Децата развиват „виртуален аутизъм"

При замяната на реалния свят с електронен директният говор, интонация, поза, поглед, мимика, жест постепенно губят мястото си в комуникацията, казва проф. Иван Иванов

Ние живеем все повече на границата между два свята – реалният и виртуалният. За съжаление все повече време прекарваме във втория, където имаме възможност да получаваме огромно количество сведения за секунди. За науката е това е огромен прогрес и предимство. За социалното общуване обаче вредите са значителни. Вече е въведен термин „виртуален аутизъм" за деца, които поради продължително време пред електронния екран изостават в социално-комуникативните си умения и развиват прояви на истински аутизъм.

Пораженията

Обсебването от виртуалния свят - прави безинтересен истинския. "Ходейки по тази наклонена плоскост, се вижда, че директният говор, интонация, поза, поглед, мимика, жест започват постепенно да губят място в комуникацията. Децата предпочитат да прекарат часове в интернет и стават апатични, дори чужди на околния свят. Във виртуалното пространство обработват десетки пъти повече информация по-бързо и по-интригуващо, поради което живият живот ги отегчава", казва проф. Иванов.

Не само той е виждал как деца стоят един до друг на пейката и всеки си гледа в телефона, докато си комуникират през него, защото е по-лесно. Там се изисква само умението да пишеш бързо на клавиатура и да можеш да изпълниш някакъв словоред, по възможност кратък със съкращения. Не са необходими поглед, контакт, реч, диалог, които изискват повече усилия.

Изгубената реалност

"Времето в интернет отнема от способността да анализираш и да поставяш под съмнение това, което виждаш, защото алгоритъмът на системата показва само неща, които харесваме. Децата не могат да развият или губят критичното си мислене и обезличават себе си", обяснява професорът.

Той пояснява, че филтрирането на информация в социалните мрежи не дава конкуренция на личното мнение. Ниският ваксинационен обхват срещу КОВИД е нагледен пример. Хората се „обграждат" в социалните медии от единомишленици и нямат достъп до противоположното мнение. Освен това, смятат, че информацията, получена по нов начин - от социални мрежи, е по-достоверна от тази, предавана чрез традиционните вестници и телевизия.

Превенцията

Според него от една страна не можем да не се съобразим със съвременния свят. Но от друга страна, осъзнавайки колко са сериозни дефицитите, трябва да се опитаме да промотираме традиционното общуване, защото то дава много повече възможности и стремежи на човека. То позволява изграждане на умения да изкажеш мнението си и да постигаш целите си в групата и обществото. Затова проф. Иванов е категоричен, че не трябва да се подценяват опасностите и пораженията, до които води виртуалната реалност и трябва да се борим с тях.

"Това са рискове, към които ние трябва да се съпротивляваме и особено много засяга децата в юношеската възраст, защото те се изграждат като индивиди, на тях тогава трябва да им бъде повлияно по правилния начин, за да могат те да станат ценни личности, да не могат да бъдат управлявани лесно и да умеят да изразяват своето мнение. Но това е световен проблем, валиден за съвременния свят. Всеки един от нас трябва да бъде осъзнат за него, всички родители трябва да разберат това, което се случва с техните деца", апелира педиатърът.

Понастоящем самото знание не представлява вече такава ценност, каквато беше преди десетилетия. Ценна е способността да извлечеш бързо пълна и вярна информация, да я анализираш критично и да я използваш за поставената цел. В този смисъл един от начините към подобряване на информационните и социалните умения на учениците е изпълнението на групови проекти. Така децата се обучават на работа в отбор, да разчитат един на друг за уменията си.

Мястото на родителите

"Необходимо е да запознаем родителите с проблема и да те да успеят да контролират използваните от децата им смартфони, таблети, лаптопи и телевизори. Да са информирани за негативни ефекти по отношение социалната комуникация и да промотират употребата им като информационен източник, който не замества погледа и прегръдката", казва още проф. Иванов.

Стремежът за ограничаване на времето, прекарано пред електронните медии се оказва трудна задача и за родители, и за преподаватели. Редица организации правят ежедневно проучвания и издават препоръки. Американската педиатрична асоциация и Американското общество по психология на децата и юношите предоставят препоръки, одобрени от СЗО за средно допустимото прекарване на време в интернет на ден и необходимостта от обсъждане на получената информация с родител.

"А сега нека започнем учебната година с радост и жажда за знания. Нека децата ни се радват на пълноценно общуване на живо.", допълни проф. Иванов.