролози, в някаква степен интердисциплинарния контрол трябва да бъде провеждан от невролози. И тук не става дума за нови знания. Всичко е ясно и нищо не се е променило. Едно от най-стабилните направления в науката, е инсулта. Той е уникално заболяване, за което лечението в последните 25 години не се е променило. Няма друга област в медицината, в която да се говори, че лечението е само едно и това е тромболизата. Реално в Европа то е прието през 2002 г., а в България през 2005 г. Наближава да честваме 20 години, откакто имаме клинична пътека (КП) за инсулт, но виждате какви са резултатите.

- Какъв е средният процент на тромболизи в Европа?

- Там въобще не се говори за „stroke" (инсултна") структура, ако процентът на проведените тромболизи е под 10 от всички исхемични инсулти. Мисля, че светът, особено Америка, прекрачиха следващата крачка и там особеното внимание вече е насочено към ендоваскуларното лечение и тромбектомиите, а тромболизите се приемат като една даденост, като базово лечение. Всички активни центрове там правят тромболизи. Ние тепърва започваме да си мислим за тромбектомии, но далече по-лесният и ежедневен начин на лечение – тромболизите, ги приемаме за свършена работа, а това не е така.

- Планът за възстановяване предвижда да се създадат поне 10 „инсултни" центъра у нас. Как ще стане, след като нямаме дори 10 болници, които да правят минимум 10% тромболизи?

- Десетте „инсултни" центъра се създават с идеята да бъдат и за тромбектомии, а центровете за тромболизи трябва да бъдат поне 100. Ние не сме извървели още базовия път. Не трябва да очакваме, че с тези десет центъра въпросът с тромболизите ще се реши. Десетте центъра трябва да имат едно високо ниво на тромболизи, за да може част от пациентите да се лекуват и с тромбектомии. В света обикновено съотношението между тромболизи и тромбектомии е 10:1. Ние създаваме 10 центъра, значи трябва да имаме 100 центъра , които да правят тромболизи. А у нас средният процент е малко над 2 през последните няколко години и не е мръднал.

- Невролозите са водещи за осъществяването на тромболизи, но процесът не зависи ли дори повече от организацията на спешността в едно лечебно заведение? Може ли да има тромболиза без добра организация?

- Ако отворим тази скоба, аз не искам там да бъдат само спешните колеги, защото реално не може да има функциониращ, работещ неврологичен център за тромболиза, ако няма спешно отделение, образна диагностика, ако няма реанимация, неврохирургия, дори добра рехабилитация. Всички тези звена са важни, но аз като представител на болница, която разполага с тези структури, ще кажа, че те бяха налични и преди нашия старт. Тоест, неврологичната общност в една болница трябва да натисне стартовия бутон, защото другите структури не са създадени да лекуват само инсулти. Вие трябва да убедите колегите си в една голяма болница, което не е никак лесно, че инсултът е някакъв приоритет и това е работа само на невролозите. Не неглижирам работата на другите колеги, но невролозите трябва да намерят решението. Защото на всяко друго ниво – образна диагностика, спешна помощ, инсултът се явява конкурент с остър инфаркт, травма, раждане, ако щете. Реално в даден момент, един и същ персонал, трябва да обслужва няколко пациента. Болницата трябва да реши чрез вътрешните алгоритми кое е най-важно. Ако това не е инсултът, няма да имате резултати и тромболизи. А несъмнено по-спешно състояние от острия инсулт, медицината не познава.

- И все пак – не смятате ли, че основният проблем за малкото тромболизи в страната, е липсата на добра организация при осигуряването на 24-часова непрекъсната работа на болниците за активно лечение?

- Да, трябва да има функциониращи спешни отделения и това не е нужно само за инсултите. То е нужно и за да лекуваш деца, родилки, инфаркти. Точно, колкото е важно спешното звено, толкова са и останалите. Много от болниците нямат на разположение 24 часа рентгенолог, но ако иска да работи, неврологът пак може да го направи, той трябва да е част от решението на проблема. Ние сме имали колеги, които идват при нас на обучение и казват – при нас през нощта няма рентгенолог, реаниматор, но те вече правят тромболизи без да има нови попълнения в екипа на болницата.

- Как са решили тези проблеми?

- Имаме изключително добър опит с рентгенолозите. На много места в България тези специалисти вече гледат образите онлайн и това е един пример за решение. Имахме колеги, чието Неврологично отделение беше прекалено далеч от спешното. Инсталирахме в Спешното камера, за да може дежурният невролог да разбере трябва ли да тръгва или не. Спешните медици могат да оценят нещата до определен момент, но след това е нужна намесата на невролог. Решението изискваше една проста камера, сложена на мястото, където влизат пациентите. Това увеличи двойно и тройно броя на тромболизите.

- Тоест, казано иначе, телемедицината идва на помощ, така ли?

- И това. В момента не е толкова трудно от телефона вкъщи да се разбере за спешен случай, да се оценят скалите, разбира се, че скенер трябва да се гледа на компютър. Но ако само казваме, че нямаме рентгенолози, че нямаме нещо друго, нещата не се решават. Искам да кажа, че със сегашните кадрови и финансови проблеми, трябва да намерим решение. Защото, ако не го направим, залогът са нашите родители, баби и дядовци, които чакат всеки ден да се увеличат рентгенолозите, другите специалисти или линейките. Близките ни ще продължават да се инвалидизират. За някои неща е изключително полезно да стимулираме хората. Не трябва да стоят на телефона и да недоволстват от спешната помощ, защото спешните медици не могат да огреят навсякъде. В 98% от случите, острите инсулти могат да бъдат транспортирани с личен транспорт. Извинявайте, кое семейство няма лична кола днес!

- В този смисъл, вероятно има нужда и от една образователна кампания за обществото, за да разпознава инсултите?

- Разбира се, тази кампания помогна и в нашата болница. Тя помогна и на колегите. За всяка болница може да се намери конкретното решение. Достатъчно е добрият пример да се мултиплицира.

- Колко души са ангажирани с лечението на един остър инсулт и трябва да отидат в болницата, например в 12 през нощта?

- Това е големият проблем, че инсултът се случва по всяко време. Рентгенологът е първата точка, но трябват и кръвни изследвания, които продължават 10-15 минути. Когато започнахме да лекуваме инсулти, лабораторията в нашата болница се намираше в друга сграда. Това правеше нещата трагични, въпреки че имахме един нощен лаборант. Оказа се, че един апарат за базови изследвания на изискуемите кръвни показатели, които не са много, не е никакъв финансов проблем за която и да е болница. Тази машина се изплаща многократно, и вие спасявате хора! Тромболизите не променят драматично смъртността, но променят драматично процента на инвалидизираните болни, затова са безценни. Защото това, че ще оживее някой, но ще е тотален инвалид, не помага на никого.

- Какво още е нужно?

- Казахме рентгенолог, лаборант, човешко присъствие трябва още. Тези хора трябва да бъдат пренасяни до скенера, извън скенера. Трябват регистратори, медицински сестри. Много хора негодуват, че нещо трябва да подписват, но системата не върви без дигитализацията, на която сме обречени. Тоест, трябва персонал и една добра организация, защото не може неврологът, колкото и да е мотивиран и добър, да застане сам и да действа. Но всички тези хора не са били новоназначени, всички те си бяха в болницата. Просто ние ги организирахме да работят. И повечето от тях бяха лично мотивирани. За тези осем години, в които работим тромболизи, почти няма член на персонала, който да не се е убедил, че спасяваме животи, понякога точно негови близки.

- Тази организация на работата, която сте направили, би ли могла да се постигне в общинска или областна болница?

- 16 са големите центрове, които заработиха, след като дойдоха да се обучават при нас. Тоест, ние сме размножили до известна степен този опит. Разбира се, че много хора биха искали нещата да вървят по-добре и процентът на тромболизите да върви нагоре. Но процентите се задържат на едно ниво, което ме кара да мисля, че нещо липсва и трябва да се промени.

- Може би е назрял моментът за една широка дискусия, заедно със специалистите и пациентите дори, за да разбере проблема и самото общество?

- Реално това стои в основата на Българското дружество за инсулти, което създадохме. То беше замислено като една широка платформа от всички специалисти и неспециалисти, които се допират по някакъв начин до инсулта – от юристи до рехабилитатори, социални работници, логопеди, специалисти по трудова медицина, които биха били полезни, когато създадем новото мислени към хората, преживели инсулт. Може ли да говорим за национална стратегия за инсулта и да не включим ОПЛ? Нали идеята е, че инсултът не трябва да се случва? Нали неговите рискови фактори обхващат половината вътрешна медицина? Можем ли да работим без ендокринолози, след като диабетът е основен рисков фактор? Можем ли без кардиолози, след като артериалната хипертония е най-важният рисков фактор? Можем ли да работим без пулмолози, след като недоброто оксидиране на кръвта е рисков фактор? Дори гинеколозите има какво да кажат за инсултите при жени в ранна възраст. Тоест, ако искаме да убедим хората, че инсултът е важен, трябва да погледнем на него по различен начин.

- Сравнителният анализ на данните на НЦОЗА за 2019 г. и 2021 г. показват, че смъртността у нас се е увеличила, като се отчитат и големи разлики в този показател на регионално ниво. Какви са причините?

- Не ми се иска да навлизам в статистическите причини за регионалните разлики, но обективното обяснение би било следното – виждате, че има едно намаляване на броя на инсултите с 10%, това приблизително ще отговаря на онези леки инсулти, които заради КОВИД-а останаха вкъщи, които не са стигнали до болница. Тоест, в болница са отишли само тежките, което води и до по-голям процент на смъртността. Не трябва да забравяме, че КОВИД-а като съзаболяване увеличи смъртността при много класове болести. Ние очаквахме той да увеличи смъртността много повече при инсултите. Оказа се, че не е чак толкова много, но също допринесе. Не ми се иска да вярвам, че българските невролози лекуват инсулта по-зле. По-скоро не го лекуват по-добре, като през тези години нещата останаха на едно и също ниво.


Ражданията остават под 50 000

Ражданията остават под 50 000

За втора поредна година те са под тази цифра, като продължават да намаляват, показват данните на НЗОК
Неврохирургичните операции скочиха с 30%

Неврохирургичните операции скочиха с 30%

Увеличението се дължи най-вече на гръбначните интервенции, показват данните на здравната каса
Тромболизите се увеличават

Тромболизите се увеличават

През 2024 г. в страната с модерния метод са лекувани 4.2% от исхемичните инсулти, показват данните на здравната каса
Сърдечните операции растат заедно с клиниките

Сърдечните операции растат заедно с клиниките

Техният брой през миналата година е достигнал 6585, а броят на болниците, в които се правят се е увеличил с две
Нужна е регулация в системата

Нужна е регулация в системата

В момента здравеопазването в България е на маратонския принцип - всеки може да участва, казва д-р Асен Келчев

Трябва да се оценява качеството в онкологията

Трябва да се оценява качеството в онкологията

Защо българските пациенти с онкологични болести доплащат за лечението си, проблем ли е това, ясен ли е пътят им на лечение, има ли комплексност и качество в него. Това са част от въпросите, които отправихме към доц. Ася Консулова.

Инвитро процедурите без промяна в успеваемостта

Инвитро процедурите без промяна в успеваемостта

За поредна година тя остава около 27% за финансираните от държавата, показват официалните данни

Няма структуриран подход към онкозаболяванията

Няма структуриран подход към онкозаболяванията

Ако се знае какво точно покрива НЗОК, застрахователите можем да помогнем много, като надградим системата с втори стълб, казва Ивана Димова
Онкологични ръководства у нас няма

Онкологични ръководства у нас няма

Нито една клинична пътека на НЗОК не е построена въз основа на стандартни оперативни процедури, казва доц. Димитър Калев
Държавата абдикира от контрола на болниците

Държавата абдикира от контрола на болниците

Здравната система не е пазар, а ние я докарахме до сергия, тя е елемент от националната сигурност на всяка страна, казва д-р Мими Виткова
1 2 3 4 5 ... 14 »
открийте болница
Банер
Видео преглед

По следите на здрaвната реформа с clinica.bg

СПРАВОЧНИК
Очаквате ли сериозни реформи от новия здравен министър?

Февруари 2025 Предишен Следващ
Close Този уебсайт ползва “бисквитки”, за да Ви предостави повече функционалност. Ползвайки го, вие се съгласявате с използването на бисквитки. Политика за бисквитките Съгласен съм